О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 372

гр. София, 5.05. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4760 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на РБ и на М. К. В., Б. К. В. и Е. К. В., чрез адв. Н. А., срещу въззивно решение № 619/11.06.2021 г. постановено по възз.гр.д. № 2395/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 2225/ 15.04.2020 г. по гр.д. № 6063/2019г. на Софийски градски съд.
Прокуратурата обжалва съдебният акт в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдена да заплати на наследниците на починалия в хода на производството К. М. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв., претърпени вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.
Касаторите М. В., Б. В. и Е. В. обжалват въззивното решение в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над сумата 10 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.
В двете касационни жалби се поддържа, че въззивното решение в съответните обжалвани части е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че касационното обжалване следва да се допусне по процесуалноправните въпроси за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, включително относно наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди; както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовават се на противоречие с ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК и на решения на състави на ВКС, цитирани в двете изложения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
За да счете, че сумата от 10 000 лв. е достатъчна за овъзмездяване на моралните вреди, претърпени от незаконно упражнената процесуална принуда, въззивният съд е посочил, че ищецът К. В. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 31.10.2012 г. за извършването на престъпление по чл.134, ал.1, т. 2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК. В хода на производството е била взета мярка за неотклонение „подписка”. С решение от 09.10.2017 г. по нохд №17269/2014 г. на СРС, влязло в сила на 25.10.2017 г., В. е оправдан по повдигнатото обвинение. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, за да определи размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид, че наказателното производство е продължило 5 години; че наложената мярка за неотклонение е лека, но за изследвания период ищецът е изживял тревоги, негативни емоции, неудобство, притеснения, срам пред околните, чувство на несигурност; дискредитиране на доброто му име в професионалната среда (преподавател във ВИАС); че воденият наказателен процес е повлиял негативно психологическия статус на лицето и е бил източник на повишен стрес. Като обстоятелство, определящо присъждането на по-висок размер обезщетение спрямо тези за сходни случаи, съдът е отчел и съществуващото при ищеца онкологично заболяване, което се е развивало паралелно. Възприемайки заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът е посочил, че тревогите за развоя на наказателния процес са били допълнителен стресогенен фактор за компрометираното здравословно състояние на ищеца, който следва да се отчете. Съобразени са семейното положение, социалния статус на ищеца, обстоятелството, че прокуратурата не е протестирала оправдателната присъда, както и социално-икономическия стандарт на живот в страната за изследвания период. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, съдът е приел, че за конкретно установените по вид и интензитет морални вреди обезщетение в размер на сумата 10 000 лв. е справедливо и достатъчно да ги репарира, без да става източник на неоснователно обогатяване за ищеца.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставените от касаторите правни въпроси са релевантни, но същите не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВС и ВКС, вкл. и сочената в изложенията (вж. - ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК; решение № 135/28.10.2020 г. по гр. д. № 4581/2019 г., III г.о., решение № 9/27.02.2020 г. по гр. д. № 2614/2019 г., III г. о., решение № 15/14.03.2019 г. по гр. д. № 1939/2018 г., IV г.о., решение № 105/ 20.04.2016 г. по гр. д. № 4006/2015 г., IV г. о.; решение № 163/01.07.2016 г. по гр. д. № 411/2016 г., ІV г. о., решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о. и др.). Трайно в тази практика е приемано, че за да се определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; продължителността на наказателното производство; наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; разгласата и отзвука в общественото пространство; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има такова - трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му; обществено-икономическите условия в страната и стандарта на живот. Съблюдавайки тези критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД, се определя според вида и тежестта на причинените психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените страдания и неудобства. Унификация и уравниловка при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в различните случаи е невъзможна, от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи.
Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Видно от съдържанието на въззивното решение, като инстанция по съществото на материалноправния спор, съдът е изложил мотиви относно наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Обсъдил е и е анализирал кои претендирани от ищеца вреди са произтекли от незаконното обвинение (т. е. налице е причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда) и в какъв размер е справедливо да се обезщетят; както и по отношение на кои вреди липсва такава връзка и поради това не подлежат на обезщетяване. В този смисъл, обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна практика (ППВС № 4/1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК) и на константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, включително цитираните от жалбоподателите. Поради това, поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява и касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 619 от 11.06.2021 г., постановено по възз.гр.д. № 2395/2020 г. по описа на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.