6 Р Е Ш Е Н И Е №85 гр. София, 02 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №17 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационна жалба от защитата на подсъдимия Е. М. М. срещу решение №468 от 01.11.2011 г., постановено по ВНОХД №983/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.София. С атакувания съдебен акт е била изцяло потвърдена присъда №16 от 47.07.2011 г., постановена по НОХД №152/2011 г. на Окръжен съд- гр.Кюстендил, като подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 19.03.2010 г., около 13 часа в село Горни Коритен в багажник на лек автомобил „Фиат Брава” с ДК№РК 1297 АХ, противозаконно е държал оръдие (специално техническо средство)- детектор за метални обекти, за което е знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, като на основание чл.277а, ал.7 НК и чл.54 НК му е било наложено наказание „пробация” чрез пробационни мерки по чл.42, ал.2, т.1 и т.2 НК за срок от шест месеца, при периодичност на срещите не по- малко от два пъти седмично, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е бил оправдан по обвинението да е нарушил чл.152, ал.1, т.6, 146, ал.1, чл.147, ал.1 и ал.7, чл.150, ал.1, т. 2 и 3 от Закона за културното наследство. С първостепенната присъда подсъдимият е бил осъден да заплати и разноски по водене на делото в полза на Държавата и по сметка на РУП гр.Кюстендил в размер на 270 лева и на основание чл.53, ал.1, б.”а” НК е бил отнет в полза на Държавата детектора за метални обекти. В жалбата са посочени като касационни основания: нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК се твърди, че неправилно съдът е постановил осъдителна присъда при липса на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Поддържа се, че атакувания съдебен акт почива на предположения, а не на обективно установени факти, тъй като от нито едно доказателство не може да бъде направен извод, че М. е държал детектора за метални обекти, като е знаел, че той е предназначен за търсене на археологически обекти. Прави се оплакване за незаконосъобразност на актовете на предходните съдебни инстанции, като се твърди, че престъплението не е осъществено от обективна и субективна страна. Твърди се, че дори то да е осъществено, степента на засягане на обществените отношения и личната обществена опасност на подсъдимия е твърде ниска и съдебните състави е следвало да приложат разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК не са отразени конкретни оплаквания. На тези основания се моли атакуваният въззивен съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият и защитата му- редовно уведомени за касационното съдебно заседание не се явяват и не сочат нови доводи в подкрепя на жалбата. Представителят на държавното обвинение поддържа, че жалбата е неоснователна и предлага атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационната съдебна инстанция не може да възприеме тезата на защитата на подсъдимия, че в хода на воденото наказателно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Доколкото в жалбата липсват конкретни оплаквания и е отразено единствено недоволство от направения от предходните съдебни състави доказателствен анализ за касационния съд съществува задължения да провери атакувания въззивен съдебен акт само в частта, относно доказателствата. С атакуваното решение въззивният съд е възприел изцяло доказателствените изводи на първостепенния съд, като е кредитирал изцяло събраните в хода на производството доказателствени материали с изключение на част от обясненията на подсъдимия. Правилно съдът е преценил, че показанията на разпитаните по делото свидетели- И. С., С. С., П., А. и В. са непротиворечи и кореспондират с останалите доказателствени материали. Законосъобразно не са били изцяло кредитирани обясненията н подсъдимия по отношение на важните за изхода на производството обстоятелства- за какво е бил предназначен детектора, защо М. е предприел пътуването и каква е била неговата цел. От показанията на свидетеля С. А. се установява, че той действително е познавал подсъдимия, но не е имал предварително уточнена среща с него да се видят в с.Трекляно и никога не е поемал ангажимент да му съдейства да бъде продаден детектора. Обясненията на подсъдимия за това, че при спирането му той е пътувал на гости при този свидетел се опровергават и от приетите по делото писмени доказателства, установяващи че избрания от него път е бил значително по- дълъг от обичайния (вместо 6, 4 км. е трябвало да премине 26, 6 км.- част от които по черен път или 52, 9 км.- отново с преминаване на пътна мрежа без настилка или в лошо състояние). Обясненията на подсъдимия в тази им част са не само нелогични, но и житейски невероятни, като очевидно те са били израз на желанието му да даде смислено обяснения, непосредствено след спирането на автомобила му и да обясни на полицейските служители защо се намира в близост до местност, за която се знае, че има археологически паметници (село Горни Коритен) с детектор за метал, кирка и лопата в автомобила. При преценката на обясненията на подсъдимия трябва да се отбележи и това, че те не се подкрепят от други доказателствени материали по отношение на важното за изхода на производството обстоятелство за какво обичайно е бил използван детектора за метал. М. твърди, че той е правил опит да търси метални отпадъци с него, но тезата му се опровергава от откритите в дома му метални монети- част от които представляват археологически паметници. Версията, че същите са били намерени поставени в кутийка на земята при риболов е не само неподкрепена от други доказателства, но и твърди нелогична. Не могат да бъдат възприети и обясненията на подсъдимия по отношение на това, че в багажника на управлявания от него автомобил не са се намирали наред с детектора и кирка и лопата. За това обстоятелство са били разпитвани всички свидетели, участвали в задържането на М. и те са категорични, че тези инструменти са били в багажника на автомобила му. Не на последно място, при преценка на обясненията на подсъдимия, трябва да бъде отчетено и това, че той е съзнавал, че притежава детектор за метал, знаел, е, че съгласно чл.152, ал.2 от ЗКН е трябвало да регистрира уреда и не е сторил това, като по този начин е попречил на властите да узнаят, че той притежава оръдие, с който обективно е било възможно да бъдат търсени археологически обекти. Това поведение на М. е индиция и за действителните му намерения и предназначението на притежавания от него детектор за метал. Правилно при изясняване на релевантните за изхода на делото факти са били кредитирани приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Те установяват по безспорен начин мястото, на което е бил задържан подсъдимия и обстоятелството, че към този момент той е държал детектора наред с кирка и лопата в багажника на автомобила си. Предвид изложеното, касационната инстанция прецени, че предходните съдебни състави са направили верен доказателствен анализ и са изяснили правилно фактите, относими към предмета на производството. При преценка на доказателствените материали не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила и липсват основанията по чл.348, ал.1, т.2 НПК за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт. По оплакванията за нарушение на закона Касационният съд не може да сподели тезата на защитата, че с постановяването на осъдителни съдебни актове предходните инстанции са допуснали нарушение на материалния закон. При анализ на нормата на чл.277а, ал.7 НПК може да бъде направен извод, че това формално престъпление е осъществено когато привлеченото към наказателна отговорност лице е имало фактическа власт върху оръдие, което е можело да бъде използвано (или вече е било използвано) за търсене на археологически обекти. Престъплението е осъществено от субективна страна когато подсъдимият е знаел или предполагал, че посоченият по- горе предмет ще бъде използван (или е бил използван) за търсене на археологически обекти. В конкретното производство бе установено по несъмнен и категоричен начин, че М. е притежавал детектор за метал, който обективно е могъл да бъде използван за търсене на археологически обекти. Няма спор, че този уред е бил в изправност и с него е можело да бъде осъществявана посочената дейност. Спорният момент в производството е дали престъплението е било осъществено от субективна страна- конкретно дали подсъдимият е знаел (или предполагал) че детектора е бил използван или е можело да бъде използван с очертаната по- горе цел. Касационната инстанция изцяло се солидаризира с изводите на предходните съдебни състави по отношение на това, че престъплението е било осъществено от подсъдимия М. от субективна страна, като прецени, че той е съзнавал предназначението на уреда и това, че той е могъл да бъде ползван за търсене на археологически обекти. В тази връзка трябва да бъде отчетено обстоятелството, че подсъдимият е бил спрян, а впоследствие и задържан в местност, значително отдалечена от дома му, в която е имало концентрация на археологически обекти- антично селище, некропол, могила и т.н. В автомобила му са се намирали наред с детектора и кирка и лопата, чието очевидно предназначение е било да бъдат ползвани за изкопаване на вече открити обекти. В дома на подсъдимия са били открити археологични обекти- монети, които обичайно се откриват с помощта на уред, сходен с този на подсъдимия. Не на последно място, при преценка за осъществяването на престъплението от субективна страна, трябва да бъде отчетено и това, че обясненията на М. за това защо се е намирал на мястото на задържането му, причината за притежанието на детектора за метал и целта на пътуването му се опровергават от всички останали гласни и писмени доказателствени материали. Предвид изложеното и касационната инстанция прецени, че правилно подсъдимият М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.277а, ал.7 НК и законосъобразно предходните съдебни състави са преценили, че той е осъществил състава на това престъпление от обективна и субективна страна. Не може да бъде споделена и тезата на защитата, че в това производство е било допустимо приложението на нормата на чл.9, ал.2 НК. Този законов текст намира приложение когато конкретното инкриминирано деяние формално осъществява всички признаци на престъплението, но поради своята малозначителност или не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката на обществената опасност на конкретното деяние то трябва да бъде съпоставяно със сходни такива. В случая липсва не само съществена, но каквато и да е разлика между престъплението, осъществено от подсъдимия и сходни такива престъпления. Липсват основания да се приеме, че е налице по- леко засягане на обществените отношения, защитавани от нормата на чл.277а НК или да се прецени, че същите не са били изобщо засегнати. Напротив става дума за типично престъпление по чл.277а, ал.7 НК, което не се отличава от множеството останали по този текст, което дава основание да се приеме, че приложението на чл.9, ал.2 НК в това производство би било напълно незаконосъобразно. Ето защо и тази претенция, отразена в касационната жалба не може да бъде приета, като правилно съдът е преценил, че подсъдимият М. трябва да носи наказателна отговорност за извършеното от него престъпление. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т. НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение №468 от 01.11.2011 г., постановено по ВНОХД №983/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.