Р Е Ш Е Н И Е № 322 гр. София , 23 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1007/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нчд № 21494/2013г. на Софийски районен съд и изменение на постановеното по него определение от 05.02.2014г., като бъде определено общо наказание по нохд № 23191/2011г., нохд № 1501/2012г., нохд № 4404/2012г. и нохд № 14782/2012г. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК в размер на 11 месеца лишаване от свобода и бъде присъединено на основание чл. 23, ал. 2 НК наказанието лишаване от право на управлява МПС за срок от 11 месеца. В искането се изтъкват доводи, че определението е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила – чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Излагат се доводи, че като не е обсъдил и включил в съвкупността осъждането по нохд № 14782/2012г., съдът е допуснал нарушение на чл. 14 НПК, както и е нарушил разпоредбите на чл. 23-25 НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането и моли за неговото уважаване. Осъденият А. Х. Ч. не се явява и не се представлява пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Постановеното от Софийски районен съд определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК не е било проверявано по касационен ред и е влязло в сила. Искането е в полза на осъдения, така че не е обвързано със спазването на срок за подаването му. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С определение от 05.02.2014г. по нчд № 21494/2013г. по описа на Софийски районен съд на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо най-тежко наказание на А. Х. Ч. измежду наказанията, наложени му по нохд № 23191/2011г. на СРС, нохд № 1501/2012г. на РС – Бургас, нохд № 4404/2012г. на СРС, а именно – наказание „лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал.1 и чл. 25, ал. 2 НК е извършено приспадане от определеното общо наказание. На основание чл. 23, ал. 2 НК към така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца е присъединено наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от единадесет месеца, наложено нохд № 1501/2012г. на РС – Бургас. Доводите за допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила, релевирани в искането за възобновяване, имат основание. Целта на правната уредба на института, регламентиран в чл. 23 - 25 НК, е да се определи общото за изтърпяване наказание като се обхване цялостната престъпна дейност на осъденото лице. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/16.11.2009г. по н. д. № 3/2009г. на ОСНК на ВКС, когато в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, съдът е събрал доказателства за всички осъждания на едно лице по влезли в сила присъди, но е пропуснал някое от тях и не го е обсъдил в мотивите или макар и да го е обсъдил, не го е взел предвид в крайното решение, съдебният акт е постановен в нарушение на чл. 14 НПК, и следователно при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение. Такъв съдебен акт е и в нарушение на разпоредбите на чл. 23-25 НК, понеже не е извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения и налагане на общо наказание за тях. В настоящия случай Софийски районен съд, след като е бил сезиран с искане за кумулация от защитника на осъдения Ч., е събрал в пълен обем необходимите и относими доказателствени материали в производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и е разполагал с данни за всички осъждания на Ч. с влезли в сила присъди. При постановяване на съдебния акт обаче, в мотивите на определението си е пропуснал и изобщо не е взел предвид осъждането на Ч. по нохд № 14782/2012г. по описа на СРС, 6 състав. По посоченото дело с определение, влязло в сила на 27.11.2013г., е одобрено споразумение, по силата на което А. Х. Ч. е признат за виновен в извършено на 18.08.2011г. престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, вр. чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Посоченото осъждане е останало извън вниманието на решаващия съдебен състав и по този начин не е извършено цялостното групиране. Правилно СРС е преценил, че деянията, за които е осъден Ч. по нохд № 23191/2011г. на СРС, нохд № 1501/2012г. на РС – Бургас, нохд № 4404/2012г. на СРС са в съвкупност. Не е обсъдил обаче осъждането му по нохд № 14782/2012г. на СРС и неговото съотношение към другите осъждания. Ако беше сторил това, щеше да стигне до извод, че в посочената съвкупност следва да бъде включено и деянието, за което Ч. е осъден по нохд № 14782/2012г. на СРС. С оглед момента на извършване на деянието и този на влизане в сила на съдебния акт, това деяние е част от съвкупността, понеже деянията са извършени преди на има влязла в сила присъда за което и да било от тях. Това е така, понеже деянието, за което е осъден по нохд № 23191/2011г. на СРС е извършено на 27.09.2011г., а съдебният акт е влязъл в сила на 27.03.2012г., деянието за което е осъден по нохд № 1501/2012г. на РС – Бургас е извършено на 09.09.2011г., а съдебният акт е влязъл в сила на 29.05.2012г., деянието за което е осъден по нохд № 4404/2012г. на СРС е извършено на 07.07.2011г., а съдебният акт е влязъл в сила на 02.10.2012г., деянието за което е осъден по нохд № 14782/2012г. на СРС е извършено на 18.08.2011г., а съдебният акт е влязъл в сила на 27.11.2013г. Следователно наложеното за деянието – предмет на нохд № 14782/2012г. на СРС наказание подлежи на групиране предвид наличието на условията по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК. Изложените съображения мотивират изводите на настоящата инстанция за това, че като не е обсъдил в съображенията си по фактите осъждането по нохд № 14782/2012г. на СРС, за което са били налице данни, съдът е допуснал процесуално нарушение по чл. 14 НПК. Също така, като не е взел предвид това осъждане при крайното решение за определяне на общо наказание, е допуснал и нарушение на материалния закон – на разпоредбите на чл. 25, вр. чл. 23 НК. Налице са пороци на съдебния акт по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, съставляващи основание за възобновяване на производството по делото. Постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК определение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. В този смисъл, искането за възобновяване от Главния прокурор е основателно, но не и направеното искане за изменение на определението от 05.02.2014г. Независимо, че основанията са в полза на осъдения, настоящата инстанция не може да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК и да измени атакувания съдебен акт, защото констатираното процесуално нарушение по чл. 14 НПК е допуснато от първоинстанционния съд, което налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Процесуалното нарушение е довело до неправилно приложение на материалния закон, което в рамките на установените факти не може да бъде отстранено от касационния съд, а и по този начин би се стигнало до решаване за пръв път на въпроса за определяне на общото наказание с окончателен съдебен акт, не подлежащ на контрол. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нчд № 21494/2013г. по описа на Софийски районен съд. ОТМЕНЯ определение от 05.02.2014г., постановено по посоченото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.