РЕШЕНИЕ     № 369     София, 29.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело № 462/2009 година.     Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. П процесуален представител на ищцата Е. А. Г. от град С., област Пазарджик, против въззивно решение №719/11.12.2008 г. по гр.д. № 854/2008 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено решение №850/03.10.2008 г. по гр.д. №693/2008 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Административен съд – Пазарджик. С определение №293/27.3.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, по следните въпроси: “Дали ищцата е държавен служител или служител по трудово правоотношение ?” и “Като какъв следва да се разгледа процесния спор – като исков или административен ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: За да бъде налице трудово правоотношение страните по него следва да са сключили трудов договор по смисъла на чл.61 КТ. От друга страна, за да е налице служебно правоотношение то следва да е възникнало по реда на глава ІІ ЗДСл. Отговорът на този въпрос определя отговора и на втория релевиран въпрос. При наличие на трудово правоотношение спор между страните по отношение на него се разглежда по реда на чл.357 и сл. КТ, т.е. по исков ред пред гражданския съд, а при наличие на служебно правоотношение спорът за неговото прекратяване – по административен ред, пред административните съдилища. В обжалваното решение се приема, че ищцата е държавен служител съгласно чл.2, ал.1 ЗДСл и нейното трудово правоотношение с работодателя се регламентира със специален закон – Закона за държавния служител. Позовавайки се на разпоредбите от глава VІ, раздел ІІІ ЗДСл и чл.124 от същия закон съдът приема, че обжалването на заповедите за прекратяване на служебните правоотношения е подсъдно на административните съдилища и на ВАС по реда на АПК. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваното решение незаконосъобразно е прието, че ищцата е държавен служител по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДСл, тъй като не е налице служебно правоотношение между нея и ответника по исковата молба, създадено по реда на чл.6, ал.2 от същия закон. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. От пълномощника на касационната жалбоподателка – адв. Г, са постъпили писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – О. С., не заявил становище по чл.287 ГПК, но от върната му като просрочена касационна жалба е видно, че застъпва становището, застъпено от касационната жалбоподателка. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмените бележки на пълномощника на касаторката и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Пазарджишкият окръжен съд е неправилно. Незаконосъобразно, необосновано и нарушение на съдопроизводствените правила е прието, че правоотношението между страните по спора е служебно. От представените по делото доказателства, включително и заповедта за уволнение, е видно, че между страните по спора е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение КТ – “съкращаване на щата”. По делото липсват каквито и да е данни, от които да се направи извод за наличие на служебно правоотношение между страните. Обстоятелството, че по новия щат на общината за сходна по функции длъжност е предвидено същата да се заеме от лице по служебно правоотношение, не означава, че и касационната жалбоподателка е била в такова правоотношение с ответника по касация. При изследване законността на уволнението съдът следва да изхожда от това какво е правоотношението между страните, по кой закон е създадено, съответно по кой закон е прекратено. Доказателствата по спора сочат категорично, че страните са били в трудово правоотношение, поради което компетентен да разгледа спора е гражданския съд. Като е приел, че спорът е по служебно правоотношение и обезсилил първоинстанционното решение, прекратил е производството по делото и го е изпратил по компетентност на Административен съд – Пазарджик, Пазарджишкият окръжен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на друг негов състав за разглеждане на въззивната жалба по същество. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение № 719/11.12.2008 г., по гр.д. 854/2008 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд ., и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на друг състав на Пазарджишкия окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: