Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност * предубеденост * изменение на обвинението

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 70

гр. София, 18 юни 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов

като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева …касационно частно дело № 869 по описа за .... 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повод повдигнат с разпореждане от 27.05.2015 г. по н. о. х. д. № 2809/2015 г. на Районен съд – Пловдив спор за подсъдност.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в писменото си становище, че компетентен да разгледа производството е Окръжен съд – Пловдив.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Досъдебното производство № 110 „ИП”/2013 г. на ОД на МВР – Сливен, пр. пр. № 160/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас за престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК първоначално е заведено срещу неизвестен извършител, като впоследствие, с постановление от 21.01.2014 г., в качеството на обвиняем е привлечен Е. К. М..
Образуваното пред Районен съд – Сливен н.о.х.д. № 661/2014 г. по внесено обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, извършено от М., е прекратено на основание чл. 43, т. 3 от НПК и изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото, тъй като подсъдимият е адвокат от АК – Сливен, с който съдиите от този съд са в колегиални отношения.
С определение № 107 от 01.09.2014 г., постановено по касационно частно дело № 1138/2014 г. на I н.о., производството е възложено за разглеждане и решаване на Районен съд – Пловдив. Последният е образувал н.о.х.д. № 5286/2014 г., прекратил го е с протоколно определение от 18.02.2015 г. поради направено съшествено изменение в обстоятелствената част на обвинението, а именно от престъпление по чл. 209, ал. 1 НК в такова по чл. 304б, ал. 1 НК, подсъдно на окръжен съд съгл. чл. 35, ал. 2 НК., и го е изпратил на Окръжна прокуратура – Сливен.
С постановление от 03.04.2015 г. на зам. – окръжния прокурор на Сливен наказателното производство е прекратено частично за престъплението по чл. 304б, ал. 1 от НК, като досъдебното производство е изпратено на Районна прокуратура – Сливен по компетентност за продължаване на разследването за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за което отново е внесено обвинение и образувано н.о.х.д. № 586/2015 г. по описа на Районен съд – Сливен. Последното е прекратено с разпореждане от 15.05.2014 г. и изпратено по компетентност на Районен съд – Пловдив с оглед предходното произнасяне на ВКС.
С разпореждане от 27.05.2015 г., постановено по н.о.х.д. № 2809/2015 г. Районен съд – Пловдив е прекратил производството, повдигнал е спор за подсъдност и го е изпратил на ВКС за произнасяне. В посочения съдебен акт са изложени мотиви, че подсъдността по делото не може да бъде определена на база предходното произнасяне на ВКС, че престъплението е осъществено на територията на гр. Сливен, че при невъзможност за образуване на съдебен състав от Районен съд – Сливен, същият е следвало да изпрати отново делото на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 от НПК, както и че е налице ново обстоятелство, касаещо направените от определените по делото докладчици отводи, а именно, че Е. К. М. е работил и като съдия в Районен съд – Сливен, макар и не по времето с отвелите се от делото съдии.
Последно цитираното разпореждане на Районен съд – Пловдив следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Независимо от това къде е извършено или довършено престъплението, налице е предходно произнасяне на ВКС, определило компетентният да разгледа и реши делото съд. Обстоятелството, че на отвелите се докладчици е станал известен и друг факт, който поставя отново въпросът за тяхната непредубеност, не налага повторното изпращане на производството пред ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 от НПК. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК не съдържа количествен критерий, а изисква наличието на обстоятелство, което да породи съмнение за предубеденост или заинтересованост на състава на съда от изхода на делото.
По изложените по-горе съображения, и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане от 27.05.2015 год. по н.о.х.д. № 2809/2015 год. на Пловдивския районен съд , XXI състав, и ВРЪЩА делото за разглеждане и решаване на същия съд и същия състав.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: