Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 219   гр. София, 15 май  2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми май, две хиляди и девета година, в състав:                                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА                         ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                         СЕВДАЛИН МАВРОВ   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №193/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г срещу решение на Софийски апелативен съд от 29.01.2009 година, постановено по ВНОХД№1128/2008г. по описа на съда, с което е изменена присъда №921/24.06.2008 година на Окръжен съд-Враца по НОХД№162/2008г. В депозираната жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на съдебния акт в наказателноправната и гражданскоправната санкционна част. Аргументира се позиция за несъобразяване на индивидуализираното наказание с обществената опасност на престъплението и личността на дееца, с поставен акцент на установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат. Излагат се съображения за недопустимост на предявените от Н. Д. и Й. А. , и приети за съвместно разглеждане граждански искове, съответно за прекомерна завишеност на определените от въззивната инстанция обезщетения за претърпени неимуществени вреди и за недоказаност на гражданскоправната претенция на З. Д. за имуществени вредни последици от престъпното деяние. Предлага се ревизия на постановеното решение чрез намаляване на срока на наложените пробационни мерки и чрез промени в гражданско-осъдителната част, като при условията на алтернативност се претендира гражданските искове на Н. Д. и Й. А. да бъдат оставени без разглеждане или отхвърлени, респективно редуцирани присъдените за имуществена и неимуществена обезвреда суми. В хода на съдебното производство пред ВКС подсъдимото лице и неговият з. поддържат касационната жалба и пледират за прилагане на чл.354, ал.2, т.1 и 5, вр.ал.1, т.3, вр.чл.348, ал.1-3 от процесуалния закон . Частните обвинители и граждански ищци З. Д. , И. Д. и Н. Д. , и гражданският ищец Й. А. , редовно уведомени не се явяват в съдебно заседание на 07.05.2009 година пред касационната инстанция и не изразяват мнение във връзка с основателността на подадената жалба и обосноваността на визираните доводи в нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №921 от 24.06.2008година, постановена по НОХД №162/2008г., Врачанският окръжен съд е признал подсъдимия Г. М. И. за виновен в това, че на 23.07.2006 година, при управление на МПС-лек автомобил „Форд Ескорт” с ДК №С 0384 МХ, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.чл.6, т.1 и чл.50, ал.1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на И. Х. Д. и значителни вредни последици на джип ”Дайхатсу Фероза” с рег. №РК 0172 АН, поради което и на основание чл.343, ал.1, б”в”, вр.чл.342, ал.1НК и чл.55, ал.1, т.2, б ”б” от същия закон го осъдил на ПРОБАЦИЯ, с индивидуализирани по вид и размер пробационни мерки / ЕДНА ГОДИНА задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител/, и му наложил кумулативно предвиденото в чл.343 ”г” НК наказание-лишаване от правоуправление за срок от ЕДНА ГОДИНА. Със същия съдебен акт Окръжен съд-Враца е ангажирал гражданската отговорност на подсъдимото лице и позовавайки се на действуващата нормативна уредба в ЗЗД репарирал изцяло претендираните от З. Д. имуществени вреди, и уважил предявените граждански искове, съответно от З. Д. за сумата от 40 000 лева, от И. Д. и Й. А. за 30 000 лева, и от Н. Д. за сумата от 20 000 лева, приемайки ги за стойностно отражение на причинения неимуществен вредоносен резултат. По жалби на подсъдимия И на частните обвинители, и граждански ищци Н. Д. , З. Д. , И. Д. и Й. А. е образувано въззивно прозводство пред Софийски АС, финализирало с решение от 29.01.2009 година, с което е изменена първоинстанционната присъда по НОХД№162/2008г. в наказателноправната и гражданскоправна санкционна част, като е увеличен срока на определените пробационни мерки на ДВЕ ГОДИНИ и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по предявената от Н. Д. гражданскоправна претенция - на 30 000 лева. Касационната жалба на подсъдимото лице е НЕОСНОВАТЕЛНА. Законосъобразно, базирайки се на възприетите при доказателствения анализ фактически данни, при съблюдаване на тежестта на престъпното деяние и личността на извършителя, и след обективна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства, Софийски АС е индивидуализирал произтичащите от приложимата материалноправна уредба наказателни санкции, поради което на необоснованост сочат релевираните оплаквания, мотивиращи упражняване на правомощията на ВКС по чл.354 ал.2, т.1, вр.чл.348 ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от процесуалния кодекс. Обсъждайки пробационните мерки, наложени от въззивния съдебен състав в лимитираните от разпоредбата на чл.55НК рамки, касационната инстанция счита че те са справедливи и в съответствие с правните предписания на чл.36НК. При диференциране на санкционните последици Апелативен съд–София е преценил тежестта на инкриминираното престъпно посегателство и фактите, свързани с личността на дееца. В контекста на очертаната конкретика на установените обективни и субективни признаци на престъплението, и на приобщената доказателствена съвкупност относно съдебното минало на Г. И. , характеристичните данни за същия и неговата трудова ангажираност, въззивният съд е формирал правилно заключение за прекомерна заниженост на наложеното наказание –ПРОБАЦИЯ, като вид на наложените мерки и визиран срок за изпълнение. Акцентирайки на извършените от подсъдимото лице груби нарушения на правилата за движение по пътищата и на липсата на доказана причинна връзка между неправомерното поведение на пострадалия И. Д. и настъпилите общественоопасни последици, отдавайки изискуемото се от закона значение на честотата на транспортните престъпления,обективирана в официалната статистика, Софийски апелативен съд е обосновал необходимост от увеличаване срока на определените пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител на ДВЕ ГОДИНИ. Атакуваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба пороци и в гражданско-осъдителната му част. Неоснователни са доводите за процесуална недопустимост на предявените граждански искове за неимуществени вреди от Й. А. и Н. Д. , приети за съвместно разглеждане в наказателния процес. Конституирането на Й. А. в качеството на граждански ищец по настоящото дело е съобразено с Постановление №5/24.02.1969 година на Пленума на ВС и мотивирано с установените по делото обстоятелства за съществуващите близки отношения между починалия Д. и доведеното от неговата съпруга дете, за което полагал грижи и отглеждал като собствено от седем годишната му възраст. Убедителна е и предложената аргументация за процесуалната легитимация на майката на пострадалия - Н. Д. да предяви граждански иск и да встъпи като с. в наказателния процес. Задължителната и константна практика на ВС и ВКС е категорична и последователна, че родителите могат да претендират репариране на неимуществени вреди при непозволено увреждане, независимо че не са в кръга на лицата, пряко призовани да наследяват по силата на чл.5, ал.1 и чл.9 от Закона за наследство, поради преживял съпруг и деца на починалия. При надлежно уведомяване на правоимащите субекти, предоставената процесуална възможност следва да бъде упражнена съгласно предписанията на разпоредбата на чл.85, ал.3 НПК /стара чл.61, ал.4 НПК/ най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и то при първоначалното разглеждане на делото. Когато обаче въззивната инстанция при отмяна на присъдата е върнала делото за доразследване на досъдебното производство, след което изготвен и внесен нов обвинителен акт в първостепенния съд, при повторното му разглеждане в съдебната фаза може да бъде предявен граждански иск, в съответствие с визираните в процесуалния кодекс условия. /П4/61г. на Пленума, Р498/80г. на І-во н.о., Р55/80г. на І -во н.о., Р450/80г. на І-во н.о. на ВС /. Конкретиката по настоящия казус сочи, че пострадалата Н. Д. - майка на починалия И. не е била призована за съдебно заседание на 06.04.2007 година по НОХД№847/2006г. на Врачански окръжен съд, поради което при новото разглеждане на делото от първостепенния съд, след отмяна на постановената присъда от въззивната инстанция и връщане делото на прокурора за доразследване, същата правилно е била конституирана като граждански ищец. Необосновано е и претендираното в касационната жалба несъблюдаване на закона и обичайната съдебна практика при преценка на основателността на предявените гражданскоправни претенции и при определяне размера на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд, приемайки установената от първата инстанция фактология и очертаната правна квалификация на престъплението по чл.343, ал.1, б”в” НК, за което е повдигнато и предявено обвинение срещу подсъдимия Г, правилно е оценил че същите са елемент от фактическия състав, представляващ основание за възникване и носене на гражданска отговорност. Престъпното деяние, обект на обжалваното решение съставлява непозволено увреждане, с надлежно констатирана и доказана причинна връзка между противоправното поведение на дееца, автор на престъпното посегателство и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на пострадалия И. Д. . Аргументирани са фактическите и правни съображения на апелативния съд досежно основателността и размера на предявените от З. Д. , граждански искове за имуществени и неимуществени вредни последици. Законосъобразно, при съблюдаване на изискванията на чл.130 ГПК /отм./, сега чл.162 ГПК е отмерена имуществената обезвреда /разходи за погребение/. Следвайки житейската логика и ръководейки се от юридическия усет, компетентният орган е заключил че неочакваната трагична загуба на съпруга е и обстоятелство, което неминуемо води до състояние на силен емоционален стрес и причинява тежки психически травми. В съответствие с установените от разпоредбата на чл.52 ЗЗД и проверени в практиката критерии за справедливост въззивната инстанция е репарирала претърпените от И. Д. - низходящ наследник на жертвата на престъплението и от Й. А. /отглежданото от пострадалия дете/ страдания, предпоставящи основанието и параметрите на претендираното и дължимо обезщетение за неимуществени вреди. Отчетен е фактът, че същите са живяли в едно домакинство и между тях съществували отношения на взаимна привързаност, обич и разбирателство. Поставен е акцент на възрастта на починалия Д. , който бил в разцвета на силите си, професионално и социално ангажиран човек,опора на семейството в материален и духовен аспект. Касационната инстанция споделя мотивацията на въззивния съд, обективирана в атакувания съдебен акт и относно характера и интензитета на понесените от майката на починалия-Н. Д. душевни болки, значими за уважения размер на предявената гражданскоправна претенция. Въззивният съдебен състав обосновано е приел, че между гражданския ищец и нейния син са били изградени типичните отношения между родител и дете, характеризиращи се с топлота, обич и взаимна загриженост, носещи белезите на доверие, уважение и съпричастност. Демонстриран е професионализъм при интерпретиране на данните, че пострадалият е бил единственото лице, което полагало грижи за Н. Д. - посещавал я ежедневно, оказвал й медицинска помощ в качеството си на лекар, извършвайки периодични прегледи и давайки й медикаменти, стабилизиращи нейното здравословно състояние. При комплексната оценка на очертаната фактология, в контекста на която е отдадено изискуемото се значение на преживяния психически шок, скръб и мъка от възходящата на починалия, съответно на надеждите, които същата възлагала на своя син за съдействие при налични материални и морални нужди, Апелативен съд-София е аргументирал необходимостта от увеличаване размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 на 30 000 лева. Присъдената сума е предназначена да възмезди гражданския ищец за нелепата смърт на И. Д. , обоснована е подробно от съда и обезпечена от доказателствения материал по делото,поради което настоящият състав не намира основания за корекцията му в претендираната от подсъдимото лице посока. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност и с оглед предоставените й процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия И, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е изменена присъда №921/24.06.2008година на ОС-Враца, по НОХД№162/2008г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №595 от 29.01.2009 година, постановено по ВНОХД № 1128/2008г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.