Р Е Ш Е Н И Е № 521 гр. София, 02 декември 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1796/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по Глава ХХХІІІ НПК с основание - чл. 422, ал. 1,т. 5, вр. чл. 348, ал. 1,т.т. 1, 2 и 3 НПК. Осъденият А. Р. А. е подал искане за възобновяване на производството по внохд№152/2012 год. на Окръжен съд гр.Ловеч и отмяна на постановеното по делото въззивно решение от 09.07.2013 год., с което е потвърдена присъда №5 от 30.01.2013 год. по нохд№ 2050/2010 год. на Районен съд гр. Ловеч, в частта относно осъждането му за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. В искането са посочени основанията по чл. 348, ал. 1,т.т.1,2 и 3 НПК. За нарушение на материалния закон се изтъква следното: не е доказано авторството на деянието от осъдения А. А.; деянието не осъществява състав на престъплението хулиганство, а състав по чл. 1 от УБДХ ; не е установено с какви действия осъденият е нарушил обществения ред; деянието не е хулиганство, защото не засяга обществения ред, а се отнася до междуличностни отношения на осъдените със свид.И. И.. Посочените съществени процесуални нарушения са: осъденият не е имал защитник на досъдебното производство; не е разбрал в какво е обвинен; ограничено е правото му на задължителна защита, тъй като е неграмотен; липсват отговори на доводите в жалбата срещу въззивното решение. Наложеното наказание е явно несправедливо - не са оценени в необходимата степен всички определящи вината на осъдения обстоятелства и наказанието е прекомерно завишено. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъденият А. А.. Заявява, че основното му оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание и моли да бъде намалено по размер . Прокурорът от ВКП дава заключение за основателност на искането, тъй като въззивната инстанция не е отговорила на доводите в жалбата на подсъдимия А. А., имат бланкетен характер и на практика Ловешкият окръжен съд не е извършил проверка на обжалваната присъда. В последната си дума осъденият моли да се намали размера на наложеното му наказание, за да е в състояние да работи и издържа пълноценнно четирите си деца. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО : Искането е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК от легитимирана страна срещу влязъл в сила съдебен акт, от кръга на подлежащите на възобновяване по чл. 419 НПК. Разгледано по същество, искането е частично основателно. С присъда № 5 от 30.30.2013 год. по нохд№2050/10 год. на Районен съд гр.Ловеч подсъдимият А. Р. А., ЕГН: , е признат за виновен в това, че на 04.07.2008 г. около 18.00 - 18.30 часа в [населено място], пред и в двора на дом , обитаван от И. В. И., в съучастие като съизвършител с подсъдимите Р. Ю. А. и А. Ю. А. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото : изричане на ругатни и призиви „смърт на българите - ще ги избием до един", „ще те направя на парчета, твоята майка българска", „ще те режа парче по парче" и с размахване на дърво, поради което и на основание чл.325, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден „пробация” при пробационни мерки: съгласно чл. 42а, ал. 2,т. 1 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година и 8/осем/ месеца, като се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; съгласно чл.42а,ал.2,т.2 от НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и 8/осем/ месеца; на основание чл. 42а, ал. 1,т. 6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа в рамките на една календарна година, както и на обществено порицание, като присъдата следва да бъде прочетена по радиовъзела в [населено място], . Признат е за невиновен и е оправдан по обвинението да е извършил деянието в съучастие и с И. З. А.. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК , от наказанието „пробация” е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 10.04.2012 г. до 09.05.2012 г. Със същата присъда са признати за виновни и подсъдимите И. И., И. А., А. А., З. И., Р. А. за престъпление по чл. 325, ал.1 НК, а подсъдимите И. И., И. А., З. И. и А. А. - и за престъпление по чл. 131, ал. 1 НК. По жалби от подсъдимия А. А. и З. И., към които са се присъединил и подс.Р. А., е било образувано внохд№152/2012 год. на Окръжен съд гр.Ловеч, по което с решение от 09.07.2013 присъдата е потвърдена изцяло и е влязла в сила на същата дата. Пределите на проверка по настоящото дело са единствено в частта на атакуваните актове по отношение на осъдения А. Р. А.. Оплакванията в искането за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, наведени като основания за възобновяване, не намират опора в данните по делото и в закона. Спазени са процесуалните правила, обезпечаващи правото на защита на осъдения А. А.. Не са ограничени правата му по чл. 55, чл. 91, чл. 94, чл. 97, чл. 115 и сл. НПК. Процесуалният статус на А. Р. А. не е предпоставял осигуряване на задължителна адвокатска защита, т.к. повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал.1 НК не е налагало такава защита; образователният ценз на осъдения - завършено средно образование, априори изключва като невярно твърдението в искането за липса на грамотност, препятстваща ефективната му защита в наказателния процес. Съставът на ВКС не намери основание за задължителна адвокатска защита на осъдения А. А. от категорията на абсолютните или относителните, посочени в чл.94 НПК. Той е информиран за характера и причините на повдигнатото срещу него обвинение, както при предявяване на обвинението в досъдебната фаза, така и с връчването на обвинителния акт, препис от който е получил по реда на чл. 254 НПК. Упражняването от обвиняемия/ подсъдимия на правото да упълномощи защитник по свой избор или да поиска назначаването на служебен защитник, посочен от БПП, ако не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, при липса на други законови императиви, е личен волеви акт на обвиняемото лице. Невярно се твърди, че липсват отговори във въззивното решение по доводите в жалбата на подсъдимия. Обратното е вярно. Лаконичността в мотивите на решението не го характеризира като непълно. ОС гр. Ловеч е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК и е аргументирал оставянето без уважение жалбата на подсъдимия. Проверката от настоящия съдебен състав не намери нарушение на материалния закон. Неоснователно се твърди, че деянието на осъдения изпълвало състава по чл. 1 УБДХ и не е престъпление по чл. 325, ал.1 НК. Установените от фактическа страна обстоятелства на обвинението са намерили правилна правна оценка. Разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществена опасност на деянията , посочени в чл.1 УБДХ и чл. 325, ал.1 НК. И двете инстанционни съдилища са направили правилен анализ и верни изводи за елементите на състава на престъплението хулиганство. Фактическият състав на конкретното деяние на осъдения правилно е оценен като изпълващ обективните и субективни признаци на престъпление, а не на административно нарушение. Неоснователно се изтъква в искането, че не е доказано с какви действия осъденият е нарушил обществения ред. В атакуваните съдебни актове е диференцирано поведението на всеки от дейците като фактически акт, включително и на искателя А.. Установено е от фактическа страна, че на процесните дата и място осъденият А. Р. А. с другите шестима подсъдими са носели колове, лопати, тръби, брадви и ги размахвали пред дома на свид. И. И.. Осъденият е размахвал дървен кол е изричал ругатни и псувни, насочени не само към свидетеля И., но и към българския етнос: „ …смърт за българите, ще ги избием до един" ; „ ще те направя на парчета, твойта майка българска” ; „ще те режа парче по парче”. Съставът на ВКС споделя изводите на съдебните инстанции за обективната и субективна съставомерност на инкриминираното деяние под признаците на престъплението хулиганство. Действията на подсъдимите законосъобразно са оценени съгласно повдигнатото им обвинение, като грубо нарушаване на правилата на общежитието и съдържащи явно неуважение към обществото. Неоснователен е доводът, че няма нарушаване на обществения ред, след като поведението на А. и останалите съучастници е мотивирано от лична вражда към свид.И.. ВС и ВКС в своята практика неведнъж е отбелязвал, че действията по нарушаване на обществения ред могат да произхождат и от личен мотив. Когато те са насочени към нарушаване на обществения ред и към явно неуважение към обществото, а не към нарушаване на конкретни лични субективни права на гражданите, се засяга редът и правилата за общежитие, а ако е налице и посегателство срещу личността на граждани – има съвкупност от престъпления хулиганство и срещу личността. Личният мотив, причините и подбудите за деянието, са елементи извън субективната страна на състава на престъплението. В случая, данните за наличието на лична неприязън и вражда към свид.И. И., които са предхождали и съпътствали действията на осъдения и на останалите негови съучастници, не сочат на престъпление против личността, а против обществения ред, защото по характера си тези действия са засегнали обществените отношения, охранявани от състава на престъплението хулиганство, а не от съставите, защитаващи личността на гражданите. От данните по делото е безспорно, че ругатните, псувните и заканите са изразени по начин, който грубо нарушава реда, общественото спокойствие и явно са в противоречие с нормалното общежитие, а не са отнесени конкретно и само до засягане на субективни права. При тези данни, съставът на ВКС не намери съществени нарушения на процесуалния и материален закон, които да обосноват възобновяване на делото. Извън посоченото, оплакването в искането за явна несправедливост на наложеното на осъдения А. Р. А. наказание е основателно. Събраните доказателствени източници, определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца не очертават завишена степен на обществена опасност на личността на осъдения А.. При определяне на наказанието по правилата на чл. 54 и чл. 36 НК са подценени смекчаващите вината обстоятелства и като брой и като съдържание. Осъденият е на твърде млада възраст, трудово ангажиран, реабилитиран по право, многодетен баща. За постигане целите на наказанието може да му се въздейства поправително и превъзпитателно с прилагане на непрекомерна продължителност и строгост на индивидуалната наказателна превенция. При тези данни, съставът на ВКС намира искането за възобновяване на делото за частично основателно. Съгласно чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, след възобновяване на делото, въззивното решение на ОС гр.Ловеч да бъде изменено само в частта относно наложеното на осъдения А. Р. А. наказание „пробация” като съответно наложените на осъдения пробационни мерки бъдат намалени по размер. Срокът на пробационната мярка по чл.42а, ал. 2, т.1 НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” на осъдения А. Р. А., който да се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично следва да бъде намален от 1 /една/ година и 8/осем/ месеца на ЕДНА ГОДИНА. Срокът на наложената пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2,т. 2 НК- „задължителни периодични срещи с пробационен служител” от 1 /една/ година и 8/осем/ месеца , да бъде намален на ЕДНА ГОДИНА. Наложената на основание чл. 42а, ал. 1,т. 6 НК – пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа, в рамките на една календарна година, да бъде намален на 100 часа в рамките на една календарна година. В останалата част искането за възобновяване трябва да бъде оставено без уважение по изложените в настоящите мотиви съображения. Съгласно чл. 425, ал. 1,т. 3 и вр. чл. 422, ал. 1,т. 5, вр. чл. 348, ал. 1,т. 3 НПК и чл. 426 НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД№152/2012 год. на Окръжен съд гр. Ловеч като ИЗМЕНЯВА постановеното на 09.07.2013 год. по същото дело ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ САМО В ЧАСТТА за НАЛОЖЕНОТО за престъпление по чл. 325, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и вр чл. 54 НК НАКАЗАНИЕ на подсъдимия А. Р. А. - ЕГН: , КАКТО СЛЕДВА: НАМАЛЯВА срока на наложената ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл. 42а, ал. 2, т.1 НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес”, съгласно която осъденият да се явява и подписва два пъти седмично пред пробационен служител или пред определено от него длъжностно лице, от една година и осем месеца, на ЕДНА ГОДИНА ; НАМАЛЯВА срока на наложената на осъдения ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл. 42а, ал. 2,т. 2 НК - „задължителни периодични срещи с пробационен служител” от една година и осем месеца, на ЕДНА ГОДИНА; НАМАЛЯВА срока на наложената на основание чл. 42а, ал. 1, т. 6 НК – ПРОБАЦИОННА МЯРКА „безвъзмезден труд в полза на обществото” от 200 /двеста/ часа, на 100 /СТО/ ЧАСА В РАМКИТЕ НА ЕДНА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА. В останалата част ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Р. А. за възобновяване на ВНОХД№152/2012 год. на Окръжен съд гр.Ловеч . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :