5 Р Е Ш Е Н И Е № 29 София, 07.10. 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева Мария Славчева при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 744/2009 година Производство по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [заличено име на фирма] срещу решение № 125 от 04.08.2008 г. по гр.д.№ 527/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 19.01.2006 г. по гр.д.№ 445/2004 г. на Софийски градски съд касаторът е осъден да заплати на Р. С. С. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 94 941 лв., представляваща стойността на 59 900 акции, заплатена чрез парична и непарична вноска с оглед отпаднало основание, както и обезщетение за забава в плащането й на основание чл.86 ЗЗД в размер на 50 000 лв. за периода от 19.10.1999 г. – 08.12.2003 г. В касационната жалба касаторът поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение в частта, с която са присъдени суми над 94 941 лв., а в останалата част за постановяването му при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК. Поддържа тезата, че допуснатото уточнение на цената на иска по чл.86 ЗЗД е в рамките на общо претендираната с исковата молба сума, доколкото увеличение на размера й не е било допуснато по реда на чл.116 ГПК (отм.), аргумент в подкрепа на което съставлявал факта, че допълнителна държавна такса върху така уточнената претенция с цена 50 000 лв. не е била внесена. Оплакването за незаконосъобразност на решението е обосновано освен с разбирането, че джиросването на временното удостоверение, без да са издадени реални акции не води до придобиването им, но и със становището, че ищецът може да се легитимира само с оригинала на временното удостоверение, с което се установяват и евентуални последващи джира, но не и със заверено копие на ценната книга, чието притежание не може да се установи по реда на чл.101, ал.1 ГПК (отм.), както неправилно било прието с обжалваното решение. Поддържа се и довод за допуснато нарушение на чл.73, ал.1, пр.2 ТЗ поради липсата на изискуемите се от посочената норма доказателства като условие за валидност на внесената от джиранта на ответника непарична вноска в капитала на търговското дружество, която именно последният претендира. Ответникът по касация Р. С. С. чрез процесуалните си представители заявява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор и в писмените бележки, представени в съдебно заседание на 12.02.2010 г. Застъпено е становището, че и преди приемането на тълкувателната норма на чл.187, ал.3 ТЗ колебание в доктрината и в практиката по въпроса за правните ефекти на прехвърлянето на временните удостоверения не е съществувало поради законодателното му разрешаване с новелата на чл.187, ал.2 ТЗ. Твърди се, че макар и допълването на закона да е било провокирано от Решение № 134 от 09.03.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 883/2003 г., ТК, то това решение третирало нищожността на джирото на акции, извършено с временно удостоверение преди такива да бъдат издадени от дружеството и каквито следователно джирантът не притежавал, какъвто обаче не бил разглеждания случай, в който предмет на джирото са правата на праводателя му по временното удостоверение, а те според нормата на чл.167 ТЗ са направената от последния имуществена вноска за сметка на записаните акции. Развити са съображения за законосъобразност на направените с въззивното решение изводи относно материалноправната му легитимация, обосновали правилния извод на въззивния съд за основателност на претенцията му поради отпадане на основанието, на което ответното дружество е получило паричната и непарична вноска от праводателя му “Т.М.” ЕООД. С определение № 380 от 03.07.2009 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на решението на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по приложението на приетата през 2007 г. нова разпоредба на чл.187, ал.3 ТЗ относно действието на прехвърлянето на временните удостоверения, както и по въпроса за доказателствената стойност на ксерокопието, респ. на официално заверения препис от временното удостоверение, същественото значение на който е обусловено от качеството му на ценна книга на заповед, която легитимира приносителят й като притежател на правата по нея само когато той е последният й приобретател при формално доказана непрекъсната поредност на предхождащите го джира. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи във връзка с наведените оплаквания и провери допустимостта и правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: С обжалваното решение е прието за установено по предявения от Р. С. иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, че “Л.” Е. е преобразувана в АД, като в заповедта на принципала било разпоредено увеличението на капитала на дружеството да се извърши чрез емитиране на нови 59 900 акции, които били придобити от [заличено име на фирма] срещу парична и непарична вноска на обща стойност 94 941 лв. Издаденото на “Т.” ЕООД временно удостоверение за придобитите от ответното дружество поименни акции и акции на приносител било джиросано от законния му представител на 21.04.1997 г. в полза на ищеца, който бил вписан в книгата на акционерите на Л.” АД. Прието е, че след отмяната на регистърните решения за увеличаване капитала на касатора, постановена с Решение на ВКС от 7.12.1998 г. по протест на Главния прокурор на Република България основанието, на което в дружеството са постъпили внесените от “Т.М.” ЕООД парична и непарична вноски е отпаднало, но титуляр на вземането по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е ищецът, придобил правата по временното удостоверение по силата на джирото, извършено от [заличено име на фирма] преди постановяване на Решение на ВКС от 7.12.1998 г. Представянето на ценната книга в нотариално заверен препис според въззивната инстанция не лишава ищеца от легитимиращия я ефект, доколкото от значение за спора са правата, които тя инкорпорира преди отмяната на регистърното решение за увеличаване на капитала с новоемитираните от ответното ТД акции, а не в последващ отменителното решение на ВКС момент. Основните по делото въпроси, приети от настоящия състав за съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са относими към правилността на въззивното решение. За да бъде обаче проверена правилността на атакувания съдебен акт, същият следва да е валиден и допустим. В рамките на правомощията си за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, очертани от закона и ТР ОСГК № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС (т. 10), което е запазило своето значение и при действието на новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., настоящият състав констатира, че постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение е недопустимо. При постановяването му независимо от правните доводи на въззивната инстанция относно отпадане на основанието, на което са заплатени процесните 59 900 акции от капитала на ответното търговско дружество и легитимацията на ищеца по квалифицирания от нея иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, изведена от прехвърленото му по реда на чл.185, ал.2 ТЗ временно удостоверение, въззивното решение не съдържа произнасяне по очертания с исковата молба и уточненията към него предмет на делото. Вярно е, както е отбелязъл и въззивния съд, че според правилото на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, което повелява, че всеки трябва да върне онова, което е получил на отпаднало основание страните са длъжни да върнат разменените престации. В случая обаче част от стойността на придобитите от ищеца акции са заплатени с непарична вноска, чиято парична равностойност, а не стойността на придобитите срещу нея акции са въведени като предмет на делото. С депозираната в изпълнение на определението по чл.100, ал.1 ГПК (отм.) молба на ищеца от 15.06.2004 г. (л.86) е внесено уточнение, че наред с платената парична вноска се претендира и възстановяване на внесените от праводателя му движими вещи, а с молба от 15.09.2004 г. (л.90) искането за реално връщане на описаните в нея машини е заменено с искане за заплащане на тяхната равностойност. Така уточнен, искът за заплащане на паричната равностойност на внесения на отпаднало основание апорт намира своето основание в разпоредбата на чл.57 ЗЗД, която независимо от систематичното й място в уредбата, регламентираща института на неоснователното обогатяване, се различава по предмета на търсената с иска по чл.55, ал.1 ЗЗД защита. Изложеното позволява да се приеме, че въззивният съд не се е произнесъл по предявения иск, в отклонение от задължителните за съдилищата постановки, дадени в Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.10, касаещи диспозитивното начало в процеса, определящо рамките на правораздавателната дейност по същество. Решението, с което съдът се е произнесъл по иск за заплащане стойността на придобитите от ищеца акции поради отпадане на основанието, на което те са заплатени, какъвто иск не е бил предявен, е процесуално недопустимо. Ето защо настоящият състав приема, че на основание чл.270, ал.3 ГПК, към която разпоредбата на чл.293, ал.4 ГПК препраща, решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за разглеждане на иска съобразно заявения от ищеца петитум. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 125 от 04.08.2008 г. по гр.д.№ 527/2006 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Решение № 565 от 25.05.2005 г. на ВКС по т. д. № 879/2004 г., ТК – чл.185, ал.2 ТЗ ............... Правото на дивидент е правото на акционера да получи част от реализираната от дружеството чиста печалба, съразмерна на участието му в капитала. То е част от членственото правоотношение. Поражда се и съществува едновременно с него. Т. е. право на дивидент може да има само този, който е носител на членствено правоотношение. В случая държавата е извършила продажба на акции. С реализирането на тази продажба тя е продала не само правото на глас в общото събрание, но и правото на дивидент и на ликвидационен дял. От датата на трансформацията на собствеността новият собственик е този, които ще реализира дадените му от закона и устава на дружеството права. С продажбата на акциите държавата е загубила, а новия собственик е придобил правото на дивидент. Датата, на която е извършена продажбата е датата на джиросването на акциите. В момента на джиросването джирантът е прехвърлил собствеността върху акциите. За да има действие спрямо дружеството прехвърлянето трябва да бъде вписано в поименната книга на акционерите - чл. 185, ал. 2 от Търговския закон, тъй като се прехвърлят поименни акции. В случая прехвърлител е единственият акционер и следователно от датата на джиросването по отношение на него прехвърлянето има действие. Вписването на настъпилата промяна в търговския регистър има действие по отношение на трети лица. За третите лица от датата на вписването дружеството е престанало да бъде еднолично. .... Въззивното решение е недопустимо и следва да се обезсили изцяло. Правно обосновани са аргументите на ответника по касация за отсъствието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл.187, ал.3 ТЗ, с който по същество е обоснована допустимостта на касационното обжалване от настоящия състав. Приетата със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ, бр. 104 от 2007 г.) нова ал.3 на чл.187 ТЗ всъщност не е установява ново правило, а има тълкувателен характер, поради което законът й е признал действие от влизане в сила на нормата, която тълкува, в случая чл.187, ал.2 ТЗ. Противоречивата съдебна практика относно транслирането на правата, инкорпорирани във временните удостоверения Приетата със ЗИДТЗ от 2007 г. разпоредба на чл.187, ал.3 ТЗ има тълкувателен характер, не установява ново правило, а Предмет на делото е предявен от Р. С. иск срещу [заличено име на фирма] с твърдения, че по заводед на принципала на ответника капитала на дружеството е увеличен посредством апортна вноска и издаване на нови акции, които са придобити от “Т.М.Т.- София” ЕООД По силата на споразумителен протокол от 12.03.1996 г. за управление на дружествени дялове от капитала на “Т.” ЕООД било видно, че реалният собственик на капитала му е той, ищецът. На 21.04.1997 г. управителят М. му джиросал временното удостоверение, материализиращо собствеността върху 59 000 акции от капитала на [заличено име на фирма], придобити от ЕООД след направената от последния апортна вноска в капитала на “Л.” АД и закупуването на акции. По протест на Главния прокурор с Решение № 1990 от 07.12.1998 г. ВКС по реда на прегледа на надзора отменя решението за преобразуване на ТД от Е. в АД, както и в частта за увеличаване на капитала. С Решение № 5 от 21.07.1998 г. на СГС е отменено Решение № 4 от 17.03.1997 г. и по този начин била възстановена фактическата обстановка преди увеличаването на капитала посредством закупените от “Т.М.Т.” ЕООД акции и направената апортна вноска. Заплатените срещу тях суми в размер на 94 941 лв. не му били възстановени, въпреки че към момента на постановяване на решението на ВКС собственик на акциите бил той, ищецът. Предвид изложеното претендира възстановяването й по реда на чл55, ал.1 ЗЗД. По така предявеният иск въззивният съд с обжалваното решение е приел за установено, че “Л.” Е. е преобразувана в АД, като в Заповедта на принципала е разпоредено, че се разрешава да се увеличи капитала на дружеството с нови 59 900 акции. Същите са придобити от [заличено име на фирма] срещу парична и непарична вноска на обща стойност 94 941 лв., като с втора заповед е разрешено като непарична вноска на ЕООД да се внесат машини на стойност 73 190 000 нед. лв., определена въз основа на тройна експертиза, а разликата до 94 941 лв. в размер на 21 752 (ден.) лв. е внесена като парична вноска. По делото е прието Временното удостоверение, издадено на [заличено име на фирма] и удостоверяващо притежаваните от него 59 900 акции от капитала на “Л.” АД, на гърба на което е положено транспортно джиро на 21.04.1997 г. и на която дата същото е джиросано от М. в полза на ищеца С. на 21.04.1997 г., който бил вписан в книгата на акционерите на Л.” АД. След оспорването му по реда на чл.101 ГПК (отм.) е представено нотариално заверено копие от Временното удостоверение и по силата на чл.143 ГПК (отм.) въззивният съд приел, че то има силата на официален документ и неправилно е било изключено от първоинстанционния съд от доказателствата по делото. По делото са представени оригинал и копие от акционерната книга, в която независимо от някои различия в техническото оформяне, и в двете ищецът бил аписан като акционер, с оглед на което е изразено разбирането, че въпросът коя е оригиналната е ирелевантен. С решение на ВКС от 7.12.1998 г. по протест на Главния прокурор на Р България са отменени решенията за увеличаване на капитала на касатора, като се е възстановила фактическата обстановка преди увеличението на капитала на касатора. Въз основа на това е заключено, че [заличено име на фирма] е придобило в собственост новоемитираните акции, като съдът се позовал на издаденото на името на това дружество временно удостоверение. С джиросването му на ищеца последният според него придобил правата на акционер в “Л.” АД, но въз основа на отменителните решения е отпаднало основанието, на което в дружеството са постъпили паричната и непаричната вноска, внесена от “Т.М.Т.” ЕООД, на обща стойност 94 941 лв., която не е върната на ищеца, поради което отменил първоинстанционното отхвърлително решение и уважил предявения иск. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи селективния критерий на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по отношение на въпроса легитимира ли се ищеца като акционер по силата на джиросано му временно удостоверение при липсата на прехвърлени му акции от търговското дружество, разрешен според него в противоречие с практиката на ВКС, като се цитира Решение№ 134 от 09.03.2004 г. по гр.д.№ 882/2003 г. на ВКС, ТК. Като второ основание се сочи чл.280, ал.1,т.3 по отношение на въпроса за възможността предмет на иск по чл.55 ЗЗД да бъде връщане на парична равностойност на апортирани в търговското дружество машини и анюитетна вноска, като счита че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението не е посочено, но в касационната жалба се повдига въпросът за активната материалноправна легитимация на ищеца не само поради разбирането, че джиросването на временното удостоверение без да са издадени реални акции не води до придобиването им, но е направено оплакване, че той може да се легитимира само с оригинала на временното удостоверение, с което се установяват и евентуалните последващи джира, поради което счита, че незаконосъобразно съдът се позовал на заверено копие на ценна книга, чието притежание не може да се установи по реда на чл.101, ал.1 ГПК (отм.). Настоящият състав е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По приложението на приетата през 2007 г. нова разпоредба на чл.187, ал.3 ТЗ относно действието на прехвърлянето на временните удостоверения липсва съдебна практика. Цитираното от касатора решение на ВКС по повдигнатия въпрос, постановено от Л. И., според което временното удостоверение не може да се прехвърля преди издаването на акциите е постановено преди внесената законодателна промяна през 2007 г., което позволява на настоящата инстанция да преквалифицира основанието, на което следва да се допусне касационно обжалване, като го подведе под селективния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По този въпрос считам, че няма колебание, тъй като на чл.187, ал.3 ТЗ е придадена обратна сила и следва, че като ценна книга временните удостоверения също могат да се прехвърлят с джиро. По отношение на въпроса за доказателствената стойност на ксерокопието или на официално заверения препис от временното удостоверение, същественото значение на който произтича от качеството му на ценна книга на заповед, която се прехвърля с джиро. Макар и неформулиран изрично, същият е инкорпориран в касационната жалба и произнасянето на ВКС по него би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Считам, че когато се претендират права от ценна книга, то тя следва да се представи в оригинал, тъй като прехвърлянето й с джиро поставя въпроса кой е действителният собственик не към момента на нейното придобиване, а към момента, в който се заявяват права, произтичащи от нея. Напълно допустимо е временното удостоверение след нотариалната му заверка да е било джиросано на друго лице, което ще бъде действителният му собственик и носител на материализираните в нея права. Предвид горните съображения, следва да се направи извод за валидността на извършените прехвърляния на удостоверените във временни удостоверения № 001 и 002 права, тъй като е спазен предвиденият в Търговския закон прехвърлителен способ за поименни акции - чл.185, ал.2, във връзка с препращащата разпоредба на чл.187, ал.2 ТЗ, което води до неоснователност на предявените искове за прогласяване нищожността на процесните джира. От дружествен член този акционер може да се превърне в дружествен кредитор относно стойността на неговите акции. Ефективното намаляване на капитала на АД се характеризира с това, че при намаляването на стойността на капитала се освобождава съответна част от дружественото имущество, която покрива обявената и вписана в търговския регистър стойност на капитала. При този вид намаляване на капитала в АД се освобождават материални средства, но не винаги активът на дружественото имущество се намалява. Ако освободените средства бъдат използвани за изплащане на дивиденти на акционерите по законовоопределения ред, активът на имуществото на АД ще намалее. Ако освободените средства бъдат отнесени във фонд "Резервен" -активът няма да намалее, но ще се преструктурира от счетоводна гледна точка. Ефективното намаляване на капитала е приложимо при нормално действащи АД, но не е типична хипотеза (например при липса на перспектива за разширяване, рационализиране или модернизиране на осъществяваната стопанска дейност и желание акционерите да получат по-голям размер на дивидента). По-често срещан случай е ефективното намаляване на капитала при АД, изпитващо затруднения в дейността си, приключило финансовата година без печалба и желаещо да не лиши акционерите си от дивидент.