6 Р Е Ш Е Н И Е № 218 [населено място] , 06,01,2017 г. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№3572/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против решение №72 от 22.07.2015г. по в.т.д.№ 159/15г. на Бургаски апелативен съд.Решението е обжалвано изцяло - както в частта,с която след частична отмяна на решение №56 от 27.02.2015г. по т.д.№353/2013г. на Бургаски окръжен съд за сумата над 26 971,80 лв. главница и над 880,30 лв. лихва за забава касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 30 396,60 лв. - неплатена стойност на получени стоки по фактура №[ЕГН]/ 19.06.2013г.,лихва за забава в размер на 129,10 лв. и законна лихва след датата на исковата молба,така и в частта,с която БАС е потвърдил осъдителната част от решението. С определение №737/05.08.2016г. в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК до касационно обжалване е допуснато решението в частта относно уважения от въззивния съд иск по чл.327 ТЗ - за сумата 30 396,60 лв.,присъдена като неплатена цена на получени стоки по фактура №[ЕГН]/ 19.06.2013г.,лихва за забава в размер на 129,10 лв. и законна лихва след датата на исковата молба по въпроса относно доказателственото значение на неподписана от купувача фактура, която не е осчетоводена,не е отразена в дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС и не е ползван данъчен кредит по нея, за възникването на правоотношение по договор за търговска продажба,респ. на задължението за плащане на цената по тази фактура. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд и за допуснати нарушения на процесуални правила при постановяването му. Твърди се,че в решението си съдът не е обсъдил наведените от касатора доводи за неизпълнение от страна на ищеца на задължението му да достави фактурираната от него стока и за наличие на несъответствие между издадените от ищеца първични счетоводни документи,което е индикация за нередовно водено счетоводство.Касаторът счита,че съдът неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е приел,че страните са в правоотношение по договор за покупко-продажба на стоките,посочени във фактура №[ЕГН]/13г. при липса на положен в нея подпис на представител на купувача и при липса на данни за осчетоводяването й в счетоводството му и за ползван от него данъчен кредит.Касаторът твърди допуснати от въззивния съд процесуални нарушения,свързани с необсъждане и незадълбочен анализ на събраните по делото доказателства; несъбрани пред въззивната инстанция доказателства; неспазване изискванията на чл.190 и чл.161 от ГПК.Претендира с отмяната на въззивното решение и отхвърлянето на иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по касация [фирма] не е взел становище срещу изложените в касационната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение в частта относно фактура №[ЕГН]/ 19.06.2013г. ,въззивният съд е приел за установено,че страните са били в трайни търговски отношения по доставка на бетон и варови разтвори,каквито ответникът е закупувал от ищеца за извършване на строителство на свои обекти; до началото на 2013г. разплащанията са се извършвали своевременно,а издадените от ищеца през 2013г. фактури са останали незаплатени.Приел е,че посочената фактура е издадена при спазване изискванията на счетоводните норми и съдържа пълна индивидуализация на стоките,единични цени и обща стойност на доставката; сумата е формирана на база единичните цени на закупен бетон, посочени в предходно издадените и подписани от страните три фактури,от което е заключил,че тези цени са установени в трайните търговски отношения между страните,което прави неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на съгласие по този елемент от договора за доставка.Събраните по делото доказателства – писмени такива,заключение на вещо лице и свидетелски показания съдът е намерил за достатъчни да обосноват извод за реализацията на доставките до обекти на ответното дружество по заявки на негови представители.Възражението на ответника за несъответствие между посочените в заключението експедиционни бележки, пътни листове и товарителници, съдът е намерил за неоснователно,обосновавайки се с това,че в зависимост от количеството бетон,за една доставка биха могли да бъдат издадени няколко експедиционни бележки с една товарителница и един пътен лист. При тази особеност,съпоставяйки датите на документите,БАС е констатирал пълно съвпадение и от това е заключил,че не може да бъде направен извод за наличие на експедиционни бележки за количества бетон,които не са били извозени и доставени до обектите на ответника.В заключение е направил извод за дължимост на цената на описаните във фактурата и доставени на ответника стоки. Във връзка с правния въпрос,по който е допуснато касационно обжалване е формирана многобройна и непротиворечива съдебна практика със задължителен характер - решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. реш. №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ІІ т. о. и др. Според възприетото от нея фактурата може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й,като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена.Съгласно приетото в решение №67/31.07.2015г. по т.д.№631/14г. на ІІ т. о. първичните счетоводни документи се преценяват от съда според тяхната редовност и във връзка с всички доказателства по делото,а когато фактурата е подписана от лице без представителна власт или не е подписана изобщо и не е отразена в счетоводните регистри на двете страни,не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките – декларации по ЗДДС,не е ползван данъчен кредит по нея – тогава тази фактура сама по себе си не може да установи нито сключване на договор за търговска продажба,нито получаването на стоката. Въззивното решение на БАС е постановено в несъответствие с така възприетата практика.По същество е неправилно,което прави касационната жалба основателна в частта,допусната до разглеждане. Основната, поддържана от ответника в производството пред съдилищата, теза е,че не дължи плащане по фактура №[ЕГН]/ 19.06.2013г.,тъй като не е поръчвал,не е получавал посочените в нея количества бетон и бетон с добавка,нито му е била предоставена услугата „полагане с бетон помпа“.При такава защитна позиция на страната , при безспорния факт,че фактурата не е подписана от представител на ответното дружество и с оглед неформалния характер на договора за търговска продажба /чл.293 ал.1 ТЗ/ в тежест на ищеца е било да установи със съответните относими и допустими доказателствени средства постигането на съгласие между страните по съществените елементи на сделката,като се държи сметка на ограничението,поставено с разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК.В първата инстанция с доклада по чл.375 ал.1 от ГПК на ищеца са дадени съответни на правилното разпределение на доказателствената тежест указания. Ангажираните от него доказателства са /освен неподписаната фактура/ съдебно-счетоводна експертиза и свидетелски показания.Експертизата е констатирала осчетоводяване на фактурата само при ищеца и липса на извършено такова от ответника.Установила е,че фактурата не е отразена в дневниците за покупки за периода от юли до декември 2013г. и не е констатирала данни за ползван от ответника данъчен кредит по нея.При тези обстоятелства и предвид възприетите от съдебната практика постановки в аналогични случаи се налага извода за недоказаност на твърдението на ищеца за валидно възникнало между страните продажбено правоотношение за стоките,описани в процесната фактура.Няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.292 ал.1 от ТЗ,в какъвто смисъл е наведеният във въззивната жалба на ищеца довод,тъй като по делото не са събрани доказателства за отправено от ищеца и достигнало до ответника предложение за продажба на конкретно посочените във фактурата количества и видове стоки,независимо от безспорния факт,че страните са били в трайни търговски отношения.Недопустимо е установяването със свидетелски показания на сключването на договора за продажба на стойност 30 396,60 лв. с оглед забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Поради това показанията на ангажираните от ищеца свидетели Божилова и К. /и двете в служебни отношения с него/ не могат да бъдат кредитирани и не биха могли да обосноват извод нито за доказано изрично постигане на съгласие по съществените елементи на сделката,нито за мълчаливо приемане на предложение по смисъла на чл.292 ал.1 от ТЗ /самите те установяват неуспешните им опити да бъде приета фактурата от служителите на ответника,което би обосновало извод за обратен на това факт - за отхвърляне на предложението/. Нито техните,нито показанията на третия свидетел С. установяват прието от ответника изпълнение на такъв договор от страна на ищеца в качеството му на продавач с доставката на описаната във фактурата стока.Тези показания могат да бъдат ползвани единствено като установяващи механизма на осъществяване на комуникацията и обичайните фактически действия, осъществявани в при търговските им отношения, но не и доказващи конкретния твърдян факт за доставянето на стоките по процесната фактура. Няма основание по смисъла на чл.172 ГПК показанията на свидетеля С. /по това време технически ръководител на обект на ответното дружество/ да не бъдат кредитирани,но те не само че не установяват конкретните дати и количества поръчван от него на ищеца бетон,но и допълнително създават предпоставки за ненадеждност, предвид удостоверения от свидетеля факт,че към момента на съставянето на фактурата той е поръчвал строителни материали и от друг бетонов възел, който не се стопанисва от ищеца. Извършването на конкретните доставки не е доказано и със съответни писмени доказателства.В заключението си вещото лице е обсъждало експедиционни бележки, пътни листове и товарителници,каквито не са събрани в производството по предвидения процесуален ред като писмени доказателства. Непредставянето им от ищеца след задължаването му с определение на съда,не може да бъде оправдано с твърдението за последващото закриване на бетоновия възел /което и не е установено с ангажираните от тази страна по делото две заповеди за прекратяване на договор и валидност на сертификати/.Касае се до първични счетоводни документи,които следва да се намират в държане у самото дружество и от простия факт на закриване на производствен обект на дружеството не може да бъде направен непосредствен извод за унищожаването им.Поради това и в съответствие с нормата на чл.161 от ГПК съдът изобщо не е следвало да кредитира заключението на вещото лице в частта му,основана на непредставените по делото документи. При този анализ на доказателствата и констатацията за липса на такива, надлежно установяващи твърденията на ищеца за осъществено от него изпълнение на договорно задължение, правят извода на въззивния съд за основателност и доказаност на иска необоснован. Поради това решението му в атакуваната му част /включително по акцесорната претенция за лихва и в частта за разноските/ следва да бъде отменено като неправилно и вместо него – постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените от него разноски в общ размер 1826,23 лв., от които 282,37 лв. за въззивното производство и 1543,86 лв. за производството пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №72 от 22.07.2015г. по в.т.д.№ 159/15г. на Бургаски апелативен съд в частта,с която след частична отмяна на решение №56 от 27.02.2015г. по т.д.№353/2013г. на Бургаски окръжен съд за сумата над 26 971,80 лв. главница и над 880,30 лв. лихва за забава [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 30 396,60 лв. - неплатена стойност на получени стоки по фактура №[ЕГН]/ 19.06.2013г.,лихва за забава в размер на 129,10 лв. и законна лихва след датата на исковата молба,както и 7033,23 лв. деловодни разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] с[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] к.к.“Слънчев бряг“[жк] срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.2 искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата 30 396,60 лв. - неплатена стойност на получени стоки по фактура №[ЕГН]/ 19.06.2013г.,лихва за забава в размер на 129,10 лв. и законна лихва след датата на исковата молба. ОСЪЖДА [фирма] с[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] к.к.“Слънчев бряг“[жк]283да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.2 разноски в общ размер 1826,23 лв., от които 282,37 лв. за въззивното производство и 1543,86 лв. за производството пред ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.