4 Р Е Ш Е Н И Е №52 гр. София,30.03.2016 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 23.03. две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №678/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ваня И. П. и А. Х. П. срещу решение №2082/17.11.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №1964/2014 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 5823 от 27.01.2014 г. по гр.д. № 1212/2012 г. на СГС, ГК, 11 с-в в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗАД [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ-отм. за неимуществени вреди от смъртта на сина им Х. А. П. при ПТП на 20.05.2009 г. за разликата между уважената част от 66000 лева до пълнопредявения размер от по 170 000 лева.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при произнасяне на въззивното решение в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба в депозирания писмен отговор счита същата за неоснователна. С определение №743от 28.12.2015 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 –т.11. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 20.05.2009г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Шкода О.” с рег. [рег.номер на МПС] И. Г. И. е причинена смъртта на сина на двамата ищци Х. А. П.-на 26 години. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид, че двамата ищци са родители на загиналия, както и младата възраст на последния-26 години. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на сина им в размер на 120 000 лева за всеки от тях, като е взел в предвид доброволното плащане от застрахователя на по 30 000 лева. Съдът е редуцирал обезщетението с 1/5 т.е. до размера на по 96 000 лева, с оглед приетото до този размер съпричиняване на резултата, изразяващо се в управляване на мотоциклет с обем на двигателя над 50 куб. см., без да притежава съответното свидетелство за управление и с несъобразена скорост , вследствие на което е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са уважени за по 66 000 лева, а за остатъка до от по 170 000 лева на всеки един от двамата родители са отхвърлени. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. За да обоснове конкретно присъдения размер и да отхвърли за остатъка до пълнопредявения, въззивният съд не е отчел изключителната тежест на психическата травма на всеки един от двамата родители на загиналия от внезапната загуба на техния съвсем млад син / ищцата е с рекурентно депресивно разстройство-заключение на психиатрична експертиза, приета по делото в първата инстанция/. При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за всеки един от двамата родители следва да се приеме в размер на по 150 000 лева за всеки от тях. Съдът е приел, че загиналият моторист е съпричинил вредоносния резултат до размера на 20 % , като се е обосновал с това,че не е притежавал съответното свидетелство за управление на мотоциклет с обем на двигателя над 50 куб.см. и поради управление с превишена скорост /60 км.ч. при разрешена 50 км.ч./ . Следа да се вземе в предвид, че от данните по делото липсват доказателства за установена причинно-следствена връзка в конкретния случай между първото обстоятелство и настъпилия вредоносен резултат, за да се приеме,че е налице съпричиняване от факта на неиздаване на пострадалия на свидетелство за управление на мотоциклет с обем на двигателя над 50 куб.см. и конкретния механизъм на ПТП.Постоянна е задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК относно това, че връзката между съответния факт, възприет от съда като съпричиняване и настъпилите вредоносни последици следва да е доказана във всеки конкретен случай на увреждане, а не да е само предполагаема/ така: Р по т.д. № 535/2008 на Второ т.о. на ВКС, Р по т.д. №35/2009 на Второ т.о. и други/. Следователно следва да се приеме по-нисък процент на съпричиняване- 10 % , доколкото като такъв фактор е установена само превишената скорост. От изложеното следва, че дължимото за всеки един ищец обезщетение е в размер на 135 000 лева, при отчетено съпричиняване на вредите от страна на самия пострадал до съотношение от 10 на сто. С оглед доброволното плащане на по 30 000 лева от застрахователя на ГО на виновния за настъпването на ПТП, то исковете следва да се уважат до размера на по 105 000 лева всеки един. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като така предявените искове следва да бъдат уважени за разликата от по 66 000 лева до 105 000 лева /, на базата на изложените по- горе конкретни обстоятелства.Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането-20.05.2009 г., съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №2082/17.11.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №1964/2014 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №5823 от 27.01.2014 г. по гр.д. № 1212/2012 г. на СГС, ГК, 11 с-в в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗАД [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ-отм. за неимуществени вреди от смъртта на сина им Х. А. П. при ПТП на 20.05.2009 г. за разликата между уважената част от 66000 лева до размер от по 105 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма]- [населено място] да заплати на Ваня И. П. ЕГН: [ЕГН] и А. Х. П. ЕГН: [ЕГН] сумите от по още 39 000 лева на всеки един от тях , ведно със законната лихва от 20.05.2009 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗАД [фирма]- [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на уважената от ВКС част от двата иска в размер на 3120 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.