Р Е Ш Е Н И Е   № 88   София, 17 март 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       БЛАГА ИВАНОВ   при секретар: Аврора Карджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 6/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимите П. П. И. и М. Г. С. против въззивно решение № 426 от 10.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 585/09 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена частично присъдата на Окръжен съд - Монтана. С първоинстнационната присъда от 17.06.2009 г. по НОХД № 70/09 г. подсъдимите П. И. и М. С. са признати за виновни в това, че на 17.02.2009 г., при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършители, отнели от владението на С. И. П. мобилен телефон и СИМ карта на обща стойност 40 лева, с намерението противозаконно да го присвоят, като употребили за това сила – престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. наложените наказания са от по шест години лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите. С решението, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като е намален размерът на наказанието лишаване от свобода, както следва : за подсъдимия С от шест години на пет години и шест месеца, а за подсъдимия И от шест години на пет години. И в двете касационни жалби се поддържа присъствие на основанията по чл. 348, ал.1 от НПК. В съдебното заседание жалбите се поддържат лично от подсъдимите И. и С. , както и от процесуални представители, назначени при условията на чл. 94, ал.3 от НПК. Частният обвинител С. П. не се явява, редовно призован. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. В жалбата, подадена от името на подсъдимия П, се сочи, че е нарушен материалният закон, осъдителните съдебни актове са постановени при съществено нарушаване на процесуалните правила, явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че предходните инстанции едностранчиво са обсъдили обстоятелствата по делото, като до този резултат се е стигнало, поради кредитиране показанията на пострадалия С. П. , без да се отчете, че същите следва да се поставят под съмнение, тъй като се опровергават от показанията на свидетелката Д, както и че неоснователно са игнорирани обясненията на подсъдимия И. Счита се още, че “лишени от основание са изводите на съда, че у подсъдимите е налице съзнание да действат заедно за постигане на една цел”, а единствено възможният извод е този, “ че между кражбата на телефона, извършена от подсъдимия И, и битовият скандал между подсъдимия С пострадалия, не съществува връзка, нито по време, нито по общност на умисъла. В тази връзка, се претендира преквалификация на извършеното по чл. 194, ал.3 от НК и оправдаване по първоначално повдигнатото обвинение за грабеж. Алтернативно се иска и смекчаване на отговорността, като се намали размера на наложеното наказание. В жалбата, подадена от името на подсъдимия С, се съдържат идентични възражения, като се поддържа, че е осъден за несъставомерно деяние. Претендира се, че изводите на съда за наличието на общност на умисъла са произволни, без да е даден убедителен отговор на въпроса, дали е възможно “употребата на сила (и то по битови причини) да е следващо отнемането действие и това да е грабеж”. Оспорва се, в тази връзка, доказателствената дейност на съда. И с тази жалба се отправят алтернативни искания : за оправдаване, ново разглеждане на делото, намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК. ІІ. Идентичността на възраженията, поддържани от подсъдимите, не налага отделното разглеждане на същите. Преди всичко следва да се отбележи, че доводите за нарушение на закона по смисъла на първото от касационните основания, е непрецизно заявено и в двете жалби, защото се обсъжда фактология каквато жалбоподателите считат за установена, а такова обсъждане би било допустимо само, за да се види, дали въззивният съд не е нарушил процесуалните изисквания. Всъщност основните оплаквания на подсъдимите могат да се разгледат на плоскостта на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. За да приеме, че са налице оспорените съставомерни признаци, въззивната инстанция е извършила собствен анализ на доказателствената съвкупност, задълбочен и обективен. Твърдението, че съдът е възприел показанията на пострадалия П. , без да констатира тяхната противоречивост, са неоснователни. Внимателният прочит на показанията на пострадалия не разкрива съществени противоречия относно основните факти, предмет на доказване. Правилно въззивния съд след констатация за последователност, логичност и убедителност, е утвърдил достоверността на показанията, което качество определя годността им да служат като доказателствен източник. В тази връзка, възражението, поддържано в жалбата на подсъдимия И, за съществуващо съмнение относно достоверността на показанията на П. , тъй като се опровергавали от показанията на свидетелката Д, не се оправдава от данните по делото. Действителното съдържание на показанията на тази свидетелка, депозирани в хода на съдебното следствие (виж протокол за с.з. от 18.06.2009 г., л. 45 от първоинстанционното дело), не подкрепят такъв извод. В показанията на Д. се съдържат данни за споделеното пред нея от пострадалия, а то съвсем не е в противоречие с казаното от последния, като свидетел, още по малко е в подкрепа на тезата на защитата. Апелативният съд е изложил убедителни съображения (виж мотиви л. 50 и сл. от делото), защо не кредитира версията на подсъдимите, заявена в обясненията им, с която същите очертават две самостоятелни прояви – нанесен побой от с. на подсъдимия С, поради лични взаимоотношения с пострадалия и самостоятелно отнемане на предмета на престъплението от подсъдимия И. Категоричността на отхвърлянето се дължи на надлежно обсъждане на всички установени факти по делото – местоположението на веща преди отнемането й; извършителят на самото отнемане, признато в лицето на подсъдимия И; присъствието и упражненото насилие от подсъдимия С; установената идентичност между иззетата дактилоскопна следа от източната стая на дома на пострадалия с този от палеца на подсъдимия С т.н. Не на последно място, съдът се е занимавал и с констатираното противоречие в обясненията на двамата подсъдими, относно съществени факти от развитието на инцидента. Обобщено, изводите на съда по фактите са изградени на базата на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Затова претенцията на жалбоподателите за възприемане на други факти, които да обосноват друга отговорност за двамата подсъдими, не държи сметка за установеното по делото и за основанията на отговорността при съучастие в съставното престъпление, каквото е грабежът. Подробната аргументация на въззивния съд по този въпрос не се нуждае от допълване. Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наложените наказания. Въззивният съд е коригирал размера на санкциите, наложени от първата инстанция, които размери вече са ориентирани към законовия минимум (и в неговия точен размер). Смекчаването на отговорността може да стане при условията на чл. 55 от НК, към чието приложение насочват жалбите, но отсъствието на предпоставката – изключителност и/или многобройност на смекчаващи обстоятелства, определя и това искане, като неоснователно. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 426 от 10.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 585/09 г. от Софийски апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.