Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр. София, 14.02.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1268 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 3, предл. 2 и т. 5, предл. 1 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ за отмяна на решение от 18.01.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 23/2013г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 80 ЗЗД и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 1 821 015,47 лв., представляваща разноски за извършване на неизпълнените строително-ремонтни работи, както и разноски в размер на 45 211,32 лв.
По отношение на основанието по чл. 47, т. 5, предл. 1 ЗМТА ищецът [фирма], [населено място], представлявано от Адвокатско дружество „Т. и съдружници“ чрез адвокат И. К. поддържа становище, че арбитражното решение разрешава спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение. Счита, че обосноваването на подведомствеността на спора по иска по чл. 80 ЗЗД пред АС на Б. от [фирма] с клаузата на чл. 26, ал. 2 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.07.2008г. е неоснователно, тъй като компетентността на АС при Б. в посочената арбитражна клауза е ясно и точно определена и неправилно е тълкувана разширително от АС при Б., включително в определението от 15.07.2014г. Излага становище, че конкретният спор, който подлежи на разглеждане от арбитраж, се отнася до попълване на празноти в предварителния договор – „неуредените в този предварителен договор въпроси”, и от съдържанието на арбитражната клауза не може да се направи извод, че тя разпростира действието си и по отношение на всички спорове, които биха могли да възникнат от или по повод процесния предварителен договор. Ищецът излага подробни съображения и правни доводи за несъгласие с мотивите на АС при Б. в определението от 05.08.2015г., като се аргументира с разпоредбите на чл. 2 и чл. 19 ГПК и чл. 7 ЗМТА и липсата на установена законова презумпция, че ако страните по едно материално правоотношение са се съгласили един спор да бъде разгледан и решен от арбитраж, всички други спорове, които произтичат от това материално правоотношение, също автоматично се отнасят за разглеждане от арбитраж. Поддържа становище, че възражението за некомпетентност е направено своевременно от Г. в предварителното становище от 05.07.2014г. по допустимостта на новопредявения иск, в отговора на молбата, с която е предявен искът по чл. 80 ЗЗД и е поддържано многократно в хода на арбитражното производство в откритите заседания и писмената защита.
По отношение на основанието по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА ищецът релевира доводи, че арбитражното решение е постановено в противоречие с обществения ред в Република България, тъй като противоречи на принципите за правото на защита, равенство на страните в процеса и състезателното начало.
Принципите на равенство на страните и състезателността са нарушени с предявяването на нов иск в хода на висящия процес пред АС при Б. и приемането му за разглеждане с определение от 08.04.2014г. въпреки, че не са налице основанията за предявяване на нов иск – насрещен или инцидентен установителен, нито е налице допустимо изменение на вече предявения иск. Според ищеца неправилно АС при Б. се е позовал на разпоредбата на чл. 32 от Правилника на АС при Б. „Изменение на иска”, неправилно е приел, че предявяването на нов иск в хода на арбитражния процес попада в обхвата на предвидената в Правилника възможност за допълване на съществуващ иск, както и че искът по чл. 80 ЗЗД не представлява нов иск, тъй като се основава на идентична фактическа обстановка.
Ищецът поддържа становище, че решаващият орган е допуснал нарушение на принципите на равенство и състезателност и при събирането и преценката на доказателствата – в нарушение на посочените принципи арбитражният съд не е събрал поисканите и допуснати гласни доказателствени средства и неправилно е приел, че нуждата от тях е отпаднала. Релевира доводи, че АС при Б. не е взел предвид съдържанието на сключените между страните споразумение от 08.01.2009г., споразумение от 04.09.2009г. и споразумение от 05.03.2010г. и не ги е обсъдил във връзка с останалите доказателства, включително с предварителния договор от 18.07.2008г. и нотариалния акт от 20.08.2009г.
Ищецът моли арбитражното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. Г. оспорва предвения иск.
По отношение на основанието по чл. 47, т. 5, предл. 1 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ ответникът поддържа становище, че е неоснователно, тъй като арбитражното решение разрешава спор, който е предвиден в арбитражното споразумение. Разпоредбата на чл. 26 от Предварителния договор е достатъчно ясна и ненуждаеща се от тълкуване, като разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 уреждат различни въпроси – приложимия закон за неуредени случаи и подведомствеността при наличие на спор, който не може да се реши по пътя на преговорите. Излага съображения, че терминът „възникналия спор” в чл. 26, ал. 2 може да бъде отнесен до всяка друга предходна разпоредба, създаваща права и задължения на страните по договора, доколкото спор може да възникне в тази материя, а не само до спор, произтичащ от разпоредбата на ал. 1 на чл. 26. Ответникът поддържа, че по отношение на иска по чл. 79 ЗЗД Г. ЕАД не е възразило срещу компетентността на АС и в представеното становище по иска по чл. 80 ЗЗД дружеството също не е направило възражения за липса на компетентност на АС при Б. да разгледа спора, а само е заявило, че искът е недопустим поради това, че е недопустимо по чл. 80 ЗЗД да се иска осъждане на ответника за парична сума. Възражението на ответника за некомпетентност на АС при Б. е направено след като ответникът е приел компетентността на Арбитражния съд – нарушение на чл. 26, ал. 4 от Правилника на АС.
По отношение на основанието по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ ответникът релевира доводи, че в Правилника на АС при Б. не се съдържа забрана за едновременно изменение на основанието и петитума, т. е. няма пречка за предявяване на нов иск в хода на арбитражното производство и предприетото изменение е допустимо съгласно чл. 32 от Правилника, като положението на ответника по иска не се е влошило. Излага съображения, че е от значение обстоятелството, че искът по чл. 80 ЗЗД е обоснован от същата фактическа обстановка, както иска по чл. 79 ЗЗД, поради което не е ясно в какво се изразява нарушението на принципите на равенство и състезателност и кое процесуално право ответникът пред арбитражния съд /ищец в настоящото производство/ не е могъл да упражни. Ответникът поддържа становище за неоснователност на довода, че е допуснато нарушение на обществения ред поради допуснато процесуално нарушение при обсъждането и събирането на допуснати доказателства, тъй като в тежест на всяка от страните в процеса е да докажат защитаваните от тях тези посредством доказателствени искания, липсва принцип на служебно начало за арбитража да сочи на страните необходимите доказателства, както и споразуменията от 08.01.2009г., 04.09.2009г. и 05.03.2010г. са обсъдени при формиране на решаващите изводи на арбитражния съд.
Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 47, т. 3, предл. 2 и т. 5, предл. 1 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение е връчено на ищеца на 21.01.2016г., а исковата молба е подадена на 19.04.2016г.
С решение от 18.01.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 23/2013г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата /АС при Б./ са отхвърлени частичните искове, предявени от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] за обезщетяване на вреди, причинени от неизпълнение на задълженията по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.07.2008г., както следва: частичен иск за сумата 102 600 лв. от общо 2 522 918,88 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени лизингови вноски и ДДС за периода от 18.12.2010г. до 02.12.2013г.; частичен иск за сумата 102 464 лв. от общо 4 141 673 лв., представляваща претърпени загуби. С посоченото арбитражно решение [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] следните суми: сумата 1 821 015,47 лв., представляваща разноски за извършване на неизпълнените строително-ремонтни работи съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.07.2008г. и допълнително споразумение към него от 08.01.2009г. – за осъществяване от ищеца или натоварено от него лице на неизпълнените от ответника строително-ремонтни работи; сумата 45 211,32 лв., представляваща част от направените от ищеца в арбитражното производство разноски, пропорционално на уважената част от исковете и редуцирана с частта от направените от ответника разноски, пропорционално на отхвърлената част.
Съобразно чл. 47, т. 3 и т. 5 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ арбитражното решение може да бъде отменено от Върховен касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България /т. 3/ или ако решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора /т. 5/. Ищецът релевира доводи за наличие на основанията по чл. 47, т. 3, предл. 2 и т. 5, предл. 1 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./.
По основанието по чл. 47, т. 5, предл. 1 ЗМТА:
Поддържаното основание за отмяна на решението на АС при Б. не е налице. Арбитражното споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на арбитражното производство и обуславя компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнатия пред него спор. Разпоредбата на чл. 47, т. 5 ЗМТА съдържа две хипотези за отмяна на арбитражното решение – или решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение /предл. 1/, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора /предл. 2/. Хипотезата на чл. 47, т. 5, предл. 1 ЗМТА би могла да се приравни на липса на арбитражно споразумение, защото за непредвидения в арбитражното споразумение спор на практика липсва арбитражно споразумение. Хипотезата на чл. 47, т. 5, предл. 2 ЗМТА е налице, когато за спора има сключено арбитражно споразумение, но арбитражният съд е излязъл извън предмета на спора като е присъдил нещо различно или в повече в сравнение с предмета на спора.
В конкретния случай уваженият от АС при Б. иск е за заплащане на разноски за извършване на неизпълнените строително-ремонтни работи съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.07.2008г. и допълнително споразумение към него от 08.01.2009г. – за осъществяване от ищеца или натоварено от него лице на неизпълнените от ответника строително-ремонтни работи. С предварителния договор Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ /понастоящем [фирма]/ като продавач се е задължило да извърши преустройство и промяна на предназначението на определени сгради /войнишки общежития/ в определен поземлен имот в [населено място] в офис сгради и да прехвърли на [фирма] като купувач правото на собственост върху офис сградите, а купувачът се е задължил да финансира преустройството на войнишките общежития и да придобие правото на собственост върху офис сградите при цена и условия съгласно разпоредбите на предварителния договор. Предварителният договор е подписан и от „П. ТС“ О. като лизингополучател поради това, че придобиването на недвижимите имоти от [фирма] е с цел предоставянето им на лизингополучателя при условията на финансов лизинг по договор за финансов лизинг на недвижими имоти № 11955/А/16.07.2008г.
В чл. 26, ал. 1 от предварителния договор страните са уговорили, че неуредените в предварителния договор въпроси се решават по пътя на преговорите, а при непостигане на съгласие се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство на Република България. В разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от предварителния договор съконтрахентите са предвидили арбитражна клауза: в случай, че възникналият спор между страните не може да бъде разрешен по пътя на преговори и в духа на разбирателство и сътрудничество, спорът може да бъде отнесен за разрешаване пред АС при Б. в съответствие с разпоредбите на ЗМТА и Правилника за дейността на АС при Б.. Решаващият орган на АС при Б. е аргументирал компетентността си да разгледа иска по чл. 80, ал. 1 ЗЗД с посочената арбитражна клауза като е приел за неоснователно възражението на ответника в арбитражното производство за липса на арбитражна компетентност по съображения, подробно изложени в определенията от 15.07.2014г., 05.08.2015г. и мотивите на арбитражното решение:
1/ Ответникът по арбитражното дело не е направил възражение за липса на компетентност в срока за отговор на исковата молба; в отговора на исковата молба, депозиран на 17.12.2013г. е направено възражение за недопустимост на иска по чл. 80, ал. 1 ЗЗД по принцип, а не само пред арбитражния съд; за първи път възражение за липса на компетентност е въведено на 07.05.2014г., впоследствие поддържано на 28.11.2014г. и в последното арбитражно заседание на 29.06.2015г.; решаващият орган на АС при Б. не е възприел направеното на 07.05.2014г. възражение за некомпетентност, произтичащо от формулировката на чл. 26, ал. 2 от предварителния договор, като релевирано в срок, като се е аргументирал с обстоятелството, че уточнената формулировка на иска е почти идентична с първоначалната и от нея не може да се извлече аргумент, който да е накарал ответника едва на този етап да направи възражението си. При тези факти решаващият орган на АС при Б. се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗМТА и чл. 2, ал. 2 от Правилника на АС при Б..
2/ Решаващият орган на АС при Б. е отчел относителната самостоятелност на арбитражната клауза като процесуален договор, съобразил е, че предварителният договор съдържа, както клаузи на предварителен договор за продажба, така и клаузи на договор за изработка, и след тълкуване на клаузата на чл. 26, ал. 2 от предварителния договор съобразно изискването на чл. 20 ЗЗД е направил извод, че чл. 26, ал. 1 урежда приложимото право, а ал. 2 се отнася до разрешаване на бъдещи спорове, както по предварителния договор за продажба, така и в частта му на договор за изработка.
3/ Допълнителното споразумение от 08.01.2009г. и споразуменията от 04.09.2009г. и 05.03.2010г. не възпроизвеждат арбитражната клауза, но тъй като с тях се изменят само отделни уговорки в предварителния договор – предпоставките за плащане на цената, не се преуреждат изцяло договорните отношения и останалите неизменени части продължават да действат, то арбитражното споразумение, формулирано в чл. 26, ал. 2 от предварителния договор продължава да обвързва страните.
Настоящият съдебен състав счита, че АС при Б. е разгледал и разрешил правен спор между страните, предвиден в арбитражното споразумение, инкорпорирано в чл. 26, ал. 2 от предварителния договор. С оглед обстоятелството, че решаващият орган е предоставил възможност на ищеца за уточнение на иска по чл. 80 ЗЗД, то следва да се приеме, че възражението за липса на компетентност, направено на 07.05.2014г., е заявено своевременно в срока по чл. 20, ал. 1 ЗМТА и чл. 26, ал. 3 от Правилника на АС при Б.. Възражението за липса на компетентност е неоснователно, тъй като възникналият между страните спор относно частично неизпълнение на задълженията на ответника /настоящ ищец/ за изпълнение на възложените строително-ремонтни работи на войнишките общежития е предмет на арбитражната клауза. Настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл. 26, ал. 1 от предварителния договор урежда приложимия материален закон за случаите, непредвидени в договора. Клаузата на чл. 26, ал. 2 от предварителния договор урежда компетентния орган, пред който следва да бъде заявена претенцията при възникнал спор между страните, като в нея не е конкретизирано, че спорът следва да бъде само по неуредените в предварителния договор въпроси. Смисълът на посочената договорна клауза е възникналите между страните спорни въпроси във връзка с изпълнение, респективно неизпълнение на задълженията по предварителния договор да бъдат решавани от АС при Б..
Дори да се приеме, че волята на страните е била клаузата на чл. 26, ал. 2 от предварителния договор да ограничава компетентността на АС при Б. само по отношение на възникнали между страните спорове за неуредени в предварителния договор случаи, то процесният спор, по който се е произнесъл АС при Б., е предвиден в арбитражната клауза. В разпоредбите на чл. 10 – чл. 20 от предварителния договор са уговорени начини на уреждане на отношенията между страните при неизпълнение на конкретни задължения или изпълнението им след срока /напр. въвод във владение, приемане на ремонтните работи, недостатъци на извършените СМР при лошо изпълнение, прехвърляне на собствеността на недвижимия имот, неплащане на уговорената цена/, но не са уредени начините на уреждане на отношенията при пълно или частично неизпълнение на задълженията за извършване на възложените СМР на войнишките общежития. Поради това, че възникналият между страните спор попада в хипотезата на чл. 26 от предварителния договор, то е налице компетентност на АС при Б. да се произнесе по него.
По основанието по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./:
Поддържаното основание за отмяна на решението на АС при Б. не е налице, тъй като не е постановено в противоречие с обществения ред в Република България – не противоречи на принципите за правото на защита, равенство на страните в процеса и състезателното начало.
В исковата молба, депозирана пред АС при Б., са изложени твърдения за неизпълнение на задължението на ответника по арбитражното дело за извършване на възложените СМР, в резултат на което за [фирма] са настъпили вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - неполучени лизингови вноски и ДДС за определен период по договор за лизинг с трето лице, както и претърпени загуби, представляващи цената за довършване на неизпълнените от ответника по арбитражното дело СМР за всяка от сградите – оставащи СМР по част „Архитектурна“, по част „Електро“, по част „ОВК“, по част „ВиК“, съгласно оферта от [фирма].
С молба от 02.12.2013г. [фирма] е увеличил размера на иска за пропуснати ползи, уточнил го е по пера и е предявил въз основа на същите обстоятелства, посочени в исковата молба относно неизпълнените СМР, иск на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗД да бъде овластен да изпълни за сметка на ответника оставащите СМР, описани в приложения 1-5 към исковата молба, като ответникът бъде осъден да търпи изпълнението и да поеме разноските по изпълнението в размер на 2 243 484,67 лв. без ДДС. С определение в открито заседание на 02.12.2013г. АС при Б. е дал възможност на ищеца в 14-дневен срок с писмена молба с копие за ответника да уточни какво поддържа с новопредявения иск и петитума, и е предоставил на ответника 15-дневен срок за отговор на този иск. В изпълнение на указанията на АС при Б. на 08.04.2014г. ищецът е уточнил петитума на иска по чл. 80, ал. 1 ЗЗД по следния начин: да бъде разрешено [фирма] да извърши за сметка на ответното дружество неизпълнените СМР на процесните „В. общежития“, блок № 1, блок № 2, блок № 3, блок № 4 и блок № 5, за които се е задължил, и да бъде осъден ответникът да заплати разходите на обща стойност за всички обекти 2 243 484,67 лв. без ДДС, както и дължимият върху тази сума ДДС в размер на 448 696,93 лв., както и законната лихва върху двете суми, считано от 02.12.2013г. С определение от 15.07.2014г. АС при Б. е приел, че искът по чл. 80, ал. 1 ЗЗД е допустим, поради което го е приел за разглеждане. Ответникът в арбитражното производство е депозирал отговор на този иск, получен в АС при Б. на 03.12.2014г., участвал е активно в следващите открити заседания, правил е доказателствени искания и е изразявал становище по иска с молби, депозирани на 07.05.2014г., 28.11.2014г., 21.09.2014г., 13.05.2015г., 27.05.2015г. и 02.06.2015г.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на ВКС приема, че поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ не е налице. Под понятието „обществен ред” по смисъла на посочената правна норма се разбират основните принципи на правопорядъка на Република България, охраняващи основни ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. Понятието „обществен ред” включва тези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията, формират основите на правовия ред в държавата и които изразяват основни идеи и ценности, чието спазване е гаранция за нормалното и свободно функциониране на държавата и обществото. Тези принципи са материалноправни и процесуалноправни - законност, равнопоставеност на гражданскоправните субекти, право на защита и равенство на страните в процеса, състезателно начало и право на справедлив процес и други. Поради тяхната значимост те са закрепени с императивни правни норми в Конституцията и законите на страната. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./. В тази категория не попадат всички императивни правни норми, а само онези, които защитават права и ценности, общи за всички правни субекти или права и ценности на отделния субект, които са от такова естество, че по волята на законодателя е обезпечено зачитането им от всички, които са в интерес на цялото общество. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и подлежи на отмяна по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./. Това основание за отмяна би било налице, ако с решението беше уважен недопустим съгласно законодателството иск или ако начинът, по който е взето решението от арбитражния съд, противоречи на обществения ред, например решението е взето в резултат на престъпление, извършено от арбитър, или въз основа на лъжливо заключение на вещо лице.
Предявяването на нов иск във висящо исково производство пред АС при Б. не е предвидено в Правилника на АС при Б., нито в ЗМТА. Приемането за разглеждане на последващо предявения иск по чл. 80, ал. 1 ЗЗД в образуваното арбитражно дело представлява процесуално нарушение на разпоредбите на Правилника на АС при Б. и ЗМТА, но няма за последица нарушение на обществения ред и не може да обоснове извод за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./, тъй като с него не са нарушени принципите за правото на защита на ответника /настоящ ищец/, равенството на страните в процеса и състезателното начало. [фирма] /преди Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“/ е получило препис от иска по чл. 80, ал. 1 ЗЗД, предоставена му е възможност за отговор, участвал е активно в арбитражното производство, изразил е становище по допустимостта и основателността на иска, правил е доказателствени искания и е представил доказателства.
Д. на ищеца за противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Република България поради това, че решаващият орган на АС при Б. е допуснал нарушение на принципите на равенство и състезателност при събирането и преценката на доказателствата е неоснователен.
С определение в заседание на 13.06.2013г. АС при Б. е допуснал до разпит на двете страни свидетели при довеждане за установяване на посочени от страните в заседанието обстоятелства. В заседанието на 06.11.2013г. по искане на страните разпитът на допуснатите свидетели е отложен. От протоколите на следващите заседания не се установява, че страните са водили допуснатите свидетели, а в последното заседание са заявили, че нямат други доказателствени искания. При посочената фактическа обстановка решаващият орган, приемайки в арбитражното решение, че очевидно нуждата от гласни доказателства е отпаднала и че страните в последното заседание са заявили, че нямат повече доказателствени искания, не е процедирал в нарушение на принципите на равенство на страните в процеса и състезателност.
Неоснователен е и доводът на ищеца, че АС при Б. не е взел предвид съдържанието на сключените между страните споразумения от 08.01.2009г., 04.09.2009г. и 05.03.2010г. Решаващият орган е обсъдил посочените споразумения и останалите доказателства, а доколко при установяване на фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства е приложил правилно правилата на логическото мислене, е въпрос, относим към правилността на арбитражното решение, която не може да бъде проверявана в производството по чл. 47 ЗМТА.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че не са налице основания за отмяна на решение от 18.01.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 23/2013г. на АС при Б.. С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 3, предл. 2 и т. 5, предл. 1 ЗМТА за отмяна на решение от 18.01.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 23/2013г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 80 ЗЗД и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 1 821 015,47 лв., представляваща разноски за извършване на неизпълнените строително-ремонтни работи, както и разноски в размер на 45 211,32 лв., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|