Р Е Ш Е Н И Е № 93 С., 26.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1142 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на И. Г. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №381 от 25.10.10г. по гр.д.№37/10г. на ВКС, ІІ ГО. Молбата се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, които са от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор. Това са строителен протокол за определяне на строителна линия и ниво №27/18.06.96г. на [община]; удостоверение №94-ІІ-285 от 28.05.11г. на [община] и съдебното удостоверение, въз основа на което молителката се е снабдила с предходния документ; заповед за прекратяване на трудово правоотношение; декларация от И. Д. Й. във връзка с момента на откриване на следващите документи: 9 броя фактури за платени суми; 3 бр. банкови бордера, квитанция от 11.06.96г.; разписка от 26.10.98г.; нареждане-разписка от 18.06.94г.; нареждане-разписка от 29.09.94г.; извлечение от сметки, банково извлечение; 3бр. удостоверения за родствени връзки. Ответниците в производството А. И. А. и Й. П. А. не оспорват молбата за отмяна. Ответникът П. М. П. оспорва молбата. Счита, че тя е недопустима, тъй като липсва точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Евентуално поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила съдебно решение, в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК, считано от твърдяната дата на узнаване на новите писмени доказателства. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С влязлото в сила решение №381 от 25.10.10г. по гр.д.№37/10г. на ВКС, ІІ ГО е бил уважен предявеният от П. М. П. срещу А. И. А., Й. П. А. и И. Г. С. иск по чл.33, ал.2 от ЗС, като е допуснато изкупуване от П. П. на ½ ид.част от жилищна сграда в [населено място], при условията на договора между ответниците, оформен с нот.акт №168, т.ХХІІІ, н.д.4018 от 20.12.07г. на нотариус рег.№113 при НК и при условие ищецът да заплати в едномесечен срок от влизане на решението в сила сумата от 17 343,50лв. Съдът е приел, че правото на строеж за сградата е било учредено през 1995г. на името на ищеца П. П. и ответника А. А.. През същата година е изработен архитектурният проект, издадено е разрешение за строеж и е започнало строителството. На 29.03.96г. А. А. е сключил предварителен договор с И. С. за покупко-продажба на процесната сграда, която продавачът се задължил да построи до края на юни 1997г. През месец декември 2007г. А. А. е признат за собственик на сградата на основание право на строеж и давностно владение, а на 28.12.07г. той и съпругата му Й. А. са я продали на И. С.. Прието е, че към момента на продажбата А. А. не е бил собственик на цялата сграда, тъй като не е могъл да придобие по давност частта на ищеца П. П.. Той не е демонстрирал спрямо ищеца промяна в намерението, с което осъществява фактическа власт върху неговата ½ ид.част от вещта и завладяването и. При това положение А. А. е могъл да продаде на И. С. собствената си ½ ид.част само след като първо я предложи на другия съсобственик П. П.. Липсата на такова предложение, както и на данни за пропускане на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, обуславят уважаването му. Настоящият състав приема, че представените в производството по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК писмени доказателства не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение по чл.33, ал.2 ЗС. На първо място – с тези доказателства молителката се стреми да обори извода на съда, че П. П. е бил съсобственик на процесната сграда към момента на оформяне на атакуваната продажба по нот.акт №168, т.ХХІІІ, н.д.4018 от 20.12.07г. Този извод обаче е закрепен с влязлото в сила съдебно решение №185 от 13.07.11г. по гр.д.№794/10г. на ВКС, ІІ ГО, постановено по иск за собственост между същите страни, включително и на И. С., което ги обвързва със сила на пресъдено нещо. С последващо решение №362/03.01.12г. по гр.д.№1041/11г. на ВКС, ІІ ГО е отказана отмяна на това решение по установителния иск за собственост, искана въз основа на същите доказателства, които са представени и в настоящото производство. Дори решението по чл.33, ал.2 от ЗС да бъде отменено, при новото разглеждане на делото съдът ще бъде длъжен да се съобрази с влязлото в сила решение по преюдициалния въпрос за съсобствеността и отново да постанови същия резултат за изкупуване на ½ ид.част от сградата. Следователно – представените в настоящото производство писмени доказателства не са от съществено значение за делото по чл.33, ал.2 от ЗС и не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение по този спор. На второ място – представените доказателства сами по себе си също не могат да обусловят отмяна на решението по чл.33, ал.2 от ЗС. Строителният протокол от 18.06.96г. няма съществено значение за правилното разрешаване на правния спор. Този протокол е за даване на строителна линия и ниво на процесната сграда, въз основа на молба от А. И. А.. Дори да е вярно твърдението на молителката, че подписът за инвеститор в този протокол е положен от П. М. П., това по никакъв начин не може да повлияе на решаващия извод на съда в атакуваното решение, а именно - че А. А. не е могъл да придобие по давност частта на П. П. от построената през 1997г. жилищна сграда. Противно на становището на молителката, този протокол не може да се приеме като доказателство за начало на давностно владение от страна на А. А. – първо – защото към този момент сграда изобщо не е съществувала и не е имало какво да се владее и второ – защото подаването на молба за издаване на строителен протокол само от единия инвеститор не е действие, което да сочи намерение за бъдещо завладяване на сградата, която предстои да се строи. Без значение за делото са и доказателствата за заеманата от П. П. длъжност – удостоверение №94-ІІ-285 от 28.05.11г. на [община] и заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Те не установяват обстоятелства, които да са от значение за постановяването на правилно решение. Това, че той е достатъчно образован и знае какви са правните последици от действията му, няма пряко отношение към спорния по делото въпрос за придобивната давност. Нямат пряко отношение към спора и останалите писмени доказателства за извършени плащания между ответниците по предварителния договор за процесния имот. От една страна те не представляват новооткрити доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като плащанията са извършени от молителката и тя е могла своевременно да представи доказателства за тях по делото. От друга страна тя не е изяснила значението им за правния спор, тъй като нито в инстанциите по същество, нито в самата молба за отмяна се поставя въпросът за действителната продажна цена на процесния имот, а и няма съпоставимост между тези плащания, извършени преди 1999г. и сумата по нотариалния акт от 2007г., в която е посочена продажната цена на имота и при която е извършено изкупуването. Не следва да бъдат подробно обсъждани оплакванията на молителката за неправилност на влязлото в сила решение, тъй като те не могат да бъдат въведени като предмет в производството по отмяна. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Г. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №381 от 25.10.10г. по гр.д.№37/10г. на ВКС, ІІ ГО. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: