Ключови фрази
освобождаване от кадрова военна служба * обезщетение за неизползван годишен отпуск * допълнително възнаграждение * трудов стаж * обезщетение за забава

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

370

 

 

София, 28.07. 2010г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА

                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева

гр. дело № 949 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на А. В. И. от гр. П. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 20.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 133/2009г.

Касационната жалба съдържа оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – чл.227 и чл.230 от ЗОВСРБ /отм./, както и неправилно прилагане по аналогия на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.І.2007г. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се и разноски.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с определение № 1321/26.ІХ.2009г. по материалноправния въпрос следва ли допълнителните възнаграждения за годишни резултати да се включат в базата при определяне на обезщетението по чл.237 от ЗОВСРБ /отм./.

Ответникът по касационната жалба М. на о. не е заявил становище пред настоящата инстанция.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:

С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд е отменил решението на Пловдивския окръжен съд от 29. ХІІ.2008г. по гр.д. № 2349/2008г. в уважителните му части по претенциите за присъждане на 45584лв., представляващи еднократно парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба, 17197.60лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 166 дни, ведно със законната лихва върху тях, 5192.17лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на сумите 76296лв. и 28784.40лв. за периода 01.ІV.2008г. – 29.VІІ.2008г., както и направените разноски за разликата над 55.60лв. до 7549лв., и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил тези претенции, като е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за сумата 504.74лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на дължимите обезщетения в размер на 30712лв. и 10428.10лв. за периода 29.VІІ. – 27.VІІІ.2008г.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че за стажа си като военнослужещ повече от 20 години за ищеца се е породило правото да получи обезщетение по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ в размер на 20 месечни брутни възнаграждения. Такова обезщетение, изчислено на база на полученото от него за месец януари 2008г. /последният преди прекратяването на договора за кадрова военна служба /КВС/ възнаграждение в размер на 1535.60лв., в т.ч. 814лв. основна заплата за звание и длъжност, и допълнителни възнаграждения с постоянен характер: 325.60лв. за продължителна служба /клас/, 306лв. за изпълнявана летателна дейност и 90лв. за парашутна служба “парашутен клас”, е изплатено на ищеца след завеждане на делото /30712лв./. В базата за определяне на обезщетението не следва да се включва полученото през януари 2008г. допълнително възнаграждение за продължителна летателна дейност в размер на 2279.20лв. То е целева награда по смисъла на чл.227 от ЗОВСРБ /отм./, което се изплаща на пилотите от витловата и вертолетна авиация, щурманите – летци и парашутистите, прослужили над 15 години на щатна летателна длъжност, еднократно в края на 16-та и всяка следваща година. Целта на чл.230 ал.2 от посочения закон е да се определи точно и със сравнително еднакъв размер обезщетението, независимо от това кой месец ще бъде взет за база за изчисляването му, в какъвто смисъл е и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по трудови правоотношения, приета с ПМС № 4/2007г., приложена в случая по аналогия. По същите съображения въззивният съд е отхвърлил и претенцията за присъждане на обезщетение по чл.255 ал.2 от ЗОВСРБ /отм./.

По релевирания от касатора като основание за допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос настоящата инстанция счита следното:

Съгласно чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ /отменен, ДВ бр.35/2009г., в сила от 12.V.2009г./, при освобождаване от кадрова военна служба /КВС/ кадровите военнослужещи получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. По силата на чл.238 ал.3 и пар.2 от ПЗР на посочения закон за база при изчисляване на еднократното парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено през месеца, предхождащ датата на освобождаването от КВС. Според чл.230 ал.1 от закона брутното месечно възнаграждение включва основното месечно възнаграждение /предвидено в чл.224 от закона/ и другите допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения са уредени в закона изрично и те са само възнаграждението за продължителна служба в размер на 2% върху основното за всяка година трудов стаж, но не повече от 40% /чл.225/, възнаграждението за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето в размери, определени от министъра на о. /чл.226/, и възнаграждението за заместване или съвместяване на длъжност в размери, определени от министъра на о. /чл.228 от закона/. Наградите и възнагражденията за годишни резултати, възможност за изплащане на каквито на военнослужещите е предвидена в чл.227 от ЗОВСРБ /отм./, не са определени като допълнителни възнаграждения и поради това не се включват в брутното месечно възнаграждение по смисъла на закона.

С оглед това разрешение на поставения материалноправен въпрос се налага извод, че атакуваното въззивно решение е правилно.

Законосъобразно въззивният съд е приел, че в базата за определяне на дължимото се на ищеца, сега касатор, обезщетение по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ следва да се включат изплатените му за месец януари 2008г. /последният преди прекратяването на договора за КВС/ основно месечно възнаграждение в размер на 814лв. и допълнителни възнаграждения за продължителна служба – 325.60лв., за изпълнявана летателна дейност – 306лв., и за парашутна служба “парашутен клас” – 90лв., само които са такива по смисъла на чл.225, чл.226 и чл.228 от ЗОВСРБ /отм./, уговорени са с договора за КВС и се включват в брутното месечно възнаграждение по смисъла на чл.230, чл.237 ал.1 и чл.238 ал.3 от закона. Не е допълнително възнаграждение по смисъла на закона изплатеното на И. за същия месец и т.н. “допълнително възнаграждение за продължителна летателна дейност”. То не е предвидено в ЗОВСРБ /отм./, а в Инструкция за допълнителните възнаграждения на летателния и авиационния инженернотехнически състав от БА /виж Заповед на командира на под.32990 Пловдив/, определено е като целева награда в размер на две месечни заплати за звание, длъжност по щат и добавки за прослужени години, дължима е на определена категория лица – пилоти от витловата и вертолетна авиация, щурманите-летци и парашутистите, в края на 16-та и всяка следваща прослужена на щатна летателна длъжност година. Инструкцията, обаче, е издадена преди влизането в сила през 1996г. на посочения закон – на 07.VІІІ.1995г., и то на основание чл.6 ал.2 от ПМС № 87/1989г., което не е публикувано в “Д” и поради това и на основание пар.3 ал.1 от ПЗР на Конституцията на РБ във вр. с чл.5 ал.5 от същата същото не може да се прилага. При тези обстоятелства правилно това възнаграждение е изключено от въззивния съд от базата за изчисляване на дължимото се на ищеца обезщетение. Този извод не се опорочава от прилагането в разглеждания случай по аналогия на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.І.2007г., въпреки липсата на предвидените в чл.46 ал.2 от ЗНА предпоставки за това. Както вече бе посочено, ЗОВСРБ /отм./ не е непълен, той урежда с изрични свои разпоредби какво се включва в брутното месечно възнаграждение, представляващо база за изчисляване на обезщетението по чл.237 ал.1. По същите съображения и с оглед разпоредбите на чл.261 във вр. с чл.255 ал.2 от ЗОВСРБ /отм./ правилно въззивният съд е приел, че допълнителното изплатено на ищеца възнаграждение въз основа на посочената инструкция не следва да се включва и в размера на дължимото се обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Ето защо и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на касатора не се следват разноски.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд № 84 от 20.ІІІ.2009г. по гр.д. № 133/2009г.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: