Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

? ? ? ? ? ? ?

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 483

гр. София,      09.06.  2010 г.

 

В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  трети юни     две хиляди и десета   година  в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА   

                                    ЧЛЕНОВЕ:  АНИ САРАЛИЕВА

                                                   ЕМИЛ ТОМОВ   

при участието на секретаря Р. Иванова     .

при участието на  прокурора Раева

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 1091/2009г

  Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на на Ф. Х. Д. ,чрез адв. В, срещу решение №165 от 01.04.2009г по гр.дело № 104/2009г. на Пазарджишки окръжен с. в частта , с която е оставено в сила решение от 23.12.2008г по гр.д. 2989/2007г на Пазарджишки районен с. по отхвърлен до пълните предявени размери искове за вреди по чл. 2 ал.1 т. 2 и т.3 от ЗОДОВ

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон по прилагането на критерия на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди. Неправилно е преценена относителната тежест на предишни осъждания ,лоша личностна характеристика и липса на положетелна нагласа към обществото , на фона на претърпените страдания негативни изживявания и дискомфорт от задържането под стража за продължителен период и повдигане на обвинение в тежко умишлено престъпление , за което ищецът е оправдан . Претендират се разноски по списък .

Ответникът в касационното производство О. с. . счита жалбата за неоснователна

Останалите ответници не са заявили отговор .

Становището на представителят на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата

С определение №1005 от 04.08.2009г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на Ф. Х. Д. при основанията на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК , по въпроса за определяне на обезщетението съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД за случай , при който е налице продължителен престой в арест по повдигнато обвинение и осъждане на лишаване от свобода на лице, признато за невинно по конкретно обвинение , при положение , че същият има доказано антисоциално поведение и е осъждан многократно, включително на лишаване от свобода по друго обвинение , от значение ли са психичните разстройства на личността на пострадалия за неговата антисоциалност , явяват ли се горните обстоятелства и в каква степен фактор при определяне на обезщетението по размер и имат ли отношение към чл. 5 от ЗОДОВ

С определение №61 от 09.03..2010г състав на ІІІ г.о на ВКС не е допуснал до разглеждане по същество касационната жалба на Прокуратурата на РБ , чрез Окръжна прокуратура гр. П. срещу въззивното решение в осъдителната му част. Със същото определение насрещната касационна жалба на Пловдовски районен с. е оставена без разглеждане , на основание чл. 280 ал.2 от ГПК

По изведения материалноправен въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане ,Върховен касационен с. ,ІІІ г.о намира следното :

Допуска се нарушение на принципа на чл. 52 от ЗЗД , ако при обезщетяване на вреди от незаконно обвинение в умишлено престъпление, които вреди са претендирани за тригодишен годишен период на наказателно преследване от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда и обхващат негативните последици от задържането по стража по същото обвинение за период от една година и осем месеца включително ,но извън наложено по друга присъда изтърпяване наказание лишаване от свобода, въззивният с. значително занижава общия размер на обезщетението поради асоциални характеристики на личността и липса на вреди , свързани с накърняване на добро име и авторитет в обществото . Доказани конкретни вреди като влошено общо физическо състояние ,подновяване и изостряне на симптомите на психично заболяване , от което ищецът е страдал още преди да бъде обвинен и задържан , прибавените към тях негативни емоции и страдания на лицето при обвинение и осъждане за деяние , което не е извършил ,включително ограниченията на основни човешки права , съпътстващи задържането под стража и свързаните с това негативни емоции , които не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер , подлежат на обезщетяване в реален , а не в символичен паричен еквивалент . Наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу същото лице и характеризиране на личностния му профил като „диссоциално личностово разсторйство” не е основание за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ , когато се определя размера на тези именно вреди.

В обжалваното решение въззивният с. не е отчел в достатъчна степен гореизложеното , като немотивирано е прел значитилно намален размер, на дължимото обезщетение по чл.2 т.2 от ЗОДОВ , до сумата 1300 лева , с неотносимия в случая довод , че практиката на Върховен касационен с. насочва към по-висок размер на обезщетението тогава , когато освен доказано влошаване на физическото и психическото състояние,лицето се е ползвало с авторитет и добро име , сериозно накърнено от незаконното обвинение . Наличието на осъждане за други престъпления с основание е изтъкнато като довод за намаляване размера на обезщетението по чл. 2 т.3 от ЗОДОВ, претендирано от съдилищата , но присъденото на това основание обезщетение също се явява прекомерно занижено, предвид размера на разделно присъдените по 600 лева за всеки от ответниците . Така Пазарджишки окръжен с. е допуснал нарушение на основното си задължение да основе решаващите си изводи на закона и установените по делото обстоятелства. Въззивното решение следва да бъде отменено в една част и с решение по същество Върховен касационен с. следва да приложи чл. 52 от ЗЗД , като определи справедливо по размер обезщетение. Следва да се има предвид ,че във връзка с присъдата , която е отменена , ищецът е предпочел да търси обезщетение по отделно спрямо привлечените ответници Пловдивски районен и Пловдивски окръжен с. за актовете им при основанието на чл.2 т.3 от ЗОДОВ , макар отговорността им да е солидарна. Тази отговорност е за обстоятелството по законовия текст , тя се обема от едно правно основание , колкото и на брой да са ответниците и исковете срещу тях. Изборът на ищеца , неговата воля да претендира дължима част на обезщетението от постановилия присъдата с. , а друга част от потвърдилия тази присъда по-горен с. , като ги привлече да отговарят по отделно ,сочи на допустимо избраната от ищеца форма на комулиране на искови претенции . От това следва разделно произнасяне , но по едно основание . Ето защо разделното присъждане на обезщетението по чл. 2 т.3 от ЗОДОВ като платимо от двама или повече ответници (съдилища) , няма пряко отношение към прилагането на принципа на справедливост и чл. 52 от ЗЗД като материална норма, свързана с неговото определяне . Необходимо е обаче съобразяване на отделните размери на присъдените обезщетения с общо определения по справедливост размер . Щом основанието по чл. 2 т.2 от ЗОДОВ ангажира отговорността на Прокуратурата и обезщетение се претендира и от този правозащитен орган , същото ще комулира задържането под стража в предварителното производство включително . За обвинението в конкретния случай ,предвид тежестта му ,както и за ефективно търпяната мярка на принуда и нейните вредни последици ,свързани с личността на всеки човек , справедливо и достатъчно е обезщетение за неимуществените вреди в размер на 3000 лева . По обвинението ищецът е знаел и поддържал , че е невинен , както е било установено окончателно с присъда на Пловдивски окръжен с. от 20.02.2007г , влязлата в сила на 21.06.2007г. До влизането в сила на оправдателната присъда обвиняемият е изтърпял и задържане под стража за период от 05.02.2004 до 17.10.2005г., който период е значителен . Съдът има предвид ,че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 198 ал.3 вр. ал.1 от НК. Въз основа на внесен в съда обвинителен акт и с присъда № 29 от 20.01.2005г Пловдивски районен с. го е признал за виновен , като е осъдил ищеца ефективо да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три години . Пловдивски окръжен с. веднъж е потвърдил присъдата при първото разглеждане на делото , тези съдилища дължат обезщетение на основание чл.2 т.3 от ЗОДОВ като правосъдни органи. За справедлив размер в този случай , предвид относително недългия преиод от постановяването на осъдителната присъда до оправдаването на ищеца при новото разглеждане на делото и факта , че през това време същият е изтърпявал наложени наказание лишаване от свобода за друго престъпление, справедливо и достатъчно е обезщетение от 2 000 лева , което следва да се присъди за разликата до този размер , както е поискано, т.е по равно от Пловдивски районен с. и Пловдивски окръжен с. . Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати разликата между присъдените от въззивния с. 1300 лева , до определените понастоящем като обезщетение 3000 лева на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ , със законните последици, включително лихвата от влизане в сила на оправдателната присъда , до окончателно изплащане . Въззивното решение е влязло в сила по отношение на присъдените размери както и в частта , с която е отменена възложената в тежест на ищеца държавна такса , съобразена е нормата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ (нова, ДВ бр.43 от 2008г ) Освен внесената по касационната жалба държавна такса от 30 лева ,други разноски в тежест на ответниците не са установени

Водим от горното, Върховният касационен с. , ІІІг.о.

 

Р Е Ш И :

 

Отменява решение №165 от 01.04.2009г по гр.дело № 104/2009г. на Пазарджишки окръжен с. в частта , с която е оставено в сила решение от 23.12.2008г по гр.д. 2989/2007г на Пазарджишки районен с. за разликата над присъдените 1300 лева обезщетение за вреди по иска срещу Прокуратурата на РБ на основание чл. 2 т. 2 от ЗОДОВ и до размера на сумата 3000 лева ,за разликата над присъдените 600 лева обезщетение за вреди по иска срещу Пловдивски районен с. на основание чл. 2 т. 3 от ЗОДОВ ,до размера на сумата 1000 лева ,както и за разликата над присъдените 600 лева обезщетение за вреди по иска срещу Пловдивски окръжен с. на основание чл. 2 т. 3 от ЗОДОВ , до размера на сумата 1000 лева и вместо това постанови :

Осъжда Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Ф. Х. Д. ,ЕГН ********** ,жив. гр. С., ул. „Н” , още 1700лева обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 198ал.3 от НК ,по което е оправдан ,заедно със законната лихва върху тази сума , считано от 21.06.2007г

Осъжда Р. с. гр. П. да заплати на Ф. Х. Д. ,ЕГН ********** ,жив. гр. С., ул. „Н” , още 400 лева обезщетение за неимуществени вреди от осъждане на наказание по НК с присъда, която е отменена като незаконосъобразна , заедно със законната лихва върху тази сума , считано от 21.06.2007г

Осъжда О. с. гр. П. да заплати на Ф. Х. Д. ,ЕГН ********** ,жив. гр. С., ул. „Н” , още 400 лева обезщетение за неимуществени вреди от осъждане на наказание по НК с присъда, която е отменена като незаконосъобразна , заедно със законната лихва върху тази сума , считано от 21.06.2007г .

Осъжда Прокуратурата на Р. Б. , О. с. гр. П. е Р. с. гр. П. да заплатят на Ф. Х. Д. 30 лева разноски в настоящето производство

Оставя в сила решението в останалата обжалвана част, с която е оставено в сила сила решение от 23.12.2008г по гр.д. 2989/2007г на Пазарджишки районен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: