Р Е Ш Е Н И Е
№ 522
София, 20.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско
отделение, в съдебно заседание на 18.09. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при
участието на секретаря КРАСИМИРА АТАНАСОВА
и
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Л. И.
т.дело № 274/2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.218а,ал.1, б.”б” ГПК, отм. във вр. с §2 ,ал.3 ПЗР на ГПК по повод подадена касационна жалба от “З“Уника” АД гр. С. против решение №121 от 10.01.2008 год. по т.д. № 191/2007 год. на Бургаския апелативен съд, с което частично е отменено решението на Бургаския окръжен съд, с което са били отхвърлени изцяло предявените при условие на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ против касатора в настоящето производство, а са уважени частично срещу втория ответник-виновния водач на МПС- С. С. По повод въззивни жалби от него и от ищците с обжалваното въззивно решение по реда на чл.208 ГПК, отм. така предявените искове са уважени от въззивния съд срещу касатора-застраховател частично както следва: в полза на ищцата К, съпруга на починалия при виновно причиненото от втория ответник С. С. ов ПТП- за сумата 25 000 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и за сумата 1000 лв., обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение на починалия, а в полза на останалите ищци- негови деца- за по сумата 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща, ведно със законната лихва на всички присъдени обезщетения от деня на увреждането. Бургаският апелативен съд е приел, че водачът на автомобила –вторият ответник С. С. , е преупълномощен да го управлява устно от своя баща А, който от своя страна е упълномощен от застрахования му собственик/вж. пълномощно от “К” АД гр. К., на стр.31 от гр.д. №97/2007 год. на БОС/ и който има и качеството на ползвател на същия автомобил/вж. Договор за предоставяне на МПС за послужване от 17.05.2004 год., находящ се на стр.9 от гр.д. №191/2007 год. на БАС/, поради което следва да се счита, че е застрахована и отговорността на водача С. С. ов за евентуални непозволени действия. Макар и да не е изрично упоменато в касационната жалба, следва да се приеме, че тя е насочена само срещу осъдителната част на въззивното решение.
Касаторът ЗК”У” АД, гр. С. подържа, че решението в осъдителната си част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-чл.257, ал.2 КЗ, поради включването на водача С. С. ов в кръга на застрахованите лица, тъй като законът изисква застрахованото МПС да се ползва на законно основание, а той не е упълномощен от собственика на автомобила. Подържа и нарушение на чл.39 ал.1 ЗЗД, защото застрахованото дружество “К” АД, като правоприемник на предприятие “Р”, собственик на автомобила, в качеството си на упълномощител на водача А. С. ов, не е включил в обема на представителната му власт и правомощията да преупълномощава сина си С. С. ов да управлява процесното МПС, поради което преупълномощаването няма действие спрямо застрахователя, който се явява трето лице по упълномощителната сделка. Навежда и довод за необоснованост, поради противоречие на направените фактически констатации с правилата на формалната логика.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1, ГПК, отм., от страна, активно легитимирана за това като участник във въззивното производство, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК,отм., поради което е процесуално допустима.
Касационната жалба е неоснователна.
Правилно Бургаският апелативен съд е включил в кръга на застрахованите лица по смисъла на чл.257, ал.2 КЗ и ответника С, водач на МПС, при управлението на което е причинена смъртта на наследодателя на ищците. Посочените в тази норма застраховани лица не са изброени изчерпателно и сред тях изрично не са упоменати и упълномощените водачи на МПС, каквото изброяване се съдържаше чл.78, ал.т.1,ЗЗ, отм., чл.4 от Наредба № 18 от 10.11.2004 год. за задължителното застраховане, отм. Следва, обаче, да се приеме, че съобразно сега действащото законодателство, така очертаният кръг на застрахованите лица по застраховката “ГО”, не изключва водача на автомобила, защото със застрахователна защита се ползват както собствениците, така и несобствениците, независимо дали го управляват непосредствено, стига да го ползват на законно основание. Включването на водачите в категорията ”застраховани лица” по застраховка”ГО” произтича от правилата на субективния състав на деликтната отговорност, защото този вид застраховка е предназначена да покрие вредите от непозволеното увреждане. Гражданска отговорност за вреди, причинени на трети лица по време на движение и работа с МПС, на основание чл.45 и чл.50 ЗЗД могат да носят както собствениците, така и техните водачите. Сключената застраховка е срещу деликтната отговорност на застрахования, която безспорно е налице за собственика на колата. Застрахователният риск в случая включва и опасността в тежест на застрахования да възникне отговорност не само в качеството му на собственик на застрахованото МПС, но и от виновно причнените действия от неговия ползвател.
Изискването на закона за “ползване на автомобила на законно основание” в случая не е нарушено, защото при посочването с нормата на чл.257, ал.2, КЗ и на ползвателя като застраховано лице, не се съдържа изискването ползването да се извършва лично от ползвателя. Законът не очертава това право като свързано изключително с личността на ползвателя, поради което това ограничено вещно право може да се упражнява не само лично, но и чрез трето лице. В случая правото на ползване върху застрахования автомобил е упражнено чрез фактическите действия на трето лице, ответника С, син на ползвателя на автомобила А. С. ов, поради което редовността на преупълномощаването не се отразява на качеството на ползвателя, като застраховано лице.
Неоснователни са и доводите за нарушаване от Бургаският апелативен съд на чл.39, ал.1, ЗЗД. Правилно обемът на представителната власт спрямо третото лице, какъвто е застрахователят при упълномощителната сделка, е изведен от разпоредбата на т.7 от даденото от собственика на автомобила пълномощно на Ал. С. ов. В договора за упълномощаване обемът на представителната власт е очертан чрез ползата на упълномощеното лице, а никъде по делото не се твърди, че преупълнощаването е направено в негова вреда. Съобразно така дадените права на пълномощника, следва да се счита, че с извършеното преупълномощаване не се накърнява изискването за запазване правата на пълномощника/арг. от чл.43, ал.1, втора хипотеза ЗЗД/.
Обжалваното решение на Бургаския апелативен съд не е необосновано, както твърди касаторът. Изводът за извършеното устно преупълномощаване на ответника С от неговия баща А е направен от съда на базата на съдържащите се в делото факти и обстоятелства съобразно правилата на науката и логическото мислене. Възприемането на правна значимост на този извод, е въпрос на спазване на материалния и процесуален закон, поради което не може да се подвежда под довода за необоснованост.
Водим от горното, състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №121 от 10.01.2008 год. по т.д. №91/2007 год. на Бургаския апелативен съд в обжалваната осъдителна част.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: