Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 16   София, 23.03.2009 година   Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно  заседание на девети февруари   две хиляди и девета   година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ            ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                        ЕМИЛ МАРКОВ     При участието на секретаря Н. Такева     изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 442/2008  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на С. о. срещу решение № 42 от 22.02.2008г. по д.2325/07г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.12.2006г. по гр.д.4838/2005г. на Софийски районен съд, в обжалваната част, с която иска на С. о. против Д. Й. Д. и П. А. А. с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 41, ал.2 ЗППДОП / отм./ е бил отхвърлен. Касаторът е поддържал оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи – основания по чл. 281, т.3 ГПК. В тази връзка е развит довод за това, че при отмяната на ЗППДОП не е била преустановена дейността на приватизиращите органи по осъществяване на следприватизационен контрол включително и при спазване на чл.41, ал.2 от цитирания нормативен акт. Договорът, с който е бил придобит имота от наследодателя на първия ответник – продавач по процесната сделка е сключен по привилигирования ред на чл.35 ЗППДОП / отм./, поради което за същия е била налице забраната на чл.41, ал.2 ЗППДОП / отм./ и нарушаването й води до нищожност на отчуждителната сделка. Нормата била създадена в защита на обществения интерес, изведен от характера на приватизационните сделки, сключвани при облекчени условия и на цена по-ниска от пазарната, от което е изведено и осъществяването на процесната продажба в противоречие с обществения интерес. Ответниците по касация- Д. Й. Г. и П. А. А. и двамата от гр. С. не са заявили становище. С определение от 18.11.2008г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1 , т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски градски съд е приел неоснователност на предявения от С. о. иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като сделката, с която праводателя на ищеца е придобил по реда на ЗППДОП/отм./ процесния недвижим имот, била сключена при действие на този закон и в договора била възпроизведена забраната за отчуждаването на обекта залегнала в чл.41, ал.2 ЗППДОП/отм./. Атакуваната продажба, чиято нищожност С. о. е извела от това, че е сключена в противоречие с посочения текст, била осъществена след отмяната на ЗППДОП, поради което и установените с него правила не се прилагали, а противоречието с тях не обосновавало извод за нищожност на последващо сключения, преди изтичане на забраняващия транслация на собствеността срок, договор за продажба. Поставеният от касатора съществен материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното решение е относно нищожността на последваща отчуждителна сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 ЗППДОП / отм./, в рамките на забранителния по договора и закона петгодишен срок. С оглед това, е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение №382 от 26.05.2006г. по гр.д. 712 /05г. на Върховен касационен съд, ТК І т.о. С посоченото решение, Върховния касационен съд изрично е приел, че сключения последващ приватизационния договор, договор за продажба на имущество придобито по реда на чл.35 ЗППДОП/ отм./в противоречие с чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ е нищожен, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, независимо, че е обективиран в изискуемата от закона форма и не е налице умисъл от страна на купувача, който е заплащал вноските по изплащане цената на имота. Настоящия състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на съществения материалноправен въпрос, дадени с решение №382 от 26.05.2006г. по гр.д. 712 /05г. на Върховен касационен съд, ТК І т.о. и обжалвания съдебен акт, на основание чл.291, ал.1 ГПК приема следното: Гражданския закон се създава за да уреди отношенията, които ще се породят при неговото действие. От това правило се извежда и действието за в бъдеще на гражданскоправната норма. Следователно, нейното обратно действие е изключение, поради което следва да бъде изрично установено, за да може да преуреди заварените т.е. възникналите преди влизане на новия закон в сила правоотношения. Или възникването и осъществяването на правопораждащия юридически факт определя и приложимостта на гражданския закон, който го регламентира, поради това новия закон няма да намери приложение спрямо фактите и отношенията, които е заварил, а те ще се уреждат и развиват от стария закон, при който са възникнали във всички случаи, в които новия закон изрично не е предвидил преуреждането им по различен начин. От изложеното следва, че не е налице обратно действие на закона, ако той урежда от влизането му в сила по нов начин правоотношения, които са се пораждали и развивали преди това. И в този случай, законът действува за в бъдеще, след като е отменил стария закон, но вече възникналите и развити права и задължения, които е заварил, остават в сила и се ползуват със защита. В контекста на изложеното се налага извод, че правата и задълженията, които произтичат от правна сделка се определят от закона, при действието, на който е сключена сделката. Нормата на чл.41, ал.2 ЗПППДОП / отм./ е императивна и съответно задължително приложима по отношение на договори сключени при действието на ЗППДОП / отм./ и тъй като ЗПСК / отменил ЗПППДОП с пар.12 ПЗР ЗПСК/ / обн. ДВ бр.28/19.03.2002г./, не предвижда обратно действие, то той не се прилага по заварените правоотношения, правата и задълженията, по които следва да се спазват по регламента на отменения закон при действието, на който са възникнали и са били поети. Следователно, всяко осъществено правно действие – каквото е разпореждането с имот- при императивна забрана за това в определен от закона срок, води до неговата нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД – като противоречащо на закона. От изложеното следва, че отчуждителната сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 ЗППДОП / отм./, в рамките на забранителния петгодишен срок, установен с чл.41, ал.2 ЗППДОП / отм./ е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл.291, ал.1 ГПК, ВКС, в настоящия си състав приема за правилна практиката, обективирана с решение №382 от 26.05.2006г. по гр.д. 712 /05г. на Върховен касационен съд, ТК І т.о.   По основателността на касационната жалба:   На 27.06.1997г. между С общински съвет като представител на С. о. и ЕТ “ Д. – джама – Й. Д. ”- гр. С. е бил сключен договор за продажба на недвижим имот- ателие за стъклопоставяне- по реда и при условията на чл.35 ЗППДОП / отм./.становено е, че обекта е изплатен изцяло от купувача на 11.04.2003г. като от тази дата е започнал да тече и указания в чл.41, ал.2 ЗППДОП / отм./ срок от пет години, през който приобретателя не е могъл да отчуждава имота. В нарушение на това императивно изискване, наследникът по закон на приобретателя едноличен търговец – Д. Г. / вж. у-ние за наследници №/15.09.2003г. на С. о. / сключва процесния договор за продажба на 17.10.2003г. Наследственото правоприемство, произтичащо от закона е универсално и съответно относимо към всички права и поети задължения от наследодателя. Следователно, процесния договор като сключен в противоречие с императивната правна норма на чл.41, ал.2 ЗППДОП /отм./ е нищожен. Ирелевантно е това, че към момента на сключване на този договор не е действувал вече ЗППДОП /отм./, тъй като по отношение на поетите от продавача, задължения възникнали при неговото действие, с оглед изложеното по-горе за действието на гражданскоправната норма по време, приложим е неговия регламент. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.193, ал.1 ГПК вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде уважен. С оглед уважаване на иска следва да бъдат приложени и правните последици по чл.537, ал.2 ГПК, като се отмени нотариалния акт, обективиращ атакувания договор . На основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1090лв. в това число и юристконсултско възнаграждение /за всички инстанции в размер на 1060лв. /. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 42 от 22.02.2008г. по д.2325/07г. на Софийски градски съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от С. о. против Д. Й. Д. и П. А. А. и двамата от гр. С., че сключения между Д. Й. Д. и П. А. А. на 17.10.2003г. договор за покупко продажба на недвижим имот – търговско помещение- ателие за стъклопоставяне, находящо се в гр. С., р-н. “ Надежда”, ж.к. “ Надежда”, в трафопост до блок №240, със застроена площ 83.87 кв.м., състоящ се от търговска зала, складови помещения, санитарен възел, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построен – пл. № 7* кв. 204 по плана на гр. С., м. “ Надежда- дясно”, обективиран с нот акт. № 1* т. ІV, дело №656/2003г. на нотариус Р. Д. рег. №274 на Нотариалната камара, с район на действие – гр. С. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.41, ал.2 ЗППДОП / отм./ ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт. № 1* т. ІV, дело №656/2003г. на нотариус Р. Д. рег. №274 на Нотариалната камара, с район на действие – гр. С.. ОСЪЖДА Д. Й. Г. и П. А. А. и двамата от гр. С. да заплатят на С. о. направените по делото разноски в размер на 1090лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: