Р Е Ш Е Н И Е № 449 София 15 октомври 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар ЛилияГаврилова и с участието на прокурор от ВКП –Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Фиданка Пенева наказателно дело № 408/2010 г. Производството е образувано по саморъчна жалба изготвена от подсъдимия В. П. срещу въззивно решение № 149/4.05.2010 година, постановено по в н о х д № 171/2010 година на Софийски апелативен съд. От съдържанието на жалбата могат да се изведат две касационни основания - по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК – допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила. Твърди се, че обвинението не е доказано по безспорен начин, оспорва се достоверността на показанията на разпитания като свидетел пострадал от престъплението. Пред касационната инстанция подсъдимият П. се явява лично и в своя защита представя писмени бележки. В тях се преповтарят съображенията изложени в жалбата. Служебно назначеният защитник – адвокат Г. Г. също представя писмени бележки, с които оспорва въззивното решение относно правната квалификация на деянието. Поддържа, че подсъдимият не е извършил престъплението в което е обвинен и иска оправдаването му. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Позовава се на това, че освен показанията на пострадалия, обвинението е изградено и на основата на други доказателства – иззетите от владението на подсъдимия вещи, които са били предмет на отнемане по инкриминираното с обвинителния акт деяние. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С цитираното решение Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда от 18.12.2009 година постановена по н о х д № 143/2009 година от Монтанския окръжен съд. Последният е признал за виновен П. в това, че в съучастие с И. А. /който не е обжалвал решението/, двамата като съизвършители и при условията на опасен рецидив, на 15.02.2009 година в с. Г. Ц., обл. М. са отнели от владението на И. П. пари и движими вещи на обща стойност 171 лева, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване – прест. по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1 и бл. 20 ал. 2 НК. На основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на пет години, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Двамата са признати за невиновни и са оправдани за разликата в сумата предмет на престъпление по обвинението, над размера от 171 лева до 231,30 лева. На основание чл. 70, ал. 7 НК е постановено жалбоподателят П. да изтърпи неизтърпаната част от общото наказание наложено с присъдата по н о х д № 200/2005 година на РС-Монтана, в размер на две години, три месеца и шестнадесет дни, за което е бил условно предсрочно освободен с определение на Окръжен съд – Враца, в сила от 20.08.2007 година. Активирано е условното предстрочно освобождаване и по отношение на необжалвалия подсъдим И. А.. На основание чл. 59 ал. 1 НК е приспаднато времето през което двамата извършители са били с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Двамата са осъдени да заплатят разноските по делото. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения: Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, според подсъдимия се изразява в това, че предходните инстанции са направили неправилна оценка на доказателствените материали и по - конкретно на свидетелските показания на пострадалия от престъплението И. Николов П.. При направената проверка се установи, че при разглеждането на делото са събрани достатъчно по обем доказателства, извън показанията на пострадалия, които са били относими към предмета на доказване, като преценката им е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107 ал. 5 НПК. Не е допуснато превратно тълкуване на доказателствените средства, нито пък са изопачени фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото. Участието на двамата подсъдими /съучастници/ и в частност на жалбоподателя, като съизвършител в престъплението е доказано по несъмнен начин и по този въпрос в съответствие с изискванията на чл. 339 ал. 2 НПК, въззивният съд е посочил убедителни съображения защо не приема доводите за невиновност изложени в жалбата на П.. Освен това, от една страна, интанционните съдилища са обсъдили показанията на подсъдимите, които кореспондират с другите доказателства, относно датата и мястото на престъплението, а от друга, правилно и законосъобразно са приели, че за отнетите пари и вещи са събрани и други категорични доказателства – показанията на пострадалия Николов са съпоставени с тези на св. В. и М.. Посочените гласни доказателства са подкрепени от протоколите за доброволно предаване на вещи и разписка /на л. 9-11/ от ДП, както и разписките с които пострадалият е получил вещите си, съдебно-медицинското удостоверение относно причинените наранявания на пострадалия и протокола за оглед на местопрестъплението и фотоалбум към него. Настоящият състав намира, че в обжалваното решение е даден отговор на всички възражения на подсъдимия пред втората инстанция. Подробните съображения се споделят изцяло и не следва да се повтарят, тъй като направените пред ВКС възражения касаят необосноваността на изводите в това решение. Необосноваността е извън основанията изброени в чл. 348 ал. 1 НПК като касационни и поради това тези възражения са извън предмета на касационния контрол. При проверката относно спазването на предвидения процесуален ред при събирането и оценката на доказателствата, не се установиха посочените в жалбата пороци. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК, решението на предходните инстанции, че двамата подсъдими, включително и жалбоподателят П. са автори на грабежа спрямо св. Николов е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Поради това няма касационно основание за отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на Монтанския окръжен съд. При приетите за установени фактически положения, с признаването на подсъдимия за виновен в престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 4 НК, във вр. с чл. 198 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК, материалният закон не е нарушен, поради което и касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК не е налице. По тези съображения и поради липса на въведените в жалбата касационни основания, въззивното решение на Софийския апелативен съд следва да се остави в сила. Водим от Г.то и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение№ 149/4.05.2010 година, постановено по в н о х д № 171/2010 година на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ