Р Е Ш Е Н И Е № 275 гр.София, 12.06.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и осми май двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Стоянова Лиляна Методиева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 872/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Д. С. Д. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 13 от 5.03.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 12/2012 год. на Сливенския окръжен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържат основания за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за нарушение на материалния закон с осъжането му по обвинението при липса на доказателства да осъществяване на престъплението от обективна и субективна страна и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата му. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 1104 от 15.12.2011 год. постановена по НОХ дело №[ЕИК] ГОД. Сливенският районен съд е признал подсъдимия Д. С. Д. за виновен в това, че в периода 21.06 – 3.07.2011 год. в село К., общ С., село Д. и с.Д., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, с цел да набави за себе си имота облага, придобил парична сума общо в размер на 1010лв, за която знаел че е придобита чрез престъпление от М. Ж. Т. – кражби от домовете на П. К., С. Г., С. Г. и В. Д., поради което и на основание чл. 215 ал.2 т.4 във вр. с ал.1 пр.2 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 5000лв. С присъдата съдът е осъдил подсъдимата М. Ж. Т. по предявеното й обвинение по чл 195 ал.1 т.4 НК. С въззивно решение № 13 от 5.03.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 12/2012 год. Сливенският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на глава тридесет и трета НПК, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването на осъдения за неправилно приложение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводите му са идентични с възраженията против правилността на присъдата и се свеждат до това, че е осъден при наличието на т. нар “оговор”, защото освен обясненията на подсъдимата Т., които от своя страна са кредитирани без основание, липсват други доказателства, от които да се направи извод, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението, в извършването на което е признат за виновен и осъден. Сливенският окръжен съд ги е обсъдил и мотивирано ги е отхвърлил, като на стр. 8 от мотивите на решението е изложил достатъчно съображения, основани на самостоятелния цялостен анализ на събраните в предходната инстанция доказателства, въз основа на които е приел че осъдителната присъда не е изградена единствено въз основа обясненията на подсъдимата Т.. Въпросът за достатъчността на доказателствените източници, от който са направени фактическите констатации относно участието му в престъпната дейност, който е от компетентността на съда, извършващ оценката им, е решен правилно. Показанията на св. Т., който са пряк източник на доказателства, мотивирано са кредитирани. Внимателното запознаване със съобщените от нея факти подкрепя направения извод, че посочвайки подсъдимия като лицето, на което е давала част от паричните средства, предмет на кражбите, по никакъв начин не смекчава собственото си наказателно положение. По категоричен начин и без наличието на обстоятелства, който биха я мотивирали да припише на подсъдимия престъпление, което не е извършил, е установила, че сама е влизала в домовета на пострадалите, като след установяването на фактическата власт върху отнетите парични средства е предавала част от тях на подсъдимия. Обясненията й не са изолирани и не могат да се преценят като тенденциозни. Допълват се от останалите гласни доказателствени средства, в това число показанията на разпитаните свидетели. В подкрепа на съобщените от нея факти, че подсъдимият я изчаквал в лекия автомобил в близост до домовете, от които са извършвани кражбите, са показанията на св. Г., чиято достоверност не се оспорва и в настоящата инстанция. Мотивирано са кредитирани и показанията на полицейките служители С. и Д., като съображенията, с които е отхвърлен довода за тяхната недопустимост намират опора в разпоредбите на закона. Двамата не са извършвали действия по разследването, поради което не съществува процесуална пречка да установят фактите, станали им известни при изпълнението на възложената им работа по повод оплакванията на пострадалите. Не са пренебрегнати като източник на доказателства и обясненията на подсъдимия. Те подробно са оценени в логическата им връзка с останалите и е мотивирано решението за частичното им кредитиране. Не е оспорил установените си близки отношения с подсъдимата, посещенията в селото и получаването на минимални парични средства под формата на зареждане с гориво на автомобила му. Логически са съображенията, с които са отхвърлени в частта, с която е поддържал, че не е знаел произхода им. Правилата за формиране волята на съда при оценката на противореачивите доказателства са спазени, а по същество вътрешното му убеждение за кредитиране една част от тях не подлежи на последваща проверка. При приетите от кредитираните доказателства фактически обстоятелства, че подсъдимият получавал една част от паричните средства, за които знаел, че са придобити от подсъдимата Т. чрез кражби от домовете на пострадалите, материалният закон е приложен точно с осъждането му. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението вещно укривателство. Други релевирани оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон извън осъждането му в нарушение по чл. 303 НПК, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори, от осъдения не се поддържат. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Досъдебното производство и производството пред двете решаващи съдебни инстанции са проведени по регламентирания в процесуалния закон ред, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване на правата му. Сливенският окръжен съд, който е бил сезинаран с жалба от подсъдимия, в съответствие с правомощията си по чл. 314 НПК, изцяло е проверил правилността на невлязлава с сила присъда, самостоятелно е оценил събраните в предходната инстанция доказателства и не е имал основание да направи от тях различни фактически и правни изводи. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е посочил основанията, поради които не приема доводите на жалбоподателя за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Не намира опора в данните по делото довода за ограничаване на процесуалните му права в досъдебното производство, изразяващи се в това, че не му бил назначен защитник и не му били разяснени правата, които има като обвиняем. Преди привличането му като обвиняем/л. 41 от досъдебното производство/ е декларирал, че желае адвокатска защита от служебен защитник и такъв му е осигурен. С участието на назначения служебен защитник адв. Н. е привлечен като обвиняем, разяснени са му процесуалните права и е дал обяснение по обвинението. Не се е противопоставил относно участието на служебния защитник в тази фаза на процеса и при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции, като не поддържа и доводи защитата да е водена в негова вреда. Начинът на провеждане на досъдебното производство се установява от съставените по надлежния ред протоколи за извършените действия по разследването. От тях е видно, че са му били разяснени процесуалните права и му е осигурена възможност да ги упражни. Твърдението в противния смисъл, което не е мотивирано с конкретни съображения, също е неоснователно. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Сливенския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Д. С. Д. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 12/2012 год. по описа на Сливенския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 13 от 5.03.2012 год., с което е потвърдена присъда № 1104 от 15.12.2011 год. по НОХ дело № 1631/2011 год. на Сливенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: