4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 209 С., 15.02.2011 година Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1043/2010 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, против определение № 1184 от 20.09.2010 г. по ч. т. д. № 817/2010 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от П. окръжен съд определение № 948 от 16.06.2010 г. по т. д. № 174/2010 г. за спиране на производството по същото дело, образувано по предявения от Държавата иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията по т. 1, т. 2 и т. 3 на Общото събрание на съдружниците в [фирма],[населено място] от 25.02.2010 г. Частният касатор поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно и моли за отмяната му. Счита, че изходът на настоящото дело, образувано по предявен иск по чл. 74 ТЗ, не е обусловен от изхода на т. д. № 866/2002 г. на П. окръжен съд, образувано по иск по чл. 431, ал. 2 във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ на Държавата против [фирма],[населено място] за прогласяване нищожността на решенията на Общото събрание от 25.01.2002 г. за увеличение капитала на дружеството и за изменение на дружествения договор, както и за установяване нищожността на вписването на тези обстоятелства в Търговския регистър, извършено с решение № 2782 от 29.04.2002 г. по ф. д. № 780/1992 г. на П. окръжен съд. Ирелевантността на т. д. № 866/2002 г. за настоящия спор е аргументирана с твърдението, че между съдружниците в [фирма] – Държавата и [фирма],[населено място] – няма приет дружествен договор, поради което атакуваните с иска по чл. 74 ТЗ решения на Общото събрание на [фирма] от 25.02.2010 г. подлежат на отмяна, независимо от изхода по т. д. № 866/2002 г. Допускането на касационното обжалване на атакуваното определение се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК основания. Като значим за делото е поставен въпросът за обусловеността на иска по чл. 74 ТЗ от спора за действителността на предходни решения на Общото събрание на съдружниците в ответното търговско дружество [фирма],[населено място]. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС частният касатор се позовава на Тълкувателно решение № 1/2001 г. по дело № 1/2000 г. и Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 612 от 05.12.2004 г. по т. д. № 116/2004 г. на ТК, а в подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика – на решение № 43 от 11.04.2008 г. по т. д. № 42/2008 г. на Б. апелативен съд и решение от 28.01.2009 г. по дело № 40/2009 г. на Л. окръжен съд. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма],[населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания по делото писмен отговор от 23.11.2010 г. са развити подробни съображения по съществото на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди постановеното от П. окръжен съд определение за спиране на производството по т. д. № 174/2010 г., П. апелативен съд е приел, че изходът на делото /т. д. № 866/2002 г. на П. окръжен съд/ за установяване нищожност на решението от 25.01.2002 г., с което е увеличен капитала на [фирма] /сега ООД/ чрез записване на нови дялове за [фирма], ще рефлектира пряко върху правата му на съдружник в ответното дружество [фирма], а това от своя страна ще има значение за кворума при вземане на решенията от Общото събрание на съдружниците от 25.02.2010 г., които са предмет на иска по чл. 74 ТЗ. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният от частния касатор въпрос е от значение за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на него е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като атакуваното определение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС. Релевантни за случая, обаче, са не посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК две тълкувателни решения на ВКС, касаещи въпроси на въззивното и касационното обжалване, а Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., третиращо специалната материя за атакуване на порочните решения на Общото събрание на съдружниците и акционерите в търговските дружества. Поради наличието на тази задължителна практика, касационното обжалване не може да бъде допуснато на останалите две поддържани от частния касатор основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По основателността на частната касационна жалба: Съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, успешното провеждане на иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК за установяване порок на вписването в Търговския регистър /нищожност или недопустимост на вписването/ или за установяване несъществуването на вписано обстоятелство има за последица заличаване на вписаното обстоятелство занапред, каквото е и действието на постановеното по такъв спор съдебно решение. Тази практика не е съобразена при постановяване на обжалваното определение. Неправилно въззивният съд е преценил, че евентуално уважаване на предявения от Държавата срещу [фирма] иск с правно основание чл. 431, ал. 2 във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, с което е атакувано решението от 25.01.2002 г. за увеличаване капитала на търговското дружество, би имало значение за законосъобразността на атакуваните решения от 25.02.2010 г., тъй като то ще се отрази пряко върху правата на [фирма] като съдружник в [фирма] и по-конкретно върху кворума при вземане на тези решения. С оглед действието на решението по иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ занапред, т. д. № 866/2002 г. на П. окръжен съд, чийто предмет е именно такъв иск, е напълно ирелевантно за изхода на спора по чл. 74 ТЗ относно законосъобразността на решенията, приети от последващо Общо събрание на ответното търговско дружество. Ето защо, не може да се счете, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по т. д. № 174/2010 г. на П. окръжен съд. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1184 от 20.09.2010 г. по ч. т. д. № 817/2010 г. на П. апелативен съд и потвърденото с него определение № 948 от 16.06.2010 г. по т. д. № 174/2010 г. на П. окръжен съд. ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: