О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №.301      гр. София,.07.07..2009 год.       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А                 Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година, в състав:                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ                                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА   като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 169/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:             Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Ж. А. Д. от гр. С. против въззивното определение от 23.05.2008 год. по ч. гр. д. № 463/2008 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната му жалба против определението от 7.03.2008 год. по гр. д. № 27733/2006 год. на Софийския районен съд, с което е върната молбата му от 8.05.2007 год. по чл. 278, ал. 2 ГПК /отм./ и производството по делото в тази му част е прекратено. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение с молба за отмяната му и делото се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане спора за делбата и на включените по негова молба в наследствената маса имоти. Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото в тази му част, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд, след връщане на делото от касационната инстанция за отстраняване нередовности в жалбата, жалбоподателят е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа, че въззивният съд в противоречие на представената съдебна практика е приел, че непредставянето на удостоверение или друго писмено доказателство за наследствените имоти е основание за прекратяване на производството относно тях, при наличие на подадена в предвидения срок по чл. 278, ал. 2 ГПК /отм./ писмена молба за допълнителното им включване в предмета на делото. Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което е върната подадената от настоящия жалбоподател молба по чл. 278, ал. 2 ГПК /отм./, с която е поискал включване в наследствената маса и на други три имота, приел, че същият не е изпълнил изцяло указанията на съда за индивидуализация на тези имоти, за което са му издадени и съдебни удостоверения, както и че не е вписана молбата. Обжалваното определение съдържа подробно изложение на извършените процесуални действия в първоинстанционното производство. С оглед на това и действително въпросът за представяне на удостоверения и писмени доказателства, вкл. актове за собственост за допълнително включените в делбата имоти е в противоречие на представената от жалбоподателя съдебна практика, намерила израз в решение № 14/80 год. по гр. д. № 2559/79 год. на ВС, при положение, че са налице формалните изисквания за включване в делбената маса и на поисканите от ответника имоти – писмена молба с посочването им и допълнителното им индивидуализиране, съгласно дадените от съда указания. Затова и касационното обжалване на въззивното определение е допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. Първоинстанционният съд е включил в наследствената маса допълнително посочените от ответника, сега жалбоподател три имота, така както са посочени в писмената му молба, впоследствие индивидуализирани с допълнителна молба. Това е станало в първото по делото заседание, проведено на 27.04.2007 год., поради което и при непредставяне на доказателства, установяващи принадлежността на тези имоти към наследствената маса, съдът ще отхвърли предявения иск за делбата им. За апартамента на ул. „Ц” ответникът е представил препис от съдебно решение, който е и отразеният в скицата документ за собственост на името на Ж. и В. Д. , за имота в гр. Б. е представена скица, каквато е и издадена въз основа на съд. удостоверение и за имота в м. „М”. При допуснатото включване в делбената маса на горните имоти с протоколното определение от 27.04.2007 год., съдът не е имал основание да връща последващата молба от 8.05.2007 год., в която имотите са индивидуализирани от страната, поискала включването им в делбата. Отделен е въпросът дали същата ще установи принадлежността им в наследствената маса, по който въпрос съдът ще се произнесе с решението по същество на този спор. Липсата на вписване на молбата по чл. 278, ал. 2 ГПК /отм./ също не е основание за връщането й, при наличието на вписване на първоначалната искова молба за предявен иск за делба, към която е следвало да се направи съответното отбелязване. В заключение следва извод за неправилност на обжалваното въззивно определение, което следва да се отмени, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск за делба и на включените в наследствената маса по молба на ответника имоти. Водим от горното, ВКС в настоящият състав на ІІ гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯВА въззивното определение № 42 от 23.05.2008 год. на Софийски градски съд, ІІІ-ж състав на адм. отделение по ч. гр. д. № 463/2008 год. и определението от 7.03.2008 год. по гр. д. № 27733/2006 год. на Софийски рйонен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на иска за делба и относно имотите, включени по реда на чл. 278, ал. 2 ГПК /отм./.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: