1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София, 29.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1534 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕТЕ” ЕООД срещу решение № 747/28.03.2019 г. по в. т. д. № 3743/2017 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 941/17.05.2017 г. по т. д. № 6618/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която „ЧЕЗ Разпределение България” АД е осъдено да заплати на „ЕТЕ” ЕООД сума в размер на 1 799, 30 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от забавата да изпълни задължение за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжения за присъединяване по договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа с № ДПЕРМ [ЕГН]/06.06.2012 г., дължимо за периода от 20.01.2014 г. – 29.10.2014 г., ведно със законната лихва върху нея от 24.08.2016 г. до окончателното й изплащане.
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, както и, че същото следва да бъде допуснато до касация с цел развитие на правото. Отделно от това, решението е очевидно неправилно. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда :
1. „Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението или следва тази съпоставка да бъде извършена въз основа на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало към един бъдещ момент, последващ момента на неизпълнение, както и този на произнасяне на съда?“
2. „Търпи ли вреди под формата на пропуснати ползи собственикът на ФЕЦ за периода, в който поради забава на електроразпределителното дружество, ФЕЦ не е присъединена към електроразпределителната мрежа и електроенергията, която ФЕЦ е щяла да произведе и която подлежи на задължително изкупуване, не е била изкупена, съответно имуществото на собственика на ФЕЦ не се е увеличило с изкупната цена?“
3. „Законоопределеният срок в чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ за дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници представлява ли максимално допустимия срок по закон или страните по договора, съответно обществения доставчик и производителя на електроенергия, разполагат с договорна свобода по чл. 9 ЗЗД да сключат договор за по – дълъг срок?”
4. „Въззивният съд длъжен ли е да обсъди всички доводи на страните които имат значение за решението по делото?”
5. „Длъжникът освобождава ли се от последиците на изтеклата забава, в която се е намирал преди сключване на споразумение /анекс/, с което се предвижда допълнителен срок за изпълнение на задължението му, без да е необходима изрична освобождаваща клауза в този смисъл или на договор за опрощаване, сключен между кредитора и длъжника? Съдът длъжен ли е при преценка на съдържанието на споразумението /анекса/ да вземе предвид поведението на страните преди и след неговото сключване, съответно дали има воля на кредитора да опрости последиците на изтеклата забава?”
В изложението се посочва, че по първия въпрос апелативният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 3/12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, по втория въпрос - в противоречие с решение № 42/28.06.2018 г. по т. д. № 1398/2017 т. на ТК, I ТО на ВКС, по четвъртия въпрос - в противоречие с решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на III ГО, решение № 78/19.08.2015 г. по т. д. № 2271/2014 г. на I ТО, ТК, решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на IV ГО, решение № 217 по гр. д. № 761/2010 г. на IV ГО на ВКС, решение № 589/1359/2009 г. на I ГО и др., по петия въпрос - в противоречие с решение № 78/14.07.2011 г. по т. д. № 605/2010 г. на I ТО, решение № 32/30.05.2016 г. по т. д. № 95/2015 г. на ТК, I ТО. По третия въпрос е мотивирано, че отговорът му е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като никоя норма на ЗЕВИ не дефинира дали определените от законодателя срокове на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия са максимално допустими по закон или тези срокове са минимално задължителни с цел обществения доставчик да е задължен да изкупува електроенергия за достатъчен срок, за да може производителят да си възвърне първоначалната инвестиция за изграждане на фотоволтаична електрическа централа.
В касационната жалба е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като спорът бъде решен по същество с уважаване на предявения иск в неговата цялост. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация „ЧЕЗ Разпределение България” АД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи относно липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация, тъй като никой от формулираните въпроси не е обуславящ изводите на въззивния съд и от значение за изхода на спора между страните. Съставът на Апелативен съд София не е постановил решението си в противоречие със сочената от касатора практика на ВКС, а по цитираното в изложението гр. д. № 36 130/2013 г. на СРС, 57 състав не е налице влязло в сила съдебно решение, с което спорът да е окончателно разрешен. Въпросът, поставен под номер пет, касае правилността на въззивното решение, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено формално. Не се установява очевидна неправилност на атакуваното решение. В случай, че бъде допуснато касационно обжалване, в отговора се претендира потвърждаване на атакуваното решение. Прави се искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.
От ищеца „ЕТЕ” ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сума в размер 36 979, 44 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от забавата за изпълнение на задължението му да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване на обект, изграден от ищеца като производител на електрическа енергия, към електроразпределителната мрежа с № ДПЕРМ [ЕГН]/06.06.2012 г., дължима за периода 28.08.2013 г. – 15.01.2015 г., ведно със законната лихва от 24.08.2016 г. до окончателното й заплащане. С първоинстанционното решение предявеният иск е частично уважен за сума в размер 1 799, 30 лв. и за период 20.01.2014 г. – 29.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2016 г. до окончателното й изплащане. С въззивното решение са споделени мотивите на първоинстанционния съд относно допустимостта на учредения с исковата молба процес и неоснователността на възражението за приложение на чл. 126, ал. 2 ГПК, релевирано от „ЧЕЗ Разпределение България” АД. От въззивния съд е прието, че между страните е сключен предварителен договор № [ЕГН] за присъединяване на обект „Фотоволтаична инсталация на покрива на сграда – 30 к7Вт”, находяща се в парцел 7 от кв. 256 по плана на [населено място], към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. На 06.06.2012 г. между страните е сключен окончателен договор за присъединяване № 12000646153, в който е уговорен 12 месечен срок за въвеждане в експлоатация на енергийния обект. Констатирано е плащане на разходите за присъединяване. В мотивите на решението са отграничени задълженията на ищеца и ответника по изграждане на присъединителните съоръжения като е прието, че изграждането на частта от присъединителните съоръжения в границите на имота е задължение на производителя, а задължение на „ЧЕЗ Разпределение България” АД е изграждане на съоръжения за присъединяване до границите на имота, в който е монтирана инсталацията. Отхвърлен е като неоснователен доводът на ищеца за нищожност на уговорката по чл. 5, ал. 3 от подписания между страните анекс, с която срокът за изпълнение задължението на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за присъединяване е удължен с два месеца, тъй като това удължаване е в рамките на максималния 3 годишен срок, съобразно регламентираното в чл. 29, ал. 6 ЗЕВИ /в действащата към релевантния момент редакция ДВ, бр. 29 от 2012 г./. В решението е прието още, че с удължаване на срока по общо съгласие на страните длъжникът ответник се е освободил от последиците на забавата си, защото е отпаднал юридическият факт, от който произтича неговата отговорност – изтичане на първоначално уговорения срок за изпълнение. След анализ на доказателствения материал е формиран извод, че електроразпределителното дружество е изпаднало в забава за изпълнение на задължението си на 20.01.2014 г., която е продължила до 12.08.2014 г. – моментът на изграждане на съоръженията за присъединяване и издаване на разрешение за ползването им. Като са споделени разрешенията, дадени в ТР № 3/12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от въззивния съд е преценено, че за ищеца „ЕТЕ“ ЕООД не са възникнали вреди в претендирания обем, излизащ извън рамките на законово допустимия такъв, представляващи пропуснати ползи от неприсъединяване на фотоволтаичното съоръжение в уговорения срок в размер на преференциалната цена на непроизведена електрическа енергия, която ищецът би получил за времето на забавата по друг договор – за изкупуване на електроенергия, какъвто е сключен на 12.01.2015 г. Като основание за подобен извод е посочена разпоредбата на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗЕВИ, която предвижда сключване на договор за изкупуване на произведена от слънчева енергия електроенергия по преференциални цени за максимално допустим срок от 20 години. Тъй като такъв договор е сключен, макар и със закъснение, то не са претърпени вреди от вида пропуснати ползи.
Твърдените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационни основания следва да бъдат разгледани според тяхната тежест.
Не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. При преценка на атакуваното въззивно решение не се установява prima facie съществен негов порок - подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, приложение на закона в неговия обратен смисъл или драстично нарушение на правилата на формалната логика.
Първите три въпроса в своята вариативност всъщност касаят отговор на въпроса при предявен иск по чл. 82 ЗЗД от производител на електрическа енергия от възобновяеми източници срещу електроразпределително или електропреносно предприятие за неизпълнение на задължението му да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа на изграден електроенергиен обект как следва да се определят вредите от вида пропуснати ползи, съизмерени с преференциалната цена на произведената електроенергия по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ. Така конкретизиран въпросът удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителният селективен критерий за достъп до факултативен касационен контрол, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото - дотолкова, доколкото въпросът попада извън рамките на разрешението, дадено с ТР № 3/12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по въпроса липсва формирана практика по реда на чл. 290 ГПК.
Четвъртият въпрос касае правомощията на съдa по чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК и задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която сочи жалбоподателят, както и служебно известната на настоящия състав такава, безпротиворечиво се приема, че въззивната инстанция има задължението да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. В случая съставът на Апелативен съд София не се е отклонил от сочената в изложението практика на ВКС, поради което не е налице селективният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросът, формулиран под номер пет, не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК доколкото не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Въпросът е предпоставен от правно неиздържаната теза на касатора, въведена в процеса, че при пролонгация на срок за изпълнение, за да се освободи длъжникът от забава, е необходима изрично уговорена освобождаваща клауза или опрощаване. Следователно, достъп до касация по този въпрос, не може да бъде допуснат.
С оглед изложеното, следва да бъде допуснат касационен контрол по поставения от касатора „ЕТЕ“ ЕООД и уточнен в съгласие с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС от настоящия състав въпрос : „При предявен иск по чл. 82 ЗЗД от производител на електрическа енергия от възобновяеми източници срещу електроразпределително или електропреносно предприятие за неизпълнение на задължението му да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване на изграден електроенергиен обект към електроразпределителната мрежа как следва да се определят вредите от вида пропуснати ползи, съизмерени с преференциалната цена на произведената електроенергия по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ?“
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 747/28.03.2019 г. по в. т. д. № 3743/2017 г. на Апелативен съд София.
УКАЗВА на „ЕТЕ” ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 739, 59 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение до касатора с препис от определението.
След представяне на вносен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.