Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр. София, 15.03.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 63/2019 година. Касационното производство е образувано по протест на представителя на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 421 от 01.11.2018г., постановено по ВНОХД № 1034/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, Н.О. 2 с-в. В депозирания протест и в допълнението към него се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се мотивира с доводи за неправилно приложение на чл.9, ал.2 НК, довело до оправдаване на подсъдимия и по двете обвинения, за които е предаден на съд. Представителят на държавното обвинение е на становище, че не е налице явна незначителност на деянията, осъществени от подсъдимия, поради което и неправилно е приложен законът и същият е оправдан. Излагат се съображения и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно неспазване на чл.13 и чл.14 НПК - липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и преценка на доказателствата в тяхната съвкупност. Твърди се, че е даден немотивиран превес на смекчаващи вината обстоятелства, на доводи относно ниска стойност на инкриминираните вещи, данни за причините за извършване на деянията и личността на подсъдимия, като е игнориран фактът, че се касае за обвинение за извършени две престъпления в условията на реална съвкупност от лице, за което е имало предварителна информация, че държи наркотично вещество. С оглед на посочените оплаквания, представителят на държавното обвинение прави искане касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд, поради наличие на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК и на основание чл.354, ал.3, т.2 и т.3 НПК да върне делото за ново разглеждане на апелативния съд. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста с направените в него възражения и искания. Пледира за липсата на прецизен доказателствен анализ, довел до незаконосъобразни правни изводи. Счита, че съществено са засегнати правно-защитените обществени отношения, свързани със защита на културното наследство. Що се отнася до обвинението по чл.354а НК, застъпва тезата, че количеството и стойността на наркотичното вещество – предмет на престъплението не са единствените критерии за преценка нивото на обществена опасност на конкретното деяние на подсъдимия. Те следва да се ценят при индивидуализацията на наказанието. Подчертава, че подсъдимият е извършил две умишлени деяния в реална съвкупност, което завишава обществената опасност от престъпленията и от дееца. Подсъдимият Д. П. П. лично, в своя защита, изразява несъгласие с доводите на прокурора. Счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно. Посочва, че майка му е болна от рак и за това е вземала малки дози наркотична вещество, а за антични монети твърди, че е намирал много пъти подобни предмети, които е дарявал на музеите. В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият отправя искане за справедливо решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест и тези в допълнението към него, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 04.04.2018 г., постановена по НОХД № 249/2017 г., Окръжен съд гр. Монтана е признал подс. Д. П. П. за невиновен в това на 21.05.2016г. в [населено място] да е държал 18 бр. културни ценности – археологически обекти по смисъла на чл. 146 от Закона за културното наследство - 1 сребърна монета, 11 броя бронзови монети, 4 фибули, 2 керамични лампи, на обща стойност 310лв., които не са идентифицирани и регистрирани като колекция в Р. В., съгласно Наредба № Н-3/2009 г. на Министерство на културата, за реда за извършване на идентификация и регистрация на движими културни ценности и на основание чл.9, ал.2 НК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.278, ал.6 НК. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и в това, на посочената дата и място, да е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество- 0,76гр.марихуана, със съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинал 5,58 %, на стойност 4,56 лв. като случаят е маловажен и на основание чл.9, ал.2 НК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК . По повод постъпил протест срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 1034/2018г. по описа на Апелативен съд гр. София. С решение № 421 от 01.11.2018г. по посоченото въззивно дело присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло. Върховният касационен съд намира протеста за неоснователен. Настоящата инстанция не може да сподели възражението, направено от представителя на държавното обвинение, за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в порок при обсъждане на събраните в хода на производството доказателствени материали. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл. 13 и 14 НПК, тъй като въззивният съд е дал незаконосъобразен превес на доказателства в полза на подсъдимия и неправилно е извел доводите си за ниска стойност на инкриминираните вещи, предмет на престъплението по чл.278, ал.6 НК и е акцентирал на мотивите за извършване на деянието по чл.354а, ал.5 НК. Прегледът на доказателствената съвкупност, оценена от въззивната инстанция, не дава повод да се стигне до извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху неправилно формиране на съдебната воля. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след самостоятелен анализ на доказателствените източници е възприел изцяло установените фактически положения така, както е сторил това първия съд, с незначителни изменения. Принципно възраженията на прокуратурата касаят единствено законосъобразния анализ на доказателствата досежно изводите за явна незначителност на двете деяния, за които се търси наказателната отговорността на подсъдимия. В конкретния случай няма основание да се счита, че произволно е била игнорирана доказателствената информация, касаеща броя на обектите инкриминирани в рамките на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК. Както първата, така и въззивната инстанция са отчели това обстоятелство, но същевременно са го съпоставили с ниската им археологическа, историческа и оценъчна стойност. Що се отнася до престъплението по чл.354а, ал.5 НК, то не могат да се споделят аргументите в протеста, че стойността на наркотичното вещество е единствена и доминираща в логическата дейност на съдебните инстанции, довела до неправилни изводи по приложение на закона. Много подробно и с нужната прецизност са отчетени от въззивния съд доказателствата, относими към правилното формиране на вътрешното му убеждение, без да са фаворизирани едни, респективно без да са игнорирани други. На фона на безспорно установената фактическа обстановка, са взети предвид от предходните съдебни инстанции, както данните за стойността на инкриминираното количество наркотично вещество, така и тези за начина, по който то се е оказало у подсъдимия / било му е предадено от неговата майка, страдаща от онкологично заболяване/. Не са останали извън обхвата на доказателствения анализ, който е направил апелативния съд, и доказателствата за личността на подс.П., който не е осъждан, няма криминални регистрации, въпреки твърдението в протеста за получена предварителна информация в полицията за това, че той държи наркотични вещества. Може да се обобщи, че въззивната инстанция е извършила всеобхватно обсъждане на всички доказателствени източници, като е изложила подробни и убедителни съображения за тяхното кредитиране. Върховният касационен съд счита, че не са налични основания да се приеме,че вътрешното й убеждение е било опорочено. Въз основа на установените в съгласие с процесуални правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно, като е прието от съдебни инстанции, че са налице обективните и субективни признаци на престъпните деяния по чл.278, ал.6 НК и чл. 354а, ал.5 НК, но редом с това обществената им опасност е явно незначителна, поради което е налице предпоставката на чл.9, ал.2 НК. Основно място в протеста на прокуратурата и в депозираното допълнение, заема аргументацията на тезата, че самият факт на съществуващо обвинение за извършени две престъпления в условията на реална съвкупност, прави неприложима разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. С подобни възражения настоящата инстанция не може да се съгласи. Правната норма на чл.9, ал.2 НК мотивира прилагането й спрямо всички престъпления, като не съществуват ограничения в преценката на съдебните инстанции, определена от броя на деянията, за които едно лице е предадено на съд, от наличието на усложнена престъпна деятелност или други предпоставки. Настоящото обвинение срещу подс. П. за извършени две престъпления е довело и до излагането на отделни мотиви за всяко едно и от двете предходни съдебни инстанции във връзка с наличието на предпоставките на чл.9,ал.2 НК, във втората му хипотеза, а именно явна незначителност на обществената опасност на деянията. Безспорно високата степен на обществена опасност, типична за определен вид посегателства, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпни деяния и да ги обособи в основни, привилегировани и квалифицирани престъпни състави. Тя е и едно от съществените обстоятелства за тежестта, вида, и размера на наказанието. Степента на обществена опасност на конкретно извършените деяния е от значение да се реши дали те представляват престъпления, или макар формално да осъществяват признаците на предвидена в закона съставомерност, неразкривайки или изключвайки изискуемата се обществена опасност, водят до извод за малозначителност във визираната форма. Фактологията по разглежданото дело, интерпретирана във връзка с характера и особеностите на непосредствените обекти на посегателство по чл.278, ал.6 НК и по чл.354а, ал.5 НК, обсъдени паралелно с индивидуалната специфика на извършване на деянията, начина на засягане на охраняваните обществени отношения, стойностните параметри на причинените вредоносни последици, мотивите за инкриминираното поведение, анализирани в необходимата взаимовръзка с личностните данни за подсъдимия, сочи на явна незначителност на обществената опасност, по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр.2 от НК, така, както е приел и апелативния съд. Подробна и изчерпателна е предложената от съда аргументация за механизма на реализираните на престъпленията- държане на високорисково наркотично вещество, без разрешително, в маловажен случай и държане на повече от три археологически обекта, които не са идентифициран и регистриран по съответния ред. Не са пренебрегнати обстоятелствата, сочещи на повода, по който марихуаната се е оказала у подсъдимия, а именно била му е предадена от неговата майка, за да я отнесе в дома им, като св. В. П. е с установено онкологично заболяване, по повод, на което е решила да я ползва. Взето е предвид от въззивния съд и минималното количество на наркотичното вещество и ниската му стойност- касае се за 0,76гр. марихуана на стойност 4,56лв. Тези обстоятелства са анализирани и от двете инстанции във връзка с данните за личността на подсъдимия, който не е осъждан, социално и трудово е ангажиран, с добри характеристични данни, липсват доказателства той лично да употребява наркотични вещества. Досежно престъплението по чл.278, ал.6 НК въззивната инстанция също е подходила с нужната задълбоченост, анализирайки всички предпоставки, относими към определянето на деянието като такова с явно незначителна обществена опасност. Действително се касае за 18 обекта, но самият брой на същите не е единствено и изключително обстоятелство, което да е достатъчно, за да се стигне до извод за нуждата от прилагане на наказателната репресия спрямо подсъдимия. Съдът е отчел факта, че се касае за обекти с много ниска историческа, културна и стойностна оценка- 11 бронзови, 1 сребърна монета, 4 фибули и две керамични лампи, всички на стойност 310лв., че не е установен противозаконен начин за снабдяването на подсъдимия с тях и не на последно място са взети предвид данните за предходна дарителска дейност на подсъдимия, насочена към даряване на подобни предмети на музей в страната. Кредитирани са и вече споменатите положителни данни за личността на подс.П.. Същите не са абсолютизирани, както е посочил прокурорът в депозирания протест, а са били подложени на нужната преценка и анализ. Тази необходимост е мотивирана от изискването да се обоснове наличието на втората алтернатива на чл. 9, ал. 2 НК- явна незначителност на обществената опасност на деянието, при което е необходимо доказването не само на изключително ниска степен на обществената опасност на деянието, недостатъчна, за да се третира съответното поведение като престъпно, но е нужно да се направи преценка на личността на подсъдимия. В контекста на изложеното касационната инстанция споделя аргументите на въззивния съд, че инкриминираните от представителя на обвинителната власт деяния не очертават типичната за тези видове посегателства обществена опасност и не налагат прилагането на санкционните средства на наказателното право, поради което правилно са определени като престъпно несъставомерни. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените в протеста касационни основания и въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 421 от 01.11.2018г., постановено по ВНОХД № 1034/2018г. по описа на Апелативен съд гр. София, Н.О. 2 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.