О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 419 София, 01.10. 2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2096 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. А. Д., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на А. Н. Д. и на И. Н. Д. против Определение № 566 от 13.02.2019г. по в.ч.гр.д.№ 450/2019г. на САС, ГО, 2 състав, с което след отмяна на Определение № 1805 от 22.01.2019г. по ч.гр.д.№ 919/2019г. на СГС, ГО, 5 брачен състав, с което искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск е било отхвърлено, е постановено друго. Допуснато е обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правно основание чл.36 във вр. с чл.26 от Закона за адвокатурата и договор за поръчка от 10.09.2015г., предявими от П. С. срещу С. Д. за сумата 30 000лв. и срещу А. Д. и И. Д. за сумата от по 37 500лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение чрез налагане на запори върху вземания на ищците към ЗК“Л. И.“АД по застрахователна полица по ЗЗГОА относно лек автомобил „Мазда 121“ рег. [рег.номер на МПС] , възникнали във връзка със смъртта на общия им наследодател, починал при пътно произшествие от 08.09.2015г. до размер на сумата съответно от 30 000лв. за С. Д. и на сумите от по 37 500лв. да А. Д. и И. Д.. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Посочва се, че с допуснатото обезпечение е наложен запор върху суми, присъдени на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. на С. Д., А. Д. и И. Д. по предявен от тях иск срещу ЗК“Л. И.“АД и съставляват обезщетение за неимуществени вреди по ЗЗГО на автомобилистите. Поддържат, че е наложена обезпечителна мярка в противоречие с разпоредбата на чл.381,ал.1 КЗ. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите: 1/ При постановяване на обезпечението, решаващият съд следи ли служебно дали вземането, върху което се налага запорът подлежи на принудително събиране, предвид разпоредбата на чл.393 ГПК и трябва ли да съобрази доказателствата относно характера на вземанията върху които се иска налагане на запор. 2/ Допуска ли се принудително изпълнение върху застрахователна сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Г.“, предвид разпоредбата на чл.381,ал.1 КЗ и ако се допуска, в кои случаи и попада ли настоящият случай в такава хипотеза. 3/ Дължи ли се възнаграждение на адвокат, който не е положил никакъв труд за защита на клиентите си, предвид разпоредбата на чл.36 ЗА и може ли да бъде ограничено правото на гражданите да изберат адвоката си, като бъдат задължени да платят на адвокат, неосъществил представителство. В писмен отговор насрещната страна основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната касационна жалба е допустима - атакува се определение по чл.396,ал.2, изр.трето ГПК и жалбата е подадена в преклузивния срок. За да отмени първоинстанционното определение, с което искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск е отхвърлено по съображения за отсъствие на данни бъдещият иск да е вероятно основателен, и да наложи исканата обезпечителна мярка, въззивната инстанция е приела, че бъдещите искове са допустими и вероятно основателни, че при иск за събиране на парично вземане обезпечителната нужда се предполага, както и, че обезпечителната мярка запор е адекватна на естеството на възнамерявания бъдещ иск. Не следва да се допусне касационно обжалване по първия въпрос, който се обхваща от втория. Третият въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване защото предпоставя даване на пряк, директен отговор по съществото на спора по бъдещия иск - дали той е основателен. Обосновано е искането за допускане на касационното обжалване единствено по втория поставен в изложението въпрос, който съобразно правомощията си по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав уточнява: Допустимо ли по иск за парично вземане, налагане на обезпечителна мярка запор върху вземане, представляващо застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”. Обосновано е наличието на приложното поле на посочената от частните касатори допълнителна предпоставка. Отрицателният отговор на въпроса, по който е допуснато частното касационно обжалване пряко произтича от разпоредбата на: чл.381,ал.1, предл.второ от действащия КЗ /аналогична на разпоредбата на чл.198,ал.1 от отменения КЗ/, съгласно която, не се допуска принудително изпълнение върху застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“; и от разпоредбата на чл.393,ал.2 ГПК - не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение. Макар несеквестируемостта, прогласена в разпоредбата на чл.381,ал.1 КЗ / във вр. с чл.444,ал.1 т.8 ГПК/ да е институт на изпълнителното производство, разпоредбата на чл.393, ал.2 ГПК изрично регламентира недопустимостта върху несеквестируемо имущество по иск за парично вземане да бъде наложен запор в обезпечителното производство, имащо за цел да подготви и осигури изпълнението на вземането в изпълнителното производство. След като изпълнението не може да бъде проведено върху несеквестируемо имущество, неоправдано и безпредметно е върху него да се налага и то да се обременява с обезпечителен запор. С оглед отговора на правния въпрос, че разпоредбите на чл. чл.381,ал.1 КЗ/ чл.198,ал.1 отм. КЗ/ и на чл. 393,ал.2 ГПК не допускат по иск за парично вземане да бъде наложена обезпечителна мярка запор върху вземане, представляващо застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, и че процесуалният закон изрично забранява върху несеквестируемото вземане за застрахователно обезщетение, неподлежащо на принудително изпълнение, да бъде наложен запор за обезпечение на иск за парично вземане, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Бъдещият иск има за предмет парично вземане, а исканото обезпечение чрез запор е върху вземане за застрахователно обезщетение по ЗЗГОА, поради което следва да бъде отхвърлено искането за допускане на обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на посочената мярка. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на Определение № 566 от 13.02.2019г. по в.ч.гр.д.№ 450/2019г. на САС, ГО, 2 състав. Отменя Определение № 566 от 13.02.2019г. по в.ч.гр.д.№ 450/2019г. на САС, ГО, 2 състав. Оставя без уважение молбата по чл.390 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ