Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  980                София,    30.12.009 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 декември две хиляди и девета година в състав:                                         Председател:  Ценка Георгиева                                              Членове:  Марио Първанов                                                               Илияна Папазова   При секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  3718/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 133 от 18.12.2008г., постановено по настоящото дело № 3718/2008г. на ВКС, ІІ г.о., сега ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, І с-в, № 104 от 14.05.2008г. по в.гр.д. № 27/2003г. Ответникът по касация „МК” ЕООД /в ликвидация/ чрез ликвидатора Р. Г. моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от въззивния съд и от други съдилища на процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест относно факта на владението на процесния имот, при наличието и на признание от страна на ответника. С влезли в сила решение № 1329/11.07.1995г. по гр.д. № 2372/04г. на ВС, V г.о. и от решение № 1/19.03.2001г. по гр.д. № 687/2001г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че признанието на страната на неизгодни за нея факти е доказателствено средство, установяващо тези факти, което съдът следва да прецени съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК /отм./.   С въззивното решение по настоящото дело Софийски апелативен съд е приел, че не е установено при условията на пълно доказване ползването на имота от ответника през исковия период. Съдът е приел, че е налице противоречие между двата представени по делото протоколи от 10.11.1998г. и от 10.10.2000г. за предаване на владението върху имота от ответника на лицата, в чиято полза е възстановено правото на собственост. Представените по делото писмо от 18.11.1998г. на ответника до наемател на помещения в имота, договора за наем както и отговора на същия наемател от 05.07.2002г., с който се твърди, че е сключен нов договор за наем със съсобствениците по реституция, създават съмнения относно достоверността на твърдението на ищците за ползването на имота от ответника. Влязлото в сила решение на Софийски районен съд, 34 с-в, установява единствено обстоятелството, че през м. октомври 1999г. ответникът е ползвал имота, но не и през следващия период. В подкрепа на изложеното съдът се е позовал и на мотивите по друго дело, по ревандикационен иск, предявен от „МК” ЕООД /в ликвидация/ против Т. Ц. С. и други съсобственици на имота. Приел е, че макар и да не се ползва със сила на пресъдено нещо в тази насока, в мотивите на решението е прието, че имотът е предаден на собствениците с протокола от 1998г. Съдът не е възприел доводите на ищците, че е налице признание на ответника на този факт в изразеното становище по гр.д. № 1397/2001г. По тези съображения съдът е отхвърлил иска на М. Т. С. и Л. Т. С. срещу „МК” ЕООД /в ликвидация/ за присъждане на обезщетение за ползване на процесния недвижим имот през периода 11.11.1999г. – 10.10.2000г. ВКС намира, че за правилно становището, изразено в посочените по-горе решения, съгласно което признанието на страната на неизгодни за нея факти следва да се прецени съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК /отм./. Това се отнася както за направените по делото признания, така и за извънсъдебно признание. В случая по предявен иск по чл. 59 ЗЗД от Т. Ц. С. /наследодател на ищците/ срещу „МК” ЕООД /в ликвидация/, предмет на гр.д. № 1397/2001г. на Софийски районен съд, за заплащане на обезщетение за ползването на процесния имот за м. октомври 1999г., ликвидаторът на дружеството е заявил, че не оспорва исковата молба по основание. Това извънсъдебно признание не е преценено от въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК /отм./. В касационната жалба на М. Т. С. и Л. Т. С. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд от 14.05.2008г. по в.гр.д. № 27/2003г.са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Конкретните доводите са за необоснованост на извода на съда, че не е установен факта на владение на процесния имот от ответното дружество през исковия период. Като съществено процесуално нарушение касаторите сочат позоваване на мотивите на решението по друго дело – по иска по чл. 108 ЗС. Жалбата е основателна. Въззивният съд не е преценил всички доказателства по делото по правилото на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ съобразно тяхната доказателствена стойност. Действително по делото са представени два протокола за предаване на владението на процесния недвижим имот от „МК” ЕООД /в ликвидация/ на собствениците – от 10.11.1998г. и от 10.10.2000г., подписани от ликвидатора на дружеството и наследодателя на жалбоподателите – Т. С. Представено е обаче копие от решение № 62/26.02.2001г. по гр.д. № 1397/2001г. на СРС, 43 с-в, влязло в сила на 19.05.2001г., с което е уважен иск по чл. 59 ЗЗД на Т. С. срещу „МК” ЕООД /в ликвидация/ за обезщетение за ползването на същия имот за м. октомври 1999г. Становището на ликвидатора на дружеството по това дело, че не оспорва исковата молба по основание, е дало основание на съда да приеме, че е налице признание от ответника на факта на ползването на имота. Съвкупната преценка на изложените обстоятелства налага извода, че предаването на владението не е било извършено на 10.11.1998г., след като със сила на пресъдено нещо е установен факта на владение за последващ период /м. октомври 1999г./, и отново през 2000г. е бил съставен протокол за предаване на владението върху имота. Неправилно въззивният съд се е позовал на мотивите на решението на СРС, 33 с-в, от 04.05.2007г. по гр.д. № 7107/2004г. относно момента на предаване на владението от „МК” ЕООД /в ликвидация/ на собствениците. Решението е постановено по иск по чл. 108 ЗС, предявен от „МК” ЕООД /в ликвидация/ при участието на жалбоподателите като трети лица помагачи на страната на ответниците. Спорният предмет по това дело е правото на собственост на ищеца, във връзка с което е обсъдено отнемането на имуществото на „Български Б. ” ООД на основание ЗНЧИМП и наличието на законовите предпоставки за реституция на имота. Съдът е отхвърлил иска по съображения, че дружеството не е доказало твърдяното право на собственост върху имота, поради което не е обсъждал наличието на останалите предпоставки на фактическия състав на чл. 108 ЗС. Следователно решение не формира сила на пресъдено нещо относно правата на ответниците върху имота, нито относно факта на владение, поради което позоваването на мотивите в тази им част е неправилно. Предвид изложеното решението на Софийски апелативен съд следва да се отмени и делото да се реши по същество от настоящата инстанция. Относно размера на обезщетението, по искане на ответното дружество пред въззивния съд е изслушана нова експертиза, която е приета без възражения от страните. Съгласно това заключение обезщетението за ползването на процесния имот, равностойно на средния пазарен наем за помещенията, е в размер на 408 691 лв. Съобразно правото на собственост върху 191/945 ид. части от имота на наследодателя на ищците Т, искът е основателен за сумата 82 603 лв., в какъвто размер следва да се уважи. За разликата до пълния размер искът е неоснователен, поради което решението в тази част следва да се остави в сила. На ищците следва да се присъдят и 5498 лв. разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на иска. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, І с-в, № 104 от 14.05.2008г. по в.гр.д. № 27/2003г. В ЧАСТТА, с която отхвърлен искът на М. Т. С. и Л. Т. С. , двамата от гр. С., срещу „МК” ЕООД /в ликвидация/ за заплащане на сумата 82 603 лв. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „МК” ЕООД /в ликвидация/ гр. С. да заплати на М. Т. С. и Л. Т. С. , двамата от гр. С., сумата 82 603 лв., съставляваща обезщетение за ползване на 191/945 ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. Дианабад, ул. „Тинтява” 122, съставляващ имот пл. № 1* кв. 1 заедно с изградените в него производствени и складови сгради, за периода от 01.11.1999г. до 10.10.2000г., ведно със законната лихва от 18.12.2001г. до окончателното изплащане, както и 5498 лв. разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до 97 383 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: