О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 309 Гр.София, 21.11.2008 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 312 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Т” АД /н/, гр. Б., чрез синдика Д. Павлов Д. , срещу определение № 191/16.04.2008г. по ч.гр.д. № 348/08г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 351/19.02.08г. на Пловдивския окръжен съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по т.д. № 351/07г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Ответникът Е. “М”, гр. П. оспорва частната жалба и заявява становище касационното обжалване да не се допуска. Ответникът “Т” АД /л/, гр. П. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният косвен иск по чл.134 от ЗЗД не е от категорията на исковете, предявявани от синдика за попълване на масата на несъстоятелността съгласно Раздел І на Глава 41 от ТЗ и следователно разпоредбата на чл.620, ал.5 от ТЗ е неприложима. Поради невнасяне на дължимата държавна такса е потвърдено прекратителното определение на окръжния съд. Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател поставя като съществен за делото въпроса за характера на иска по чл.134 от ЗЗД – дали същият е за попълване на масата на несъстоятелността и вследствие на това освободен ли е от предварително внасяне на държавната такса. Твърди, че по тълкуването на нормата на чл.620, ал.5 от ТЗ е налице противоречива практика на съдилищата и въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове. В случая частният жалбоподател не сочи конкретни съдебни решения или определения, в които да е направено произнасяне за характера на сурогационния иск във връзка с попълването на масата на несъстоятелността и респ. за дължимостта на държавната такса. Предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване изисква същественият материалноправен или процесуален въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в случаите, когато е налице необходимост от произнасяне от ВКС при липса на практика по разглеждания съществен правен въпрос, когато това би допринесло за развитието на правната наука, или съставлява нов принос в прилагането на закона, в тълкуването му, най-вече при непълнота или неяснота в правната уредба. В случая, поставеният процесуален въпрос за приложението на чл.620, ал.5 от ТЗ е съществен и е от значение за точното прилагане на закона, а доколкото липсва трайно установена практика, това предопределя и ролята му за развитието на правото. По тези съображения настоящият съдебен състав допуска касационното обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд.   Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съгласно чл.620, ал.5 от ТЗ по дело, което се води за попълване на масата на несъстоятелността, и по отменителен иск държавната такса не се внася предварително. В Раздел І на Глава 41 от ТЗ, озаглавена “Попълване на масата на несъстоятелността”, са уредени хипотези относно действия на синдика по събиране на невнесен капитал, прекратяване на договор, прихващане, както и отменителните искове. Изброяването на действията, чрез които се осъществява попълването на масата на несъстоятелността, не е изчерпателно. С оглед на характера за посочените дейности, то следва да се приеме, че законът регламентира специфични правомощия на синдика, извън общите по чл.658, ал.1 от ТЗ – по издирване и уточняване на имуществото на длъжника, представителство по дела, завеждане на искове от името на дружеството в несъстоятелност. Исковете за попълване на масата на несъстоятелността целят вземанията на търговеца към трети лица да се включат в имуществото на несъстоятелния длъжник в производството по универсално принудително изпълнение. По преките искове – за изпълнение на договор, за плащане на задължение, попълването на масата на несъстоятелността се осъществява чрез реализиране на изпълнение въз основа на титула, придобит от търговеца вследствие на уважаването на предявения иск. При отменителните искове връщането на имуществото в масата на несъстоятелността настъпва по силата на съдебното решение за обявяване на нищожността, респ. недействителността на сделката по чл.646 и чл.647 от ГПК. Следователно законодателят не е направил разграничение относно способите, по които се попълва масата на несъстоятелността на длъжника – по право или посредством допълнителни действия по събиране на вземанията на търговеца в производството по несъстоятелност. Искът по чл.134 от ЗЗД е косвен, доколкото при успешното му провеждане имуществото на ищеца - кредитор не се увеличава само на основание на осъдителното решение в полза на неговия длъжник. Реализирането на правата на кредитора предполага и последващи действия по събиране на вземането. Сурогационният иск цели създаването на възможност за удовлетворяване на кредитора, когато бездействието на неговия длъжник застрашава интересите му. Събирането на имуществото и съхраняването на правата на несъстоятелния длъжник представляват действия, насочени към попълване на масата на несъстоятелността, независимо от това дали резултатът настъпва пряко или косвено в патримониума на търговеца.   По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че предявеният от дружеството в несъстоятелност, чрез синдика, иск по чл.134 от ЗЗД е категорията на исковете за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл.620, ал.5 от ТЗ, поради което по същия не се дължи предварително внасяне на държавна такса. Определението на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу прекратителния първоинстанционен съдебен акт е неправилно и следва да се отмени. На отмяна по чл.278, ал.2 от ГПК подлежи и определението на Пловдивския окръжен съд, като делото следва да върне на този съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск и постановяване на решение, без предварително внасяне на държавна такса съгласно чл.620, ал.5 от ТЗ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 191/16.04.2008г. по ч.гр.д. № 348/08г. на Пловдивския апелативен съд, както и определение № 351/19.02.08г. на Пловдивския окръжен съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по т.д. № 351/07г. ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за разглеждане на делото и за постановяване на решение по т.д. № 351/07г. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.