Р Е Ш Е Н И Е № 139 Гр. София, 30 април 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЛАДА ПАУНОВА С участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Долапчиев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 150/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на служебния защитник на подс. В. Н. Г. срещу решение № 352/20. 10. 2014 год., постановено по в. н. о. х. д. № 763/2014 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Възразява се срещу аналитичната дейност на въззивната инстанция и се изразява несъгласие с изводите и, че доказателствата са еднопосочни и непротиворечиви. Изложени са доводи, че САС е основал констатациите си относно авторството на деянието на негодни доказателствени средства, като се развиват съображения, че не е спазен редът за разпознаване от свид. З. И., което е довело до опорочаване на разпознаването и от останалите свидетели. Изразява се несъгласие с извода за обективност и незаинтересованост на свид. Е. А.. Твърди се, че с отказа на долустоящите инстанции да допуснат поискани от подсъдимия доказателства е накърнено правото му на защита. Сочи се, че както присъдата, така и въззивният съдебен акт не са съобразени с доказателствата по делото, които водят до извод, че подсъдимият не е извършител на деянието, както и че изобщо не са събрани такива за наличието на престъпление. Направено е искане да бъде отменено както въззивното решение, така и първоинстанционната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на окръжния съд. Касационна жалба е подадена и лично от подс. Г., като възраженията в нея са идентични с изложените в жалбата на служебния зашитник. В писмено допълнение тези доводи са доразвити, като е поставен акцент върху обстоятелството, че при разпознаването, извършено от свидетелите Д. и В. заедно с подсъдимия са били представени едни и същи лица, които само са разменили местата си. Изтъква се, че е налице значителна разлика във възрастта на Г. и някои от останалите лица, както и че едно от тях е бивш служител на ОД на МВР – [населено място] и живее в един и същ квартал със свид. А.. Като допълнителен аргумент се сочи, че въззивната инстанция е игнорирала заключението на техническата експертиза, което опровергава изводите и за авторството на деянието. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледира да бъдат отменени актовете на първата и въззивната инстанция и подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания за попълването му с доказателства. Подс. В. Г. поддържа жалбата си. Сочи, че не е извършил престъплението и моли съда за справедливост. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Изтъква, че въззивната инстанция е постановила своя акт след пълен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност, като е основала изводите си върху годни доказателствени средства. Изразява несъгласие с тезата на защитата за опорочаване на разпознаването. Счита, че с отказа да допусне поисканите от подсъдимия доказателства САС не е нарушил правото му на защита. Пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 21/26. 06. 2014 год., постановена по н. о. х. д. № 321/2013 год. Окръжният съд – гр. Перник, е признал подс. В. Н. Г. за виновен в това, че на 28. 03. 2013 год. в [населено място], в бензиностанция, находяща се в кв. /квартал/, си служил с подправени парични знаци – 1 бр. банкнота с номинал 200 евро, серия № LO7452597413, емисия 2002 год, като заплатил 1 бр. туристическа газова бутилка за пропан-бутан, като знаел, че е подправена, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по вещественото доказателство – 1 бр. банкнота от 200 евро, намираща се на съхранение в БНБ, както и по разноските по делото, които е възложил на подсъдимия. Присъдата е била проверена по въззивна жалба на подсъддимия и с решение № 352/20. 10. 2014 год., постановено по в. н. о. х. д. № 763/2014 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, е била потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да се подчертае, че в касационното производство фактическата необоснованост не съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. По реда на Глава двадесет и трета от НПК касационният съд проверява единствено доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В такъв аспект следва да бъдат обсъдени всички доводи в касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени след изпълнение на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, както и експертнте заключения са били обсъдени поотделно и в съвкупността им, а оценъчната дейност на контролираната инстанция е реализирана при спазване правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание и са изложени убедителни аргументи във връзка с годността и достоверността им. Апелативният съд е възприел фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда, като е споделил в по-голямата и част доказателствената оценка, направена от първостепенния съд. Същевременно въззивната инстанция е изложила и собствени съображения относно доказателствената съвкупност. За да приеме, че именно подс. В. Г. е лицето, заплатило с неистинска банкнота от 200 евро при сключване договора за ползване на газова бутилка, апелативният съд се е позовал на показанията на свидетелите Е. А. и Д. Д., както и върху протоколите за разпознаване, извършено от тези свидетелки и от свидетелите З. И. и К. В.. САС не е имал основание да изключи от доказателствената съвкупност протоколите за разпознаване от свидетелите А., В. и Д., тъй като не е установил нарушения на императивните разпоредби, регламентиращи реда за извършване на следственото действие. Непосредствено преди осъществяването му свидетелите са били разпитани и са посочили белезите, които според тях биха им позволили да идентифицират извършителя. Самото разпознаване е извършено в присъствието на поемни лица, като подсъдимият е бил представен заедно с още три лица от мъжки пол. И тримата свидетели без колебание са разпознали именно В. Г. като лицето, представило се като З. В., което заплатило с неистинска банкнота от 200 евро. Протоколите, обективиращи резултатите от следственото действие, притежават всички изискуеми от НПК реквизити и съгласно чл. 131 от НПК са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Обстоятелството, че подсъдимият и останалите три лица са били на различна календарна възраст само по себе си не е основание за изключване на протоколите от доказателствената съвкупност. Законът е въздигнал като критерий за сходство единствено външния вид на съпоставените лица, но той не винаги се влияе от възрастта на лицата (в този смисъл и Р. № 90/2009 год. по н. д. № 21/2009 год. на ІІІ н. о.). Видно е, че и при трите разпознавания не са били направени каквито и да било възражения от страна на В. Г., на поемните лица или на свидетелите, извършващи разпознаването, че съпоставените са се различавали драстично един от друг, като някой от тях е бил видимо по-млад или по-стар от останалите, респ. че по външни белези не е било налице сходство, прилика между лицата. Подобни твърдения отсъстват и в показанията на свидетелите А., Д. и В., депозирани пред окръжния съд. Освен това резултатите от разпознаването, извършено на досъдебното производство, са получили своето недвусмислено потвърждение и в съдебно заседание на 21. 02. 2014 год., когато свидетелките Д. и А. без колебание са идентифицирали подсъдимия като лицето, закупило газовата бутилка и заплатило с банкнота от 200 евро. Обстоятелството, че деянието е осъществено в светлата част на денонощието и фактът, че съставянето на договора за ползване на газова бутилка е изисквало известно време и е било свързано с провеждане на разговор със служителките на бензиностанцията, правилно са дали основание на контролираната инстанция да приеме, че очевидките са били поставени при условия, позволяващи добро възприятие и трайно запаметяване на характерните белези на В. Г.. Този извод на САС не е разколебан от невъзможността на свидетелите И. и В. да посочат в съдебно заседание дали подсъдимият е лицето, за което са депозирали показания, предвид изтеклия продължителен период от време и индивидуалните паметови възможности на всеки от тях, а и защото поначало контактът им с клиента е бил с по-малка продължителност. Обстоятелството, че едни и същи лица са били представени на свидетелите В. и Д. за разпознаване заедно с подсъдимия не опорочава следственото действие. Единственото ограничение, въведено от чл. 171, ал. 6 от НПК, касае едновременното разпознаване от няколко обвиняеми или от няколко свидетели, като целта му е да се постигне обективност и да се избегне внушение или подвеждане на разпознаващите. Когато обаче следственото действие се извършва последователно, при спазване на посочената забрана и на изискването разпознаващите да не влизат в контакт помежду си, не съществува процесуална пречка разпознаваният да бъде представен на разпознаващия сред едни и същи лица. Видно от протоколите на л. 89-90 и л. 92-93 от ДП, свид. В. е разпознал подсъдимия на 11. 10. 2013 год. за времето от 11.30 часа до 11.40 часа, а разпознаването от свид. Д. е осъществено в по-късен момент – в интервала от 12.00 до 12.10 часа, като не са събрани доказателства свидетелите да са комуникирали между двете действия и Д. да е била запозната с резултата от разпознаването, извършено от В., т. е. изискванията на чл. 171, ал. 6 от НПК са били спазени стриктно. Не се основават върху доказателствата по делото и възраженията в допълнението към касационната жалба на подсъдимия, че наред с В. Г. на Е. А. бил представен за разпознаване С. Д. – бивш служител на ОД на МВР – Перник, живущ в същия квартал, в който живеела и свидетелката. Поначало в НПК не съществува забрана наред с разпознаваното лице да бъдат представени и служители на МВР, стига разбира се, да не са с униформа по време на следственото действие и поради това облеклото им да се различава драстично от това на останалите лица. Наред с това в протокола на л. 86-87 от ДП не са посочени нито местоработата, нито постоянния или настоящия адрес на участвалите в разпознаването лица и, което е с много по-голяма тежест, не са направени възражения от свид. А., че познава или е срещала някой от останалите участници в разпознаването извън подсъдимия. Подобни твърдения отсъстват и в разпита на свидетелката по време на съдебното следствие. Не могат да бъдат възприети и доводите, че опорочаването на едно от разпознаванията има за последица незаконосъобразност и на останалите поради това, че свидетелите вече били ангажирани с предходното действие. Тези аргументи биха били основателни единствено ако след негодното разпознаване е извършено повторно такова с участието на същия разпознаващ в опит да се санира допуснатото процесуално нарушение. Настоящият случай не е такъв. Всеки от четиримата свидетели е разпознал подсъдимия само по веднъж – свид. З. И. – на 12. 08. 2013 год.; свид. Е. А. – на 04. 10. 2013 год., а свидетелите К. В. и Д. Д. – на 11. 10. 2013 год., като отсъстват каквито и да било доказателства, че разпознаването и характерните белези, по които всеки от четиримата е идентифицирал извършителя, са били обект на обсъждане между тях във времевия интервал между отделните действия по разследването. Единствено по отношение разпознаването от свид. З. И. доводите на защитата не са лишени от основание, доколкото действително от фотоалбума е видно, че четирите лица не са със сходна външност. Това обстоятелство обаче не означава, че като цяло изводите на инстанциите по фактите са изградени в нарушение на императивните разпоредби на чл. 13, 14 и чл. 303 от НПК, тъй като са били събрани достатъчно други доказателства, позволяващи категоричност на извода, че подс. Г. е извършител на деянието. Не могат да бъдат споделени и възраженията за предубеденост и заинтересованост на свид. Е. А.. На първо място, следва да се подчертае, че касационният контрол се простира единствено върху процесуалната законосъобразност на действията по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото и върху правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. ВКС не може да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността им може да бъде оспорено при касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Ако такива не са допуснати, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е суверенно и неотменимо. В настоящия случай апелативният съд убедително е защитил извода си, че заявеното от Е. А. заслужава доверие. В тази насока е било преценено, че показанията на свидетелката пред първата инстанция са последователни, логически свързани и в тях не се установяват непълноти и вътрешни противоречия. Отчетено е било освен това, че те кореспондират и със заявеното от свид. Д., В. и И. досежно външния вид и характерните особености на извършителя и неговите действия. Взето е предвид, че твърденията и се намират в корелация и с резултатите от проведеното разпознаване. Съобразено е било, че отсъстват доказателства за предходни конфликти и влошени отношения между подсъдимия и свид. А.. Наред с това доводите на защитата за необективност на свидетелката са основани върху заявеното от нея пред разследващия орган за информация относно прякора на извършителя, предадена и от нейни близки, които данни те от своя страна получили от трето лице. Тези твърдения не са били приобщени по реда на чл. 281 от НПК и поначало е недопустимо върху тях да се изграждат каквито и да било изводи. Отделен е въпросът за некоректната им интерпретация, направена в касационната жалба. Неоснователни са възраженията, че въззивният съд е игнорирал заключението на техническата експертиза, касаещо записите от охранителните камери на бензиностанцията. За игнориране на едно или друго доказателствено средство може да се говори само когато съдът е оставил без внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, т. е. когато не са изпълнени процесуалните задължения за обсъждане на доказателственото средство само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници; когато не е извършен анализ на свидетелските показания, на обясненията на подсъдимия или експертните заключения от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност или пък когато избирателно са ползвани части от тях, като са извадени от контекста на цялостния разказ на разпитаните лица. Няма спор, че коментираното заключение не е било обсъждано в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Това е било констатирано от САС, който в рамките на правомощията си като втора по ред първа инстанция, е отстранил процесуалното нарушение, подлагайки на анализ експертизата. Отчетено е било, че обект на експертното изследване е бил видеозапис от охранителната камера в бензиностанцията, който обаче не е бил приобщен към доказателствената съвкупност по предвидения в НПК ред – съобразно чл. 159, ал. 1 от НПК или посредством протокол за изземване, за доброволно предаване или посредством разписка за предаването му. С оглед това обстоятелство въззивната инстанция е извършила законосъобразна преценка, че следва да изключи от доказателствата не само видеозаписа, но и експертното заключение, изследвало същия. Не могат да бъдат споделени доводите за нарушено право на защита вследствие отказа на въззивната инстанция да допусне изслушване на графическа експертиза със задача да даде заключение дали подписът върху договора за ползване на газова бутилка е положен от подсъдимия, както и на техническа експертиза или експеримент, при които да бъде установено дали има съответствие между височината на В. Г. и ръста на лицето, заснето от охранителните камери в бензиностанцията. Във връзка с първото от двете искания САС е съобразил, че при съставянето на договора за ползване на газовата бутилка подс. Г. не е удостоверил самоличността си със съответен документ, а е посочил името З. В., представяйки се като лице от сръбски произход и разговаряйки преднамерено и целенасочено със служителите на бензиностанцията на сръбски, а не на български език. При положение, че подсъдимият е предприел действия, с които заблудил свидетелите относно действителната си самоличност, въззивната инстанция с основание е приела, че би било нелогично да се очаква, че подс. Г. е положил действителния си подпис върху договора. Освен това е било отчетено, че оригиналът на коментирания документ е предаден на подсъдимия заедно със самата газова бутилка, вторият екземпляр, съставен под индиго, съобразно установената практика е бил изпратен на търговеца – доставчик на газовите бутилки, и единствено третото индигово копие от договора е останало при продавача, т. е. при служителите на бензиностанцията. При тези данни правилно е било прието, че допускането на графическа експертиза не би спомогнало за разкриване на обективната истина. С оглед обстоятелството, че не е бил извършен оглед на местопроизшествие и не е било известно местоположението на видеокамерите в бензиностанцията – от една страна, а от друга предвид невъзможността записът от охранителната камера на бензиностанцията да се ползва като веществено доказателство, основателен е бил и отказът за допускане на поисканите във въззивната жалба техническа експертиза или следствен експеримент. При положение, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от пороците, описани в касационните жалби, не може успешно да се поддържа, че тя е довела до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. При правилно установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила законосъобразни правни изводи, квалифицирайки деянието на В. Г. като престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК. Правилно е прието, че извършените от подсъдимия действия по заплащане на газовата бутилка с инкриминираната банкнота от 200 евро представляват служене с подправени парични знаци по смисъла на чл. 244, ал. 1 от НК. Убедително е защитена и тезата, че деянието е извършено при пряк умисъл, като Г. е съзнавал, че банкнотата е неистинска. За да направи този извод, съставът на САС е съобразил принципното положение, че за субективната страна на деянието се съди по доказаните действия на извършителя. Цялостното поведение на подсъдимия, изразило се в представянето му под друго, а не под собственото му име, проведеният разговор на сръбски, заплащането с инкриминираната банкнота под предлог, че няма достатъчно български пари, спирането на автомобила извън бензиностанцията, така че да остане извън обхвата на охранителните камери, недвусмислено показва, че в съзнанието на Г. са били формирани ясни представи за неистинността на използваната от него банкнота. В заключение: изводите на въззивната инстанция са изградени в съответствие с процесуалните правила, съдържащи се в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, а присъдата и въззивното решение са постановени при спазване императивните разпоредби на чл. 303 от НПК. Материалният закон е приложен правилно, поради което не се налага касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК. Въззивният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 352/20. 10. 2014 год., постановено по в. н. о. х. д. № 763/2014 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.