Р Е Ш Е Н И Е № 60149 гр.София, 15.10.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретар Ил.РАНГЕЛОВА в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 561/2021 година. Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимия Д. П. Б. срещу въззивно решение № 45 от 18.02.2021г. на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 1284/2020г. Визира се касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Подсъдимият намира за несправедливо завишено наложеното му наказание и моли същото да се намали. Защитникът на подсъдимия Б. – адв. Д. поддържа жалбата на подзащитния си с направеното искане. Подсъдимият се солидаризира с нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Не намира за несправедливо наложеното наказание, поради което счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият моли да бъде намалено наказанието му. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в жалбата на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 26.08.2020г. по НОХД №116/2020г., Окръжен съд - Враца, НО е признал подсъдимия Д. Б. за виновен в това, че на 12.02.2019г. около 02.15 часа в частен дом в [населено място], обл.В. при условията на опасен рецидив е направил опит умишлено да умъртви К. Т., като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.12, пр.1 НК вр. чл.115 НК вр. чл.29, ал.1, б.„б” НК вр. чл.18, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на 12 години „лишаване от свобода“ като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а” и б.„б” ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание. С присъдата, на основание чл.70, ал.7 НК, съдът е постановил да се изтърпи отделно наказание от четири месеца и осемнадесет дни „лишаване от свобода” по НЧД №478/2018г. на РС - гр. Мездра, като също е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража и са му възложени направените по делото разноски. По повод постъпила жалба от подсъдимият е била инициирана въззивна проверка. С решение № 45 от 18.02.2021г. по ВНОХД № 12842020г. на Софийски апелативен съд присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Производството по делото е протекло по реда на чл.371,т.1 НПК. В жалбата си подсъдимият не навежда доводи, които да подкрепят становището му, че определеното наказание е явно несправедливо. Единствено се посочва, че съжалява за стореното, както и че за първи път е извършил подобно престъпление. Обсъждайки пестеливите аргументи на касатора, настоящата инстанция трябва да отбележи, че първоначално делото е било разгледано по реда на чл.371, т.2 НПК, като с присъда постановена по НОХД № 382/2019г. на ОС Враца, на подсъдимия е определено наказание от 12 години „лишаване от свобода“, в резултат на приложението на разпоредбата на чл.58а НК. В резултат на подадена от него жалба е образувано дело пред Софийски апелативен съд, като в решение по ВНОХД № 219/2020г. присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. Било е констатирано противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата относно точно определения размер на наказанието „лишаване от свобода“. При новото разглеждане на делото от окръжния съд, подсъдимият е направил искане то да се развие по правилата на чл.371, т.1 НПК. Ръководен от забраната за влошаване положението на подсъдимия - reformatio in pejus, окръжният съд е наложил на подсъдимия наказание от 12 години „лишаване от свобода“, въпреки че минимумът за деянието по чл.116 НК е 15 години. Въпросът за справедливостта на наказанието е бил предмет на подробно обсъждане от въззивната инстанция. В мотивите на атакуваното решение са намерили място всички относими към индивидуализирането на наказателната отговорност обстоятелства. От вниманието на съда не са убягнали множеството отегчаващи вината обстоятелства, като многобройните осъждания на подсъдимия, извън определящите по-тежката правна квалификация на настоящото деяние, начина на извършване на деянието, високата степен на обществена опасност на подсъдимия изводима от лошите му характеристични данни, средствата, с които е извършил деянието и упоритостта, с която е преследвал постигането на противоправния резултат. Не биха могли да намерят благоприятно за касатора отражение доводите, че извършеното престъпление е за първи път в живота му. Изключително обремененото съдебно минало на подсъдимия включва многобройни осъждания, като липсата на такива за друго деяние по чл.115 или чл.116 НК не следва да се третира в негова полза. Наложеното наказание от 12 години „лишаване от свобода“, ограничено като размер от забраната за влошаване положението на подсъдимия в настоящия случай е повече от снизходително и не би могло да се дефинира като явно несправедливо. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в жалбата на подсъдимия касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 45 от 18.02.2021г. на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 1284/2020г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.