Р Е Ш Е Н И Е № 10 София, 04.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 533/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. А. от [населено място] , общ. Р. срещу решение №14/21.01.2010 год. по гр.д. №1127/2009 год. на Окръжен съд , [населено място] , с което след като частично е отменено решението на Районен съд [населено място] по гр.д. № 1225/2009 год. е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу НАП – ТД, [населено място] иск за признаване за незаконно на извършеното със Заповед №110/06.04.2009 год. уволнение и за неговата отмяна ; прогласена е нищожността на Заповед №110/06.04.2009 год. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете на С. Г. А. срещу НАП –ТД, [населено място] за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - „Старши юрисконсулт” и за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 3 000 лв. за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за срок от 6 месеца, считано от 06.04.2009 год. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответникът по жалбата Национална агенция за приходите , [населено място] оспорва жалбата в писмен отговор по делото. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение № 866/06.08.2010 год. по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: нищожна ли е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение , която е предхождана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” , за същото дисциплинарно нарушение и допустимо ли е въззивната инстанция да се позовава на разпоредбата на чл. 272 ГПК като в своите мотиви препрати към мотивите на първата инстанция, когато такива липсват . По първият въпрос решението е допуснато до касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК предвид представените с касационната жалба решения на ВКС, а втория при условията на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото става въпрос за нова процесуална разпоредба по която липсва създадена съдебна практика. Отговор на поставените правни въпроси: По първия правен въпрос към настоящия момент практиката е уеднаквена като с решение № 737 от 13.10.2009 год. по гр.д. № 3119/2008 год. ,4-то г.о. и решение №89 от 26.04.2001 год. по гр. д. № 278/2010 год. на ВКС, 4-то г.о. е прието, че заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение след издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” не е нищожна, поради което при предявен иск с правно осн. чл. 344,ал.1 КТ за незаконосъобразност на уволнението същата следва да се преценява относно нейната законосъобразност. Доколкото цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 ГПК направеното от тях тълкуване на закона и отговор на поставения въпрос е задължително за съдилищата. По втория поставен въпрос : Разпоредбата на чл. 272 ГПК предвижда възможността при потвърждаване на първоинстанционното решение въззивният съд да мотивира своето решение като препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Практиката на съдилищата сочи, че цитиратата разпоредба се тълкува и прилага разширително ,като препращане към мотивите на първата инстанция се прави и при частично отмяна на решението като при това положение препращането се извършва към част от мотивите на първата инстанция, касаещи било възприетата от първата инстанция фактическа обстановка , било направените от нея правни изводи. Настоящият състав намира това тълкуване на нормата на чл. 272 ГПК за правилно и съответстващо на нейния дух. Такова препращане обаче може да се извърши единствено ако първата инстанция е изложила съответните мотиви. При липса на такива на практика въззивното решение е постановено при липса на мотиви, което представлява процесуално нарушение предвид нормата на чл. 236,ал.2 ГПК. По касационната жалба: Съдилищата неправилно са приели, че иска по чл. 344,ал.1 КТ касае единствено заповед № 110/06.04.2009 год. Макар в петитума на исковата молба ,изрично да се иска отмяна само на тази заповед доколкото с този иск се цели отмяна на незаконното уволнение , е следвало двете заповеди да се разгледат като единен акт, с който трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение, още повече , че в случая същите са издадени и връчени в един и същи момент. На тази плоскост е следвало да се изложат мотиви относно законосъобразността на дисциплинарното уволнение , както във връзка с формалните изисквания на закона / чл. 193 КТ и чл. 195 КТ/, доколкото в исковата молба се съдържат оплаквания в тази насока , така и относно визираните в заповед № 109/ 06.04.2009 год. дисциплинарни нарушения в случай че формални основания за отмяна на уволнението не се констатират. Доколкото това не е сторено и съдът на практика не се е занимал със законността на уволнението, а единствено със заповед № 110/06.04.2009 год. като неправилно е приел, че същата нищожна , е постановено решение, което в частта, в която исковете с пр. осн. чл. 344,ал.1,2 и 3 КТ са отхвърлени , следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд съобразно дадените по- горе указания. В частта в която въззивнит съд е прогласил нищожността на заповед № 110/06.04.2009 год. , издадена от Директора на ТД на НАП [населено място] решението следва да бъде обезсилено. Такъв иск по делото не е бил предявен , поради което съдът се е произнесъл извън предмета на търсената от него защита и решението в тази част се явява недопустимо. За последното съдът следи служебно, поради което в тази част въззивното решение ще бъде обезсилено макар в касационната жалба да няма такова искане. Мотивиран от горното , върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №14/21.01.2010 год. по гр.д. №1127/2009 год. на Окръжен съд , [населено място], в частта в която е прогласена нищожността на ЗАПОВЕД № 110/06.04.2009 ГОД. на Директора на ТД на НАП [населено място] и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОТМЕНЯ решение №14/21.01.2010 год. по гр.д. №1127/2009 год. на Окръжен съд , [населено място] И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на съда в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: