Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр. София, 25 март 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 178/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод касационна жалба, подадена от подсъдимия П. И. П., чрез защитника му - адвокат Т. С., срещу въззивно решение № 94/ 08.12.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 278/2020 год., по описа на Апелативен съд – Варна. В жалбата се сочи наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като се изразява недоволство от определения срок на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ и се прави искане за намаляването му. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставянето й без уважение. Повереникът на частните обвинители намира жалбата за неоснователна, поради което пледира за оставяне на въззивното решение в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда №15/03.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 238/2019 г., по описа на Окръжен съд - Силистра, подсъдимият П. И. П. е признат за виновен в това, че на 17.10.2017 г., в [населено място], при управление на МПС – л. а. „Ф.“, модел „.“ с рег. №......, в нарушение на правилото за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на велосипедиста К. З. Й., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б „в“, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б“ от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК е осъден на „Пробация“, с пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване с подписване 2 пъти седмично, за срок от една година и шест месеца; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца; поправителен труд, с удръжки върху трудовото му възнаграждение в полза на държавата, в размер на 10% за срок от две години. Със същата присъда на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца. Подсъдимият останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред Апелативен съд – Варна, който с решение №94/08.12.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 278/2020 г., я потвърдил изцяло. Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана от лице, което има право на това, в законоустановения срок и срещу акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В подкрепа на заявеното оплакване за несправедливост на определеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ се сочи, че въззивният съд не е оценил в достатъчна степен обстоятелството, че до настъпването на общественоопасните последици се е стигнало в резултат на серия от случайности и до голяма степен, поради поведението на пострадалия на пътното платно. Незаконосъобразно посоченото наказание било определено на основание разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НПК, която се прилагала в случаите, когато лишаването от права се налага заедно с наказание „лишаване от свобода“. Настоящият съдебен състав намира посочените доводи за неоснователни. Първоинстанционното производство е проведено при условията на „съкратено съдебно следствие“ по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, поради признаване на фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимия и изразеното от него съгласие да не се събират доказателства за тях. В съответствие с разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК първоинстанционният съд е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал.4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, като е заменил предвиденото в разпоредбата на чл. 343а, ал.1, б. „в“ от НК наказание „лишаване от свобода“ с наказание „пробация“. В тези случаи нормата на чл. 55, ал. 3 от НК дава възможност да не се наложи по-леката санкция, която се предвижда за съответното престъпление наред с наказанието „лишаване от свобода“. Такова по - леко наказание – „лишаване от право на управление на МПС“, по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, в случаите, когато е осъществено престъпление по чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал.1 от НК, е предвидено в нормата на чл. 343г от НК. В настоящия казус първостепенният съд е преценил, че санкция от посочения вид следва да бъде наложена на подсъдимия наред с наказанието „пробация“, като по този начин е съобразил изискванията на материалния закон. Вярно е, че и първостепенният съд, а и въззивната инстанция неправилно в мотивите на своите актове са посочили, като основание за налагане на наказанието разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. В случая е приложима нормата на чл. 49, ал.1 от НК, тъй като наказанието по чл. 37 от НК се налага наред с наказание различно от „лишаване от свобода“- „пробация“. Реално обаче това не е довело до влошаване на положението на подсъдимия, тъй като срокът на санкцията е определен в рамките на законовия предел – до три години, предвиден в приложимата норма на чл. 49, ал.1 от НК. Не може да бъде споделено и твърдението, че при определяне на срока на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ не е съобразен „каузалният комплекс“ довел до настъпване на тежкия резултат. В мотивите към първоинстанционната присъда съдът е посочил, че при определяне на срока на наказанието по чл. 343г от НК, са съобразени индивидуализиращите наказанията обстоятелства. Последните са обсъдени подробно при определяне на вида и размера на наказанието „пробация“, като е прието, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - добрите характеристични данни за подсъдимия, проявената от него загриженост за пострадалия и изразеното желание да овъзмезди претърпените от наследниците му неимуществени вреди, забавянето на наказателното производство и добросъвестното процесуално поведение на дееца. Като такова обстоятелство е отчетено и съпричиняването от страна на пострадалия. Предходните инстанции са отделили специално внимание на поведението на велосипедиста, като са отчели приноса му за настъпване на общественоопасните последици. Съобразили са факта, че преди произшествието пострадалият е извършвал с велосипеда различни маневри по платното за движение, движейки се по него в нарушение на разпоредбата на чл. 80, т. 2 от ЗДвП и са оценили тези му действия като една от причините предопределили настъпването на вредоносния резултат, поради което упрекът на касатора е неоснователен. ВКС многократно е посочвал в своите решения, че видът, характерът и тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение, довело до смъртта на пострадалия, са обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне на срока на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“. В конкретния случай съдилищата по фактите са отчели, че пострадалият велосипедист не се е появил внезапно и изненадващо за дееца, като последният е имал възможност обективно да го възприеме на платното за движение от разстояние от 117 метра. При това подсъдимият е бил длъжен да предприеме предписаните от чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП действия – да намали скоростта или да спре при наличието на опасност за движението - велосипедистът, движещ се по средата на платното. Вместо да изпълни тези предписания, подсъдимият се е опитал да го заобиколи, в резултат на което е последвал ударът. Нарушената от подсъдимия разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП посочва основните задължения на водача на ППС, при възникване на опасност за движението. Затова и несъобразяването с нея не може да бъде прието за незначително, още повече с оглед настъпилия тежък вредоносен резултат. Това обуславя необходимостта от налагане на наказание с по-висок интензитет на поправително въздействие върху дееца, с цел неговото дисциплиниране в посока стриктно съблюдаване на правилата за движение. Предвид изложеното, определеният от предходните съдилища срок, през който подсъдимият следва да бъде отстранен от участие в движението като водач на МПС, се явява напълно справедлив. С оглед на изложеното и като счете, че не е налице заявеното от жалбоподателя касационно основание, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 94/ 08.12.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 278/2020 год., по описа на Апелативен съд – Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.