Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60174

София, 29.12.2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като разгледа докладваното от съдия Светлана Калинова К.
частно гражданско дело № 4299 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 171/20.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 528/2021г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е потвърдено определение № 2163 от 02.11.2020 г. на Пазарджишкия районен съд, поправено с определение № 1328/16.07.2021 г. по гр.д.№ 2729/2020 г., с което е прекратено производството по предявения от Р. Л. П. и Л. И. К. насрещен положителен установителен иск поради недопустимост.
Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 2669/09.09.2021 г. (с отбелязване, че е подадена по пощата на 07.09.2021 г.), подадена от Р. Л. П. и Л. И. К., чрез процесуалния им представител адв.Н. П. от АК-С., с оплаквания, че е незаконосъобразно, очевидно неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и с искане да бъде отменено.
Поддържат, че въззивният съд неправилно е приел, че по делото съществува идентитет между отрицателния установителен иск, предявен от ищцата Е. Т. Б. с предявения от тях като насрещен положителен установителен иск. Позовават се и на обстоятелството, че определението на Велинградския районен съд от 10.09.2019 г. по гр.д.№ 1292/2018 г., с което насрещният положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и съединеният такъв по чл. 537, ал. 2 ГПК не са приети за разглеждане, не е влязло в сила, след което с определение №623 по гр.д.№ 1457/2019 г. на РС-Пещера насрещният иск е приет за съвместно разглеждане с първоначалния и в открито съдебно заседание от 26.05.2020 г. е изготвен доклад по чл. 146 ГПК както по първоначалния, така и по насрещния иск, като поддържат, че след така постановения правно стабилизиран акт (обявен за окончателен проект за доклад по делото) докладът не може да бъде изменян. Навеждат също така довод, че са подали в срок частна жалба срещу определението от 10.09.2019 г., която обаче не е била разгледана от по-горна инстанция, което обстоятелство въззивният съд е взел предвид при постановяване на обжалваното определение, но въпреки това потвърждава обжалваното определение на първоинстанционния съд.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частните жалбоподатели поддържат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 180 , ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК.
Поддържат, че в противоречие с практиката на ВКС (ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; ТР №3/2012 г. на ОСГК на ВКС; ТР №8/27.11.2013 г. по тълк. д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС; ТР №11/2013 г. на ОСГК на ВКС; ТР №4/2016 г. на ОСГК на ВКС; решение № 32/10.03.2016 г. по гр.д.№4741/2015 г. на II г.о. на ВКС; ТР №2/2004 г. на ОСГК на ВКС) въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси:
1.Допустимо ли е последващо обективно съединяване на искове, първоначално предявеният от които е отрицателен установителен иск, а насрещният е положителен установителен иск, когато се касае за един и същи имот, между същите страни, но когато собствеността произтича от различни юридически факти, титулярите на собствеността са различни и при различни квоти на собствениците върху имота;
2.Налице ли е тъждество между отрицателния установителен иск и положителния установителен иск за собственост на един и същи имот между едни и същи страни;
3.Обуславящ ли е изхода на спора по първоначално предявения отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот по отношение на установителения иск за собственост на част от него в хипотеза, когато ответникът отрича правата на ищеца по отрицателния иск.
Поддържат също така, че е налице основание за допускане на касационното обжалване и по следните въпроси:
4.Допустимо ли е съдът да се десезира и да откаже да разгледа предявен иск, производството по който не е прекратено, т.е. без да има прекратително определение, респ. определение за връщане на исковата молба;
5.Допустимо ли е съдът да променя в хода на делото своя доклад по чл. 146 ГПК, след като той вече е изготвен, оповестен е, дадени са указания по доказателствата, по разпределение на доказателствената тежест и пр. и допустимо ли е производството по насрещния иск да бъде прекратено почти 2 години след като е приет за разглеждане и по него е правен доклад, даден е ход и са извършвани множество правни действия, вкл. събиране на доказателства;
6.Възможно ли е да се уважи иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт, без преди това да се уважи преюдициалния иск по чл. 124 ГПК, че титулярът по нотариалния акт не е собственик на имота?
Ответникът по частната жалба Е. Т. Б. не изразява становище по наличието на предпоставките да допускане на касационното обжалване и по правилността на обжалваното определение.
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пазарджишкия окръжен съд, съставът на I г.о. на Върховния касационен съд намира следното:
Както е посочено в обжалваното определение, производството по спора е образувано въз основа на искова молба по предявен от Е. Т. Б. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в [населено място], срещу ответниците Д. Л. П., Р. Л. П. и Л. И. К., като първоначално искът е предявен пред РС-Велинград и по него е образувано гр.д.№1292/201 г. по описа на този съд.
В срока за отговор по гр.д.№1292/2018 г. на РС-Велинград Радка Л. П. и Л. И. К. са предявили насрещен положителен установителен иск за собственост по отношение на 16/23 ид.части от процесния имот. Делото е било докладвано в открито съдебно заседание на 10.09.2019 г., в което е постановено определение, че насрещният иск не се приема за разглеждане като недопустим поради наличие на идентитет между него и първоначалния иск и по-конкретно, че положителния установителен иск за 16/23 ид.части попада изцяло в предмета на доказване в спора по първоначално предявения отрицателен установителен иск за целия имот, поради което и насрещният иск няма да бъде отделен и образуван в самостоятелно производство на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК. При постановяването на това определение е посочено, че така същото подлежи на обжалване.
Срещу постановеното на 10.09.2019 г. определение по гр.д.№1292/2018 г. на РС-Велинград е подадена частна жалба, която обаче не е разгледана, от което следва, че определението не е влязло в сила – копие от тази частна жалба е изпратено от Пловдивския апелативен съд с писмо изх.№ 100/15.03.2021 г. до председателя на Велинградския районен съд и е приложено на лист 251-251 от гр.д.№2729/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, като до настоящия момент липсват данни тази частна жалба да е била администрирана от което и да е от съдилищата, разглеждащи спора.
В края на съдебното заседание пред РС-Велинград от ответниците по първоначалния иск е поискан и приет от съда отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, а след последващи отводи на всички съдии от състава на РС-Велинград и на основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото е изпратено за разглеждане от РС-Пещера с определение от 04.11.2019 г., постановено по ч.гр.д.№767/2019 г. на ОС-Пазарджик.
В РС-Пещера делото е образувано под № 1457/2019 г., като с определение № 623, постановено в закрито съдебно заседание на 22.11.2019 г. насрещният иск е приет за съвместно разглеждане с първоначалния, след което в открито съдебно заседание на 26.05.2020 г. е изготвен доклад по чл. 146 ГПК както по първоначалния, така и по насрещния иск, събрани са гласни доказателства (свидетелски показания) и СТЕ и делото е отложено за събиране на други доказателства. В следващи съдебни заседания са извършени и други съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, след което с молба от 25.09.2020 г. ответниците по първоначалния иск са поискали отвод на съдията-докладчик и на всички съдии от състава на РС-Пещера. Отводът е бил приет и с определение № 260042 от 25.09.2020 г. съдията-докладчик се е отвел от разглеждането на делото, а с определение №260045 от същата дата от разглеждането на делото се е отвел и другият съдия от състава на РС-Пещера. На основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото е изпратено за разглеждане на РС-Пазарджик с определение от 06.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№669/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
В РС-Пазарджик делото е образувано под № 2729/2020 г. С определение №2163/02.11.2020 г. съдията докладчик по гр.д. №2729/2020 г. е приел, че доклад по делото не следва да бъде изготвян, тъй като окончателен доклад е направен от РС-Пещера на 26.05.2020 г., но доколкото с този доклад е приет за съвместно разглеждане с първоначалния и предявеният от ответниците насрещен положителен установителен иск, който обаче не е бил приет за разглеждане от РС-Велинград, то неправилно РС-Пещера е докладвал делото и по отношение на този иск. Изложени са съображения, че протоколното определение от открито съдебно заседание, проведено на 10.09.2019 г. по гр.д.№ 1292/2018 г. по описа на РС-Велинград не е било обжалвано в частта, с която насрещният иск не е приет за съвместно разглеждане с първоначално определения и съответно е стабилизирано. Поради това съдията-докладчик по гр.д.№2729/2020 г. по описа на РС-Пазарджик е приел, че докладът следва да се измени, като от него се заличи частта относно приетия за разглеждане от РС-Пещера насрещен положителен установителен иск за собственост. Така постановеното определение №2163 на РС-Пазарджик е обжалвано от Р. Л. П. и Л. И. К. и по така подадената частна жалба е образувано производството по в.ч.гр.д.№528/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, като с последващо определение №1328/16.07.2021 г., постановено по гр.д.№2729/2020 г. по описа на РС-Пазарджик, е поправена допусната очевидна фактическа грешка в определение №2163/02.11.2020 г., като е прието, че диспозитивът на определението следва да се чете: „Прекратява производството по предявения от Р. Л. П. и Л. И. К. насрещен положителен установителен иск поради недопустимост“.
При тези данни въззивният съд е приел, че обжалваното определение №2163/02.11.2020 г., поправено с определение № 1328/16.07.2021 г. е правилно, като е изложил съображения, че е налице идентитет между отрицателния установителен иск и положителния установителен иск за собственост досежно защитаваното субективно материално право, което прави по-късно предявения иск (отделно или в производство по чл. 211 ГПК) недопустим.
Взето е предвид, че в кориците на делото се намира частна жалба против определението от 10.09.2019 г. по гр.д.№ 1292/2018 г. по описа на РС-Велинград, с което насрещният иск не е приет за съвместно разглеждане с първоначално предявения, депозирана от ищците по насрещния иск в законовия срок, която обаче не е била администрирана и съответно не е била разгледана и спорът не е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт от горната инстанция. Въпреки това е прието, че обжалваното определение №2163/02.11.2020 г., поправено с определение № 1328/16.07.2021 г. по гр.д.№2729/2020 г. е допустим съдебен акт.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения и при така установените данни по делото следва да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК като очевидно неправилно.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че след като насрещният положителен установителен иск не е бил приет за съвместно разглеждане при заявяването му по реда на чл. 211 ГПК в производството по гр.д. № 1292/2018 г. по описа на РС-Велинград, последващото прекратяване на производството по същия иск е допустимо преди подадената срещу прекратителното определение частна жалба да е била администрирана и разгледана от по-горестоящия по степен съд.
На първо място по причина, че преди подадената срещу прекратителното определение, постановено от РС-Велинград по гр.д.№1292/2018 г. частна жалба да бъде администрирана до компетентния да я разгледа съд и последният да се произнесе по нейната допустимост и основателност, съдът не разполага с правомощието да продължи разглеждането на делото в тази му част, още по-малко повторно да прекратява производството по предявения като насрещен отрицателен установителен иск. В хипотеза, при която съдът въпреки определението, с което насрещният иск не е приет за съвместно разглеждане, е приел, че производството по този иск е все още висящо, включвайки го в доклада по делото, последващо изменение на доклада представлява допустим акт, с който съдът внася яснота в предмета на разглеждане и отстранява допусната при изготвянето на доклада грешка. В настоящия случай обаче първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определение №2163/02.11.2020 г. и с постановеното на 16.07.2021 г. определение № 1328 е прекратил повторно производството по предявения насрещен иск, което е недопустимо. И само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че определение №1328/16.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 2729/2020 г. по описа на РС-Пазарджик не е било обжалвано и поради това настоящият състав на I г.о. на ВКС не разполага с правомощието да се произнася по неговата правилност.
По така изложените съображения настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че обжалваното определение, както и потвърдения с него съдебен акт на първоинстанционния съд, следва да бъдат отменени и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране на частната жалба, подадена срещу определението от 10.09.2019 г. по гр.д.№ 1292/2018 г. по описа на РС-Велинград, с което насрещният иск не е приет за съвместно разглеждане с първоначално предявения, оригиналът на която се намира в кориците на ч.гр.д.№ 767/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, образувано по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 171/20.08.2021 г. по в.ч.гр.д.№528/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.
ОТМЕНЯ определение № 171/20.08.2021 г. по в.ч.гр.д.№528/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и потвърденото с него определение № 2163/02.11.2020 г., постановено по гр.д.№2729/2020 г. в частта, с която след извършване на поправка на допусната очевидна фактическа грешка с определение №1328/16.07.2021 г. по същото дело производството по предявения от Р. Л. П. и Л. И. К. насрещен положителен установителен иск е прекратено и
ВРЪЩА делото на Пазарджишкия районен съд за администриране на частна жалба с вх.№4539/18.09.2019 г., подадена от Р. Л. П. и Л. И. К. срещу протоколно определение от 10.09.2019 г., постановено по гр.д.№1292/2018 г. по описа на РС-Велинград,с което предявеният от тях насрещен положителен иск е оставен без разглеждане, и за последващо произнасянето по така подадената частна жалба извършване на съдопроизводствените действия по гр.д.№2729/2020 г.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: