5 Р Е Ш Е Н И Е № 205 С.,30.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 654/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], Област С. срещу решение № 98 от 11.12.2009 г. по т. д. № 210/2009 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 44 от 05.03.2009 г. по т. д. № 346/2007 г., с което изцяло са уважени предявените от Н. В. Т. от [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: иск за сумата 80 000 лв. – платена цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 13.04.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 23.07.2007 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане и иск за сумата 8 000 лв. – неустойка за неизпълнение на същия договор. С определение № 139 от 02.03.2011 г. по настоящото дело касационното обжалване на посоченото въззивно решение е допуснато по процесуалноправния въпрос, свързан със задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд, че уговорената в процесния предварителен договор цена на продавания имот в размер на сумата 80 000 лв. е била платена от купувача Н. В. Т.. К. счита, че този извод не съответства на представените по делото доказателства и е резултат от неправилното разпределение на доказателствената тежест между страните. Според него, в нарушение на процесуалното правило на чл. 127 ГПК /отм./ решаващият състав е счел за доказано плащането на процесната сума само въз основа на твърденията на самия купувач по предварителния договор, съдържащи се в отправената до продавача нотариална покана от 13.10.2006 г., като не е съобразил другите представени по делото доказателства, сочещи на липса на плащане на тази сума. Ответникът по касация – Н. В. Т. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение на Бургаски окръжен съд, с което [фирма] е осъдена да заплати на ищеца Н. В. Т. сумата 80 000 лв., представляваща цена по предварителен договор от 13.04.2005 г. и 8 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на същия договор, въззивният съд е приел, че посочените суми са дължими от търговското дружество, предвид невъзможността предварителният договор да бъде обявен за окончателен и с оглед съдържащите се в него изрични уговорки между страните – както за връщане на платената сума при несключването на окончателен договор, така и за заплащане на неустойка /Раздел ІІІ, т. 1/. Изводът за основателност на претенциите е направен, като е съобразено влязлото в сила решение № 94 от 09.10.2008 г. по гр. д. № 129/2008 г. на Царевски районен съд, с което предявеният от Н. В. Т. срещу [фирма] иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен е отхвърлен поради това, че дружеството-продавач не е собственик на имота. Като неоснователно въззивният съд е преценил основното възражение на въззивника за недължимост на сумата 80 000 лв. поради липсата на доказателства купувачът да е платил същата. В тази връзка решаващият състав е приел, че плащането на цената в деня на сключване на процесния договор се доказва от самия договор, доколкото сумата 80 000 лв. е определена не само като цена на имота, но и като задатък, което означава, че плащането й е условие за сключването на договора. Отделно от това, като доказателство за плащането на посочената сума съдът е счел изпратената от купувача по договора Н. В. Т. до ответното дружество-продавач нотариална покана от 13.10.2006 г., в която изрично е упоменато, че ищецът е заплатил цената на имота при подписването на предварителния договор. От друга страна, всички ангажирани от дружеството-продавач писмени доказателства са преценени като ирелевантни за спора и недоказващи възражението му за липса на реално плащане на цената – както представените годишни данъчни декларации за периода 2005 г. - 2007 г., така и удостоверенията, издадени от нотариус В. Д., рег. № 491, с район на действие Бургаски районен съд, в които същата посочва, че при нотариалното удостоверяване на подписите на страните по предварителния договор от 18.04.2005 г. пред нея не са извършвани плащания на парични суми, нито такива са коментирани. Решението е неправилно. Приетото от въззивния съд, че при подписване на процесния предварителен договор купувачът е заплатил на продавача уговорената цена от 80 000 лв., е резултат от тълкуването на този договор в противоречие с установените в разпоредбата на чл. 20 ЗЗД изисквания да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, обичаите в практиката и добросъвестността. В случая решаващият състав е направил извода си относно уговорения от страните начин за плащане на продажната цена само въз основа на клаузата на Раздел ІІ, чл. 2.1., като е тълкувал същата изолирано от ал. 1 на посочения член. По-конкретно, употребата на глагола „плащам” в сегашно време /”купувачът заплаща на продавача”/ е възприета като доказателство за това, че плащането на цената е извършено в момента на подписване на предварителния договор, без да е отчетено, че в предходната алинея същият глагол е употребен в бъдеще време – „продажната цена ще се заплати”. Логическото тълкуване на посочените две клаузи сочат на единствения възможен извод, че волята на страните действително е била продажната цена на имота да бъде заплатена още в деня на подписване на процесния предварителен договор, но не и че плащането е било реално извършено. Поради това и доколкото липсва изрична уговорка, че предварителният договор служи като разписка за получаване на продажната цена, същият не представлява доказателство за твърдяното от ищеца плащане. Не може да бъде споделено изразеното в тази връзка становище на въззивната инстанция, че плащането на сумата 80 000 лв. следва да се счита доказано, тъй като страните са придали на продажната цена едновременно характер и на „задатък”, а същият, поради правната си природа, се явява условие за сключването на договора. Постигнатото съгласие продажната цена да изпълнява функцията и на задатък, само по себе си, не доказва реалното плащане на цената. Напълно неоснователно изводът за извършено плащане на цената е аргументиран и с изпратената от купувача нотариална покана до продавача за връщане на сумата 80 000 лв. По своята същност нотариалната покана представлява частен документ и като такъв доказва единствено, че изявлението е направено от подписалото я лице, но не и че твърдяните в нея факти са се осъществили – същите подлежат на доказване по общия процесуален ред, предвиден в чл. 127 ГПК /отм./. С оглед тълкуването на процесния договор в смисъла, посочен по-горе, уважаването на иска за връщане на цената по предварителния договор поради невъзможността същият да бъде обявен за окончателен предпоставя безспорно установяване на факта, че сумата 80 000 лв. е платена от купувача Н. Т. на продавача [фирма], което би могло да бъде извършено единствено чрез представяне на съответните писмени доказателства, но не и от самия предварителен договор. И тъй като в случая такива доказателства по делото не са ангажирани, нито от страна на ищеца се твърди наличието им, първият обективно съединен иск се явява недоказан и неоснователен. Като неоснователна настоящият състав преценява и претенцията за заплащане на сумата 8 000 лв. – неустойка за неизпълнение на процесния предварителен договор. Съгласно изричната клауза на Раздел ІІІ, т. 1, ал. 2 от същия, в случай, че продавачът откаже да подпише окончателен договор, той дължи на купувача неустойка в размер на 10% от продажната цена. Логическото тълкуване на тази клауза във връзка с клаузата на Раздел V, т. 2 дава основание да се приеме, че задължението за заплащане на неустойка възниква само при отказ от сключване на окончателен договор, т. е. при субективно решение на продавача да не продава имота, но не и при обективна невъзможност за това, произтичаща от факта, че имотът /целият или част от него/ не е собственост на продавача, каквато именно е настоящата хипотеза. Следователно, доколкото не е налице „отказ” от сключване на окончателен договор от страна на ответника-продавач /във вложения от страните смисъл на това понятие/, не са налице съответно и предпоставките за присъждане на уговорената неустойка. Ето защо, вторият обективно съединен иск също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Независимо от изхода на спора, на касатора не се присъждат разноски по делото, предвид липсата на направено от него искане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 98 от 11.12.2009 г. по т. д. № 210/2009 г. на Бургаски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. В. Т. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], Област С. обективно съединени искове: иск за сумата 80 000 лв. – цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 13.04.2005 г. и иск за сумата 8 000 лв. – неустойка за неизпълнение на същия договор. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :