Ключови фрази
вписване на прехвърляне на предприятие * особен залог

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 447

 

София, 10.07.2009 год.

 

Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 09.07.2009 год. в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ

                                                                         КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

      

изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ

ч. т. дело №  58/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.

“А” О. гр. Т., бл. “П” № 1, вх. “Б”, ет. 4, ап. 35, е подал частна касационна жалба против определение № 3179/12.12.2008 год. по ч. гр. д. № 3382/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което се оставя в сила определение № 17/27.10.2008 год. на съдията по вписванията при Районен съд гр. П., с което се извършва отказ за вписване в имотния регистър на прехвърляне на обезпечено с особен залог върху търговското предприятие на “Е” А. /в несъстоятелност/ вземане на “У” А. от “Е” А. /в несъстоятелност/, на нов кредитор - “А” О. гр. Т..

В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като жалбоподателят счита, че приетото от въззивния съд, че следва да се откаже вписване на прехвърляне на вземането по договора от 10.10.2007 год., което вземане е обезпечено с особен залог, е неправилно. Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за приложно поле на чл. 280 ал. І т. 2 ГПК е приложено ксероксно копие от определение от 26.11.2008 год. по ч. гр. д. № 3191/2008 год. на Пловдивския окръжен съд. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

ВКС ІІ т. о. приема, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че не са налице основания по чл. 22а от Правилника за вписвания, за извършване на вписване в книгите за вписвания при Служба по вписвания гр. П., на договор за прехвърляне на обезпечено с особен залог върху търговско предприятие вземане, тъй като не е представено удостоверение за вписване на залога в търговския регистър, и то в оригинал, което освен че се подрежда в книгата по чл. 33, б. “д”, трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията. С оглед на строго формалния характер на регистърното производство, въззивният съд счита, че няма законово основание съдията по вписванията да прави преценка на други писмени доказателства въз основа на които да разпореди извършване на вписване на обстоятелства в имотния регистър.

На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК. ВКС ІІ т. о. счита, че в процесния случай не е налице приложно поле на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, но касационно обжалване следва да се допусне по т. 2, тъй като от представеното определение на Пловдивския окръжен съд е видно, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата.

По същество частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 22а, ал. І от Правилника за вписванията, вписването на залог върху търговско предприятие /чл. 21, ал. ІІІ от ЗОЗ/ се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания.достоверението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6.

Към молбата, вх. № 8/27.10.2008 год., подадена от “Амон Ра” О. на основание чл. 22а от Правилника за вписвания, са били приложени удостоверение изх. № 20080915121732/15.09.2008 год. от търговския регистър към Агенцията за вписване, че прехвърленото вземане, което е обезпечено с особен залог, е вписано в търговския регистър към Агенцията за вписване по партидата на “Е” А. /в несъстоятелност/. С молбата са представени и 2 броя нотариално заверени и 1 брой заверен от търговския регистър към Агенцията по вписване препис на екземпляр от договора за прехвърляне на вземането от 10.10.2007 год., сключен между “А” О. и “Е” А. /в несъстоятелност/. Към молбата не е било представено удостоверение в оригинал или в нотариално заверен препис, което според твърденията на жалбоподателя било по причина, че в информационна система на търговския регистър липсвала нарочна бланка на удостоверение по чл. 22а от Правилника за вписванията – за това им били дадени устни обяснения от търговския регистър, но по делото няма данни за направен писмен отказ от страна на търговския регистър за издаване на такова удостоверение.

ВКС ІІ т. о. приема следното:

В процесния случай е безспорно, че обезпеченото с особен залог върху търговското предприятие на “Е” А. /в несъстоятелност/ вземане на “У” А. , е било вписано в търговския регистър съгласно чл. 2 от Закона за особените залози, и това е видно от удостоверение изх. № 20080915121732/15.09.2008 год., издадено от Агенцията по вписванията. Освен това Агенцията по вписванията е извършила заверка на процесния договор за прехвърляне на вземането от 10.10.2007 год., като върху лист първи на договора е поставен печат на Агенцията по вписванията – служба по регистрация, а на всеки следващ лист на договора е поставен щемпъл на Агенцията по вписвания, ведно с подпис на длъжностното лице.

С представените доказателства се удостоверява по безспорен начин, че обезпеченото с особен залог върху търговското предприятие на “Е” А. /в несъстоятелност/ вземане на “У” А. , е било вписано в търговския регистър съгласно изискването на чл. 2 от Закона за особените залози. Вярно е, че представеното от молителя удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията, няма характера на удостоверение по чл. 22а от Правилника за вписванията, и това е така, тъй като то не отговаря на чл. 6 от Правилника за вписванията, но изискването на последния за посочване на имена, адрес, седалище, дата и място на издаване на акта, както и описание на имота, се преодолява с данните съдържащи се в договора от 10.10.2007 год., който освен тези индивидуализиращи данни, е заверен и от Агенцията по вписванията.

ВКС ІІ т. о. счита, че представените от молителя доказателства съдържат достатъчно данни за да обосноват извод, че и без представяне на оригиналното удостоверение, следва да се допусне вписване на заявеното за вписване обстоятелство.

Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3179/12.12.2008 год. по ч. гр. д. № 3382/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.

ОТМЕНЯВА определение № 3179/12.12.2008 год. по ч. гр. д. № 3382/2008 год. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 17/27.10.2008 год. на съдията по вписванията при Районен съд гр. П., с което се извършва отказ за вписване в имотния регистър на прехвърляне на обезпечено с особен залог върху търговското предприятие на “Е” А. /в несъстоятелност/, вземане на “У” от “Е” А. /в несъстоятелност/, на нов кредитор - “А” О. гр. Т..

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд гр. П. за извършване на исканото вписване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :