7 Р Е Ш Е Н И Е № 129 София, 01.06.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3389 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [община], представлявана от кмета Г. С., чрез пълномощник адв.С. А. от АК- С. З. срещу решение № 144 от 5.05.17г., постановено по в.гр.дело № 1084/17г.на Старозагорския окръжен съд.С него е потвърдено решение № 613 от 22.12.16г. по гр.дело № 1379/16г.на Казанлъшкия районен съд в частта,с която е осъдена [община] да заплати на А. Д. Д. сумата 15 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,претърпени вследствие пътно-транспортно проишествие,настъпило на 1.09.14г.в [населено място],ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането – 1.09.14г. до окончателното изплащане на сумата. С определение № 141 от 20.02.18г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд служебно да следи за правилната правна квалификация на иска, като е счел, че същият е разрешен в противоречие с ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС – т.2. Съгласно приетото разрешение в т.2 от ТР № 1/ 9.12.2013г.по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени,че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна,вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на нови доказателства. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Според касатора определената от съда правна квалификация е неправилна – чл.50 ЗЗД и счита,че в исковата молба са въведени обстоятелства по смисъла на чл.49 ЗЗД.Поддържа, че приложимият закон е Законът за движение по пътищата,а не Законът за пътищата и съответно,че не е легитимиран да отговаря по предявения иск.Въззивното решение е неправилно и по причина,че липсва пряка причинна връзка между действията на общината и настъпилите вреди от ПТП.Искането е за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или решаване на спора по същество,като при уважаване на иска моли да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди поради прекомерното му завишаване. Ответникът по жалбата А. Д. Д. счита,че е неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 1.09.14г.в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]е настъпило ПТП между товарен автомобил „Г. У. Х.”с рег. [рег.номер на МПС] , с водач А. Д. Д. и лек автомобил „С.” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. К. К.. Установено е, че ищецът А. Д. се е движил по главен път с предимство и водачът на другия автомобил е следвало да го пропусне да мине, както и че на посочената дата е нямало знак „Стоп” на [улица]преди пресечката с [улица].Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 43479 от 1.09.14г.на МВР против М. К. за управление на МПС под въздействие на алкохол в кръвта и наказателно постановление от 13.01.15г.на ОД МВР С. З.,РУ К., с което му е наложена глоба.С решение № 187 от 3.06.15г.на КРС по анд № 340/15г.е отменено наказателно постановление от 6.01.15г.на Р. към ОД МВР С. З.,РУ К.,с което на А. Д. е наложена глоба,като е прието,че не е извършил административно нарушение. От автотехническата експертиза съдът е приел за установено,че и ищецът,и водачът на л.а.С., не са имали техническа възможност да предотвратят настъпването на ПТП,при движение на двата автомобила с максимално разрешената скорост, тъй като ударът е настъпил по времето на реакция на водача. От съдебно-медицинската експертиза е прието,че претърпените от ищеца травматични увреждания се изразяват в счупване на трета метатарзална кост на дясно ходило и фрактура на латералния малеол на десен глезен – две фрактури,като всяка от тях представлява средна телесна повреда. Назначена е и съдебно-техническа експертиза,според която пътят, по който се движил ищецът,представлява републикански път І -5.От допълнителното заключение е установено, че знакът „Стоп”на [улица]преди пресечката с [улица],е сложен от общинско предприятие КД и ПС по разпореждане на [община]. По делото е представен споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на [населено място] от 15.11.13г., сключен между А. „П. инфраструктура” – Областно пътно управление – С. З. и [община], в чийто чл.4 ал.1 е предвидено,че организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането,в т.ч.зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града, се извършва от общината.С последващо споразумение от 4.09.14г.страните са прекратили действието на предходното и са уредили финансовите отношения помежду си. При тези данни по делото въззивният съд е квалифицирал спорното материално право по чл.50 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД.Направен е извод,че за претърпените от ищеца неимуществени вреди,които са причинени от ПТП, следва да се ангажира отговорността на ответника, тъй като на 1.09.14г.на процесното кръстовище на [улица]и [улица]не е имало знак „Стоп”, поставянето на който е задължение на общината съгласно чл.30 ал.3 от Закона за пътищата и цитираното по –горе споразумение с А.”П. инфраструктура”.Изложени са съображения, че дори водачът на другия автомобил да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат,отговорността на деликвентите е солидарна, поради което общината следва да поеме отговорността изцяло. При определяне размера на обезщетението за доказаните от медицинската експертиза и свидетелските показания неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид характера и степента на травматичните увреждания,причинили трайно затруднение на десния крак на ищеца за повече от 30 дни,поставената гипсова имобилизация на десния крайник, продължилият около 3-4 месеца възстановителен период,през който е изпитвал силни болки и е имал нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности, и е счел,че сумата 15 000 лв е справедлив размер за репарация на претърпените болки и страдания. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени събраните по делото доказателства и касационните оплаквания, намира следното: Касационната жалба е основателна. Настоящият съдебен състав приема,че въззивният съд неправилно е квалифицирал спорното материално право по чл.50 ЗЗД вместо по чл.49 ЗЗД.В исковата молба се твърди, че общината е бездействала, когато е била длъжна по закон да извърши определено действие – да постави знак „Стоп” на общинската [улица].Не се твърди вреда, която да е произлязла от знака”Стоп”, а от неизпълнение на задължение за извършване на определено действие, възложено на общината по силата на закона.По отношение на правния въпрос относно разграничаване на отговорността по чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика, която не е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. Така в ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т. 3, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Въпреки неправилната правна квалификация въззивният съд се е произнесъл по предявения иск.В мотивите на обжалваното решение е прието,че претърпяните от ищеца в резултат на ПТП травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на длъжностни лица от ответната община, които не са изпълнили задължението си за поставяне на знака „Стоп”на процесното кръстовище. Въззивният съд се е произнесъл в рамките на правния спор, решението му не е постановено по непредявен иск, както неоснователно се поддържа в касационната жалба и е процесуално допустимо. Основателни са обаче оплакванията на касатора за неправилност на решението. Обжалваното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон. В конкретния случай неправилната правна квалификация на въззивния съд не е довела до засягане правата на страните и определянето й не налага извършването на нови процесуални действия, поради което касационният съд следва да се произнесе по същество,като отхвърли предявения иск,тъй като неправилно въззивният съд е приложил материалния закон.В разглеждания случай следва да намери приложение Закона за движение по пътищата, който урежда отношенията, свързани с безопасното преминаване на автомобилите по пътищата и кръстовищата, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица. Съгласно чл.3 ал.1 от Закона за движение по пътищата лицата,които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,като съгласно ал.2 на същия член за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали,пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията,управляваща пътя,при условия и ред,определени с наредбата по ал.3. Според чл.4 ал.2 от Наредба № 1 /17.01.01г.за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството в изпълнение на законовата делегация по чл.3 ал.3 ЗДвП, стопанинът на пътя по основното му направление отговаря за проектирането на организацията на движението, за изпълнението и поддържането й на кръстовище,в които се пресичат, разделят или събират едно ниво пътища с различни стопани.Съгласно § 1 т.1 от ДР на същата наредба стопанин на пътя е собственикът или администрацията,която управлява пътя. По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на кръстовището на [улица]с [улица], която е част от републикански път І-5. Съгласно чл.8 ал.2 от Закона за пътищата републиканските пътища са изключителна държавна собственост.С разпоредбата на чл.19 ал.1 от същия закон се възлага отговорността по управление и организиране на движението по републиканските пътища на А. „П. инфраструктура”.Според чл.30 ал.3 от Закона за пътищата задълженията по поддържането на републиканските пътища са възложени съвместно на агенцията и общините,когато пътят е в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с ППЗП. По делото е установено,че такова договореност е постигната между А. и [община] със споразумението от 15.11.14г.С изменението на Закона за пътищата /ДВ бр.16/25.02.14г./ в чл.30 ал.3 изрично е предвидено, че Агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии на населени места до 100 000 души.С оглед на това изменение в закона и по причина,че [община] е с население до 100 000 души,е прекратено действието на споразумителния протокол от 15.11.13г. със споразумението от 4.09.14г.Не следва да бъде споделен изводът на въззивния съд,че действието му е прекратено от 4.09.14г., т.е. след настъпване на процесното ПТП. Действието му е отпаднало по силата на закона, с влизане в сила на ЗИД на ЗП на 28.02.14г.Освен това, в чл.30 ал.3 ЗП и в споразумението от 15.11.13г. общината се е задължила да извършва дейностите по текущ ремонт и поддържане,в т.ч. и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, не и за поставяне на пътни знаци.Отговорността по чл.3 от Закона за движение по пътищата за поддържане на републиканските пътищата с необходимата маркировка,светлинни сигнали и пътни знаци е възложена на А. „П. инфраструктура”.Фактически извършената дейност по поставянето на пътния знак от общинското предприятие не може да дерогира разпоредбите на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че ответната община не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск,поради което същият е неоснователен. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото за трите инстанции в размер на 4 532.40 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.Неоснователно е възражението на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед интереса възлиза на 980 лв съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,или за трите инстанции е в размер на 2940 лв. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на адв.С. А. за трите инстанции е в размер на 3140 лв,т.е. не е прекомерно. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 144 от 5.05.17г., постановено по в.гр.дело № 1084/17г.на Старозагорския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от А. Д. Д.,ЕГН [ЕГН] против [община] за сумата 15 000 лв ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие получените на 1.09.14г. увреждания при пътно-транспортно проишествие, настъпило в [населено място], на кръстовището на [улица]и ул.К.”. ОСЪЖДА А. Д. Д. да заплати на [община] сумата 4 532.40 лв / четири хиляди петстотин тридесет и два лв и четиридесет ст/разноски за трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.