Р Е Ш Е Н И Е №. 183 гр. София,16.11.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2624 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №257 от 28.07.2016 г. по в.т.д.№730/2015 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната му част, след частична отмяна на решение №96 от 16.07.2015 г. по т.д.№119/2013 г. на ОС Пазарджик, [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 833 850.40 лв., ведно със законната лихва от 17.07.2013 г. до окончателното изплащане, след извършено съдебно прихващане между вземането на ищеца в размер на 1 511 610.40 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР по договор № 432/28.09.2007 г. и неустойка за забавено изпълнение по чл. 7.2 от същия договор в размер на 677 760 лв. до размера на по-малкото от двете вземания, както и да заплати разноски в размер на сумата 452.88 лв. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, като се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил направените с отговора на исковата молба и на въззивната жалба правоизключващи възражения, което е довело до неправилен извод за основателност на предявения иск. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска, евентуално – връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Ответникът по касация [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата. Третото лице помагач - ДФ Земеделие не заявява становище. С определение №319 от 17.05.2017 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл.269 от ГПК, в рамките на оплакванията наведени от страната да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно, се установява, че платената цена /възнаграждението/ по сключения между страните по реда на ЗОП договор /по силата на който ищцовото дружество се задължило да изготви работен проект на трасе от 12 км. и да изпълни СМР на 6 километра от трасето на „Реконструкция главен водопровод, захранващ ПСПВ”, срещу задължение на ответната община да заплати възнаграждение в размер на 3 471 600 лв./, възлиза общо на сумата 2 283 259.98 лв. Посочил е, че по делото не е спорно, че исковата сума не е платена, като е достигнал до извод, че направеното от ответника възражението за прихващане е основателно за сумата от 677 760 лв., с оглед което и предвид неоснователността на доводите на ответника за нищожност на договора, за недопустимост на иска и за изтекла погасителна давност, дължимата от ответната община сума на ищеца възлиза на 833 850.40 лв., в какъвто размер искът подлежи на уважаване. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Настоящият състав споделя изцяло правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС и тъй като в случая, въззивният съд в противоречие с това разрешение, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил наведените от ответника в отговора на исковата молба и на въззивната жалба доводи и възражения: за липса на основание за плащане на неизпълнена работа /с оглед твърденията за неизпълнение в пълен обем на договорени работи и актуването на неизпълнени работи/, за липса на предвидените в чл.43 от ЗОП /отм./ хипотези, при които е възможно увеличение на уговорената в договора цена и за наличие на договор за продажба на търговско предприятие от 20.03.2009 г., с който ищецът е прехвърлил търговското си предприятие на [фирма], обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.3, вр. чл.236, ал.2, вр. чл.269 от ГПК, а делото върнато за ново произнасяне на въззивния съд, при което следва да се обсъдят всички доводи и възражения на страните във връзка със спорните въпроси по делото. При новото разглеждане на делото на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №257 от 28.07.2016 г. по в.т.д.№730/2015 г. на АС Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение №96 от 16.07.2015 г. по т.д.№119/2013 г. на ОС Пазарджик, [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 833 850.40 лв., ведно със законната лихва от 17.07.2013 г. до окончателното изплащане, след извършено съдебно прихващане между вземането на ищеца в размер на 1 511 610.40 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР по договор № 432/28.09.2007 г. и неустойка за забавено изпълнение по чл. 7.2 от същия договор в размер на 677 760 лв. до размера на по-малкото от двете вземания, както и да заплати разноски в размер на сумата 452.88 лв. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.