5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 286 София, 07.05.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №792/2012 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адвокат Н. К. – процесуален представител на [фирма] – представляван от И. С. Ф., от [населено място], [община], област , срещу въззивно определение №3212/14.11.2012 год. по ч.гр.д. №3379/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 24.10.2012 г. на съдия по вписванията при Варненския районен съд, с което е отказано вписване по заявление, вх.рег.№22813/24.10.2012 г. по описа на АВ, СВ – В., подадено от И. С. Ф. в качеството му на с фирма “- И. С.”, с което се иска вписване на прекратяване на договор за аренда за земеделски земи, вписан под № **, том ** от 200* г. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че заявление №22813/24.10.2012 г. до АВ, СВ – В., частният жалбоподател е посочил, че договорът за аренда от 04.10.2007 г. е едностранно прекратен с нотариална покана от 20.9.2011 г., поради неизпълняване задължението на арендатора за заплащане дължимото арендно плащане, поради което моли да се впише прекратяването на договора. Въззивната инстанция е приела, че при заявено искане за вписване по чл.27, ал.2 ЗАЗ съдията по вписванията извършва преценка освен на местната компетентност, още и дали е налице подлежащо на вписване обстоятелство и дали то е възникнало валидно, като не е спорно, че прекратяването на договора за аренда в земеделието е обстоятелство, подлежащо на вписване. Относно обхвата на проверката окръжният съд е приел, че договорът не е можело да бъде прекратен с отправената нотариална покана от лица, които не са страна по него, в хипотеза, в която няма данни за забавено арендно плащане за срок повече от три месеца, нито пък договорът е безсрочен, за да е приложима нормата на чл.29, ал.1 ЗАЗ, която изисква двугодишен срок на предизвестие. Освен това съдът е стигнал до извод, че нито се твърди, нито се представят доказателства, че прекратяването е регистрирано в ОСЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поставят се два въпроса: 1. “Дали в рамките на охранителното производство по вписване на прекратяване на договор за аренда съдията но вписванията следва да се произнася по материалноправните предпоставки за прекратяване на договора за аренда ?”, и 2. “Регистрирането на прекратяването на договора за аренда в съответната общинска служба по земеделие задължителна предпоставка ли е за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги ?”. По първия въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, и се сочат решения, а по втория – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящото дело е било спряно с определение №143/28.02.2013 г., поради наличието на ТД №7/2012 г. на ОСГКТ, което е приключило с решение №7/2012 от 25.4.2013 г., което налага неговото възобновяване. За да се произнесе по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси съдът съобрази следното: В. определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените от частния касационен жалбоподател въпроси са относими към изводите на въззивния съд. По първия от тях, а именно - “Дали в рамките на охранителното производство по вписване на прекратяване на договор за аренда съдията но вписванията следва да се произнася по материалноправните предпоставки за прекратяване на договора за аренда ?”, в т.6 от посоченото тълкувателно решение е даден отговор - “Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.”. По втория от поставените въпроси, а именно - “Регистрирането на прекратяването на договора за аренда в съответната общинска служба по земеделие задължителна предпоставка ли е за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги ?”, не е налице практика по чл.290 ГПК, което налага тълкуване на разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАЗ. Визираната правна норма сочи, че “Прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги”. С., логическото и граматическо тълкуване на посочената правна норма налагат извод, че първо следва да се извърши регистрация на прекратяването на договора в съответната общинска служба по земеделие и след това да се извърши вписване в нотариалните книги. Този извод съответства на изложеното в самата правна норма, която сочи на последователност в извършването на двете действия по прекратяване на арендния договор. Всеки друг извод би довел до произволна преценка относно регистрирането на прекратяването на договора в съответната служба. И двете предвидени действия по чл.27, ал.2 ЗАЗ имат за цел спазване оповестителния характер на действията в посочената последователност. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на закона и необосновано. Твърди се, че с оглед факта, че вписването има оповестително действие, в производството по вписване съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт или обстоятелство само от формална страна в рамките, установени в Правилника за вписванията чл.32а, във връзка с чл.4 и чл.6 от същия. Оспорва се извода на Варненския окръжен съд относно извода му, че за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги следва да се представят доказателства за регистриране на прекратяването му в съответната общинска служба по земеделие. Моли се за отмяна обжалваното определение и постановяване на разпореждане за вписване на в нотариалните книги за прекратяване на договора за аренда. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и с оглед правомощията си намира за установено следното: Обжалваното определение като краен резултат е правилно. Незаконосъобразно и необосновано окръжния съд е приел, че с обхвата на проверката окръжният съд е прието, че договорът не е можело да бъде прекратен с отправената нотариална покана от лица, които не са страна по него. По естеството си този извод е в противоречие с приетото в т.6 на цитираното по-горе тълкувателно решение. С оглед основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост, не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. С оглед отговорът на втория от поставените въпроси законосъобразно и обоснован е обаче изводът, че за вписването на прекратяване на договора за аренда в нотариалните книги следва да се представят доказателства за регистриране на прекратяването му в съответната общинска служба по земеделие. Предвид изложеното частната касационна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – в сила. Водим от горните съображения и на основание чл.230, ал.1 ГПК и чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№792/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №3212/14.11.2012 год. по ч.гр.д. №3379/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. ОСТАВЯ В СИЛА определение №3212/14.11.2012 год. по ч.гр.д. №3379/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: