Р Е Ш Е
Н И Е
№ 254
гр.София, 31.03.2010
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд
на Република България,
четвърто гражданско отделение,
в публично съдебно заседание
на двадесет и пети
март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира
Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна
Пенкова и прокурора:
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 4377/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и 5 от ГПК.
Образувано по молба на М. Ц. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховният касационен съд № 1* от 16.01.2008 г. по гр.д. № 155/ 2006 г., отменящо частично решение на Габровски окръжен съд по гр.д. № 108/ 2004 г. След отмяната Върховният касационен съд е признал за установено по иска на молителката К. против П. М. Ч., че М. Ц. К. е собственик на 1/3 ид.ч. от ливада в землището на с. К., м. Дочевското, имот № 1* по картата на землището. ВКС е оставил е в сила решението на въззивния съд в останалата част, с която исковете на М. К. за предаване на този имот са отхвърлени.
Молителката М. К. поддържа, че не е била редовно призована за единственото проведено по делото съдебно заседание пред Върховния касационен съд. Призовката била получена от К. К. , но той умишлено не я уведомил за получаването й. Поддържа също така, че не били взети предвид представените от нея нови писмени доказателства и издадената лъжлива скица, на която се базирало заключението на вещото лице. При тези доводи е формулирано искане за отмяна на решението със законните последици.
Ответникът по молбата П. Ч. оспорва същата, като (без да излага конкретни съображения налице ли са основания за отмяна на влязлото в сила решение) счита изводите в него за законосъобразни.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на М. К. против П. Ч. , като в исковата молба адресът на ищцата е посочен в гр. С., ул.”Х” № 11 ет.2. Искът е разгледан по гр.д. № 587/ 2003 г. на РС С. и е отхвърлен, като решението на РС е оставено в сила с решение на ОС – Г. по гр.д. № 108/ 2004 г. Последното решение е обжалвано пред Върховния касационен съд от М. К. , по жалбата й е образувано гр.д. № 155/ 2006 г. на ІІ г.о. За насроченото на 10.12.2007 г. съдебно заседание по делото жалбоподателката М. К. е била призована на адреса, който е посочила в исковата молба, чрез К. А. К. – син, който е получил призовката със задължение да я предаде на майка си. В заседанието е държано определение, с което е отказано приемането като писмени доказателства на протокол от 03.10.2005 г., протокол от 21.09.2000 г., декларация от 23.10.2000 г. и скица от 21.10.1998 г и скица от план на с. К..
П. тези данни доводите за лишаване на М. К. от възможност да участва в делото са неоснователни. Съгласно чл.46 от ГПК (отм.) призовката се връчва лично срещу подпис на призоваваното лице, а ако то не бъде намерено – на пълнолетно лице от домашните му. Синът на призоваваният безспорно се явява такова лице, така че с приемането на призовката от него призоваването на М. К. е било редовно. Твърденията, че К. К. не бил уведомил майка си за получената призовка, са голословни и не могат да променят заключението на съда за факта на редовното призоваване. Страната не е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушение на съдопроизводствените правила.
Не са налице нови писмени доказателства от значение за делото, които да не са били известни на М. К. или с които тя да не е могла да се снабди. Видно от протокола за проведено на 10.12.2007 г. съдебно заседание пред ВКС, в същото са били представени, но не са приети като доказателства същите документи, които молителката е приложила към молбата за отмяна. Следователно касае се за доказателства, които са били налице и са представени в редовното инстанционно производство – те не могат да бъдат основание за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Не може да е такова доказателство и писмо на областния управител на област Г. № РД-02-27211/ 14.02.2006 г., адресирано до А. К. (съпруг и пълномощник на молителката), тъй като този документ отразява резултат от проверка на областната управа по жалба на молителката, а не документира права.
С оглед тези мотиви молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Ц. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховният касационен съд № 1* от 16.01.2008 г. по гр.д. № 155/ 2006 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: