Р    Е  Ш  Е  Н  И  Е                                    № 398                            София, 02 ноември 2009 год.                     В   ИМЕТО  НА  НАРОДА                        Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 октомври две хиляди и девета година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                             КАПКА КОСТОВА                                                                                                    при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурор Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело №  401/09 година     Производство е образувано по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на ч.н.д. № 1562/09г. на Варненски районен съд. В искането са изтъкнати доводи за материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Заявено е искане за отмяна му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденото лице Р. С. И., чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на влязлото в сила определение, в пределите на искането за възобновяване, намира следното: С определение № 863 от 16.04.2009год., постановено по н.ч.д. №1562/09год. на Районен съд-гр. Варна, на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 НК, е определено общо наказание между наложеното с присъда, по н.о.х.д. № 404/08год. по описа на Районен съд-Девня и това по н.о.х.д. № 707/09год. на Варненския районен съд - „пробация”, със срок на задължителните по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК пробационни мерки, в размер на една година и четири месеца, към което общо наказание е присъединено и наказание “лишаване от право да управлява МПС”, за срок от единадесет месеца. На основание чл.25, ал.2 НК, съдът е приспаднал изтърпяната част от наложените наказания, а на основание чл.59, ал.3 НК - зачел времето, през което осъденият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 04.08.2008год. Определението е влязло в законна сила на 08.05.2009год.   Искането е процесуално допустимо. Атакуваният съдебен акт е влязъл в законна сила на 08.05.2009год., а искането-постъпило във ВКС на РБ-на 18.06.2009год.,т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421,ал.1 НПК срок.   Разгледано по същество е основателно. Съдът правилно е групирал наказанията, наложени с присъдите по посочените наказателни дела, защото престъпленията се намират в съотношение на съвкупност по между си. Деянието, за което И. е наказан по н.о.х.д. № 404/08год., е извършено на 23.08.2008год.и присъдата-влязла в законна сила на 17.12.2008год. Деянието по н.о.х.д. № 707/09год. е извършено на 02.08.2008год. и присъдата-влязла в сила на 12.02.2009 год. Но в проверявания съдебен акт, незаконосъобразно е определен срокът на кумулативно наложеното на И. наказание. Разпоредбата на чл.23, ал.2, пр.ІІ-ро НК, задължава Съдилищата, при определяне на общо наказание, подлежащо на изтърпяване, когато е постановено лишаване от еднакви права, да налагат онова от тях, което е за най-дълъг срок. Съобразно посоченото в ТР № 9/85г. на ОСНК,”когато деецът е извършил две или повече престъпления, за които му се налагат наказания лишаване от права, съдът при индивидуализиране на наказанието за всяко от престъпленията, следва да наложи на същия и наказанието лишаване от права и след това при определяне на общото наказание по реда на чл.23-чл.25 НК, да присъедини това наказание към определеното общо друг вид наказание”. В разрез с тези принципни изисквания, съдът е определил като подлежащо на изтърпяване наказанието „пробация”, наложено по н.о.х.д. № 404/08год./което безспорно е с по-дълъг срок на задължителните пробационни мерки, но към него е присъединено наказание лишаване от права за по къс-период/11месеца/, неправилно възприети от съда като наказания „в кумулативна даденост”, с които се постига целеният от чл.36 НК резултат. Законодателният подход е различен. Последователността в дейността на съда, хронологически се определя от отговорите му на поставените в чл.301 НПК въпроси. Приложението на чл.23-чл.25 НК е последващ етап на индивидуализиране на наказанието за конкретния вид престъпление. При определяне на общото наказание за съвкупност, всички по-леки по вид наказания-лишаване от права, глоба и конфискация, се присъединяват към по тежкото по вид наказание, в максималния определен размер/ в случая, този по н.о.х.д.707/08год., за срок от една година/, независимо от обстоятелството, с кой съдебен акт са наложени.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна по реда на възобновяването, а делото-на връщане на Районния съд, на стадия на съдебното заседание, за законосъобразно групиране на наложените на Р. И. наказания. При новото разглеждане на делото, след приспадане на изтърпяната част на наказанията по реда на чл.25,ал.2 НК, е необходимо да в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.3 НК, да се определи началния момент на зачитане на лишаването от права по административен ред, защото към 04.08.2008год., датата която е посочена в атакувания съдебен акт, осъденият е бил с отнето свидетелство за правоуправление на МПС по н.о.х.д. №707/09год. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение № 863/ 16.04.2009год. по н.ч.д. № 1562/09 год. на Варненския районен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Районен съд-гр. Варна, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: