Р Е Ш Е Н И Е № 135 София, 18 март 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети март ………........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров .............................. .. Красимир Шекерджиев .................... при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров .......................... КНОХД № .. 209 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпил касационен протест от главния прокурор. Протестира се въззивна присъда № 399 от 12.12.13 год., постановена по ВНОХД № 3504/13 год. по описа на Софийски градски съд. С последната е отменена присъда от 08.05.13 год. по НОХД № 3557/12 год. на Софийски районен съд, вместо което подсъдимият Е. Б. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Посочени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. С допълнение към протеста е конкретизирано, че касационното основание за протестиране на въззивния акт е единствено по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Протестът се поддържа в съдебно заседание на посечените основание и доводи. Защитата изтъква доводи за несъставомерност на деянието, тъй като инкриминираният влекач не е бил във фактическо владение на подсъдимия. Според него, се касае до гражданско правни отношения, тъй като няма умисъл за обсебване. Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилия протест, посочените с него основание и доводи и становищата на страните от съдебно заседание, намира следното: С протестираната присъда подсъдимият Б. е признат за невиновен в това, че през декември 2010 год. в [населено място], противозаконно присвоил чужда движима вещ – влекач „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], която владеел по силата на договор за лизинг от 03.06.09 год., като обсебеното имущество е в особено големи размери – 115 250.49 лв., поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съобразно приетите фактически обстоятелства, присъдата е незаконосъобразна. За да оправдае Б., въззивният съд е приел, че от чисто формална страна, не е налице присвояване от подсъдимия през декември 2010 год., тъй като още през февруари 2010 год. влекачът не е бил в негово владение. Поради това, към декември той не може да бъде упрекнат за това, че макар да е имал обективна възможност, не е върнал влекача. Приел е, че в случая не е налице инкриминирано бездействие, а обективна невъзможност да върне МПС, т. е. ако е налице присвояване, то е станало към февруари 2010 год., когато подсъдимият е предал влекача на трето лице, а не по-късно, когато е бил поканен да го върне. На следващо място е приел, че поканата да се върне влекача може да бъде задължителна за подсъдимия само ако е законна, т.е. ако отговаря на договорните отношения с лизингодателя, съгласно чл. 20 ЗЗД. От субективна страна е прието, че подсъдимият не се е разпоредил неправомерно с влекача, тъй като е очаквал, както в предходен момент да му бъде върнат. Приетото не може да бъде споделено. Изцяло в правомощията на прокурора е да определи момента на извършване на престъплението, стига той да е в периода на неправомерно поведение на дадено лице, както е в случая. От значение е, че към декември 2010 год. е констатирано неизпълнение на договора за лизинг, поради неплатени лизингови вноски, натрупани лихви и невъзможност са се върне процесния влекач. За наказателната отговорност на Б. е без значение дали поканата отговаря изцяло на закона и сключения договор, тъй като това се установява в друго производство. Важното е, че и в двете покани, приложени по делото, е ясна волята на лизингодателя да се изплатят дължимите вноски от 35 709.40 лв., натрупаните лихви от 7 749.98 лв. и втора вноска по застраховка „автокаско” – 1 022.41 лв. или да се върне влекача, което Б. не е направил и в производството не са събрани доказателства до приключване на въззивното следствие, да е изпълнил задълженията си по договора. От значение е предвиденото в чл. 16, ал. 1, т. 3 от договора, че лизингодателят с отправяне на писмено предизвестие може да прекрати едностранно договора, без да е необходимо да дава допълнителен срок за изпълнение и да възстанови владението си върху транспортното средство където и да се намира последното. Предходните взаимоотношения с двамата шофьори и трети лица, на които е предоставян влекача, са неотносими към лизинговото отношение на подсъдимия с [фирма] за престъплението по чл. 206 от субективна страна. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 6 от договора, лизингополучателят няма право да преотстъпва транспортното средство на трети лица без съгласието на лизингодателя. Такова съгласие по делото няма постигнато. Въпреки това и поетото задължение от страна на подсъдимия по чл. 11, ал. 2, т. 6 от договора да пази и поддържа транспортното средство с грижата на добър търговец, по делото е прието, че е предоставил влекача за управление на свидетелите М. и М.. Като управител на фирмата си не предоставял на шофьорите достатъчно парични средства за гориво, такси и други необходими разходи, което наложило дълги престои на паркинги в чужбина и оставянето на влекача от тяхна страна на различни лица в Испания и Гърция за ползване по разпореждане на Б.. Като съставна част на правото на собственост, владението по смисъла на чл. 206, ал. 1 НПК няма легална дефиниция в наказателния кодекс. Такава се извъжда от вещното право – чл. 68 от Закона за собствеността. Владението е упражняване на фактическата власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Външен, обективен признак е упражняването на фактическата власт върху вещта. Действията, съставляващи фактическата власт на владелеца могат да бъдат най-различни. Техният обем зависи от обема на вещното право, което той фактически упражнява. При пълно владение владелецът ще упражнява всички правомощия на собственика – владение, ползване и разпореждане. Ако упражнява ограничено вещно право, неговата фактическа власт ще е ограничена. Напр., ако използва само чуждата вещ, като събира плодовете, ще упражнява фактически съдържанието на едно вещно право върху чужда вещ – правото на ползване. Със сключения договор за лизинг между подсъдимия и [фирма], дружеството, собственик на влекача, е предоставило на Б. инкриминираното транспортно средство за временно ползване, за определен срок, срещу заплащане на лизингови вноски с опция да прехвърли собствеността с отделен договор за покупко-продажба в петдневен срок от изплащането на всички задължения по договора. При това положение, собственикът на влекача е предоставил на лизингополучателят единствено правото на ползване, като последният, в определения с договора срок, упражнява фактическата власт върху веща, която не държи като своя. В договора изрично е посочено, че лизингополучателят няма право да преотстъпва транспортното средство на трети лица, без съгласието на лизингодателя, т.е. да предоставя фактическата власт. Тук е мястото да се направи разграничението между владението като факт и правото на владение. В настоящия случай, на Б. е предоставено правото на ползване на влекача на правно основание, като изрично в договора е уточнено какви точно действия той може да осъществява. Влекачът се е намирал във фактическата му власт временно и той е дължал неговото връщане, ако не изпълни задълженията си по лизинговия договор, да заплаща дължимите вноски и да поиска придобиването на правото на собственост. В срока по договора е осъществил неправомерно фактическо разпореждане с предоставянето на влекача на двамата свидетели и на други лица. Вредоносният резултат е настъпил – засегнал е възможността собственика на транспортното средство [фирма] да се разпорежда с него. Деянието е извършено при пряк умисъл. Б. е съзнавал, че влекачът е чужда вещ, която владее на правно основание и не му е позволено да я предоставя на други лица, без съгласието на собственика. Осъществена е и престъпната цел – противоправно се е разпоредил фактически с предмета на престъплението. Във връзка с посочените съображения протестът е ОСНОВАТЕЛЕН. Като незаконосъобразна, оправдателната присъда следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 399 от 12.12.13 год., постановена по ВНОХД № 3504/13 год. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: