Р Е Ш Е Н И Е № 351 Гр. София, 12 октомври 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. Софиянски като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 543/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 4 от НПК. Образувано е по касационен протест на Софийска градска прокуратура и по касационна жалба на подс. Б. Д. Н. против определение за спиране на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 808/2022 год. по описа на Софийски градски съд. В касационния протест са релевирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК като се поддържа, че в атакувания съдебен акт липсват мотиви относно всички подлежащи на преценка обстоятелства по чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК като е обсъден само един от критериите по теста „Енгел“. Излагат се и съображения за незаконосъобразност на извода за наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи на дисциплинарната санкция по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС. Изтъква се, че с оглед отсъствието на извънреден способ за отмяна на заповедта на Началника на затворническото общежитие съдът не е следвало да спира, а да прекрати наказателното производство. Направено е искане за отмяна на определението и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата на подсъдимия също се заявява наличието на съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Сочи се, че съдебният акт е непълен, защото въззивната инстанция се е произнесла само по едно от двете производства, приключили преди постановяване на първоинстанционната присъда – това, по което Н. е бил санкциониран с изолиране в наказателна килия, но не и по второто, по което е бил заменен видът на затворническото общежитие, в което той е търпял предходното си наказание лишаване от свобода. Също както и в протеста се поддържа, че при отсъствие на процедура за отмяна на влезлите в сила административни и съдебни актове по двете предходни производства, наказателното производство по в. н. о. х. д. № 808/2022 год. е следвало да бъде прекратено. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Намира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Защитникът на подсъдимия, адв. Л., поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на атакуваното определение и за прекратяване на наказателното производство. Счита, че касационният протест е неоснователен. Защитникът В. Н., майка на подсъдимия, поддържа жалбата и намира протеста за неоснователен. Настоява за прекратяване на наказателното производство. Подс. Б. Н. се солидаризира с аргументите на своите защитници и моли жалбата му да бъде уважена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 20. 05. 2016 год. Софийски градски съд осъдил Б. Д. Н. на пет години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18 , ал. 1, пр. 1 от НК. Към м. август 2020 год. Н. изтърпявал наказанието си в затворническо общежитие от открит тип. При извършен личен обиск на лишения от свобода Н. на 05. 07. 2020 год. в дрехите му били открити високорискови наркотични вещества, за което със заповед № 116/14. 08. 2020 год. на Началника на Затворническо общежитие „Казичене“ – София му било наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия. С определение от 05. 11. 2020 год., постановено по н. ч. д. № 3575/2020 год., Софийският градски съд е уважил направеното от Началника на Затвора – София по повод същото деяние предложение по чл. 64а от ЗИНЗС за промяна на местоизтърпяване на наказанието лишаване от свобода от затворническо общежитие от открит тип в такова от закрит тип. Срещу Б. Н. било образувано и наказателно производство за престъпление по чл. 354а от НК. С присъда от 19. 10. 2022 год. по н. о. х. д. № 4997/2021 год. Софийски районен съд е признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение. По протест на прокурора за проверка на присъдата в Софийски градски съд е образувано в. н. о. х. д. № 808/2022 год., а с определение от 10. 05. 2023 год. наказателното производство по делото е спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК. Протестът и жалбата са допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни в законно установения срок и са насочени против подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледани по същество, същите са основателни, макар и не по изложените в тях съображения. Касационната инстанция нееднократно е имала повод да отбележи, че преценката относно забраната „nоn bis in idem“, извършена във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, не е окончателна, не само защото спряното наказателно производство подлежи на възобновяване при отпадане на предпоставките за спиране или при необходимост от извършване на нови процесуални действия, но и защото освен при спиране на наказателното производство на посоченото основание, същите обстоятелства подлежат на анализ и оценка и при евентуалното му прекратяване по чл. 24, ал. 4, вр. ал. 1, т. 8а от НПК. Ето защо актът за спиране на наказателното производство няма обвързваща сила за съда, който се произнася по-късно по наличието на основание за прекратяването му, още повече, че е възможно и персоналният състав на съда в двата случая да е различен. Тъй като предпоставките за спиране и за прекратяване са идентични, становището на касационната инстанция във връзка с тях следва да бъде изразено едва след произнасянето на въззивния съд с акт, ползващ се със стабилитет. В противен случай въпросът за наличието на предпоставките за прекратяване на делото би бил предрешен. Въпреки спецификите на разглеждания казус настоящият съдебен състав няма основание да се отклони от това разрешение, дадено в Р. № 271/2018 год. по н. д. № 1079/2018 год. на II н. о., Р. № 118/2019 год. по н. д. № 375/2019 год. на I н. о., Р. № 271/2018 год. по н. д. № 1079/2018 год. на II н. о., Р. № 240/2019 год. по н. д. № 1049/2019 год. на II н. о., Р. № 85/2019 год. по н. д. № 373/2019 год. на III н. о., Р. № 60159/2021 год. по н. д. № 575/2021 год. на I н. о. От изложеното следва, че поначало не би могло да бъде удовлетворено искането за прекратяване на наказателното производство, а касационната проверка следва да бъде ограничена единствено до съблюдаване на процесуалните изисквания за реда за постановяване на атакувания съдебен акт и наличието на мотиви към него. Внимателният прочит на атакуваното определение показва наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По делото не се спори, а и от материалите по него не се установява неспазване на законовия регламент за постановяване на съдебния акт в открито съдебно заседание след изслушване становищата на страните. В това отношение градският съд не търпи упрек, но това не може да се каже за съдържанието на проверяваното определение, което само формално изпълнява изискването за мотивираност. На първо място, въззивната инстанция е била сезирана с искане за прилагане на правилото „nоn bis in idem“ с оглед две процедури, предшестващи наказателното производство – тази, касаеща дисциплинарното наказание изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, и тази по чл. 64а от ЗИНЗС за промяна на местоизтърпяване на наказанието лишаване от свобода от затворническо общежитие от открит тип в такова от закрит тип. За това са настоявали защитниците на подсъдимия в съдебно заседание на 09. 12. 2022 год., когато са поискали прилагането на затворническото досие на Б. Н. и на н. ч. д. № 3575/2020 год.; в същата насока са били доводите им и в заседанието, в което е постановено определението за спиране на наказателното производство. Това обстоятелство е налагало СГС изрично да изрази становището си дали всяка от двете процедури има наказателен характер, препятстващ приключването на в. н. о. х. д. № 808/2022 год. с влязъл в сила съдебен акт. Вместо да подложи и двете предходни производства на теста „Енгел“, решаващият състав се е ограничил в разсъжденията си само до дисциплинарното производство, приключило с издаването на заповед № 116/14. 08. 2020 год. на Началника на Затворническо общежитие „Казичене“, като е приел, че от наказването на подс. Н. с изолиране в наказателна килия произтича и промяната на пенитенциарното заведение, в което той е следвало да изтърпи остатъка от наложеното му наказание. В действителност обаче двете производства са отделни и независими едно от друго и законодателят не е предвидил налагането на дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС като предпоставка за сезиране на окръжния съд с предложение по реда на чл. 64а от ЗИНЗС за преместване на лишения от свобода в друг тип затворническо заведение. Двете процедури се различават и по това кой е решаващият орган, с какъв акт се произнася, подлежи ли този акт на съдебен контрол и по какъв ред. Освен това те имат различни последици за правното положение на осъдения, поради което изводите за наказателния или ненаказателния характер на коя да е от тях не са обвързани от заключението на съда за естеството на другата. Ето защо се явява основателен доводът на защитата, че определението за спиране на наказателното производство е непълно и поради това и процесуално незаконосъобразно. Принципът nоn bis in idem препятства повторното водене на наказателно производство след като вече има друго такова, приключило с окончателен и поради това придобил стабилитет акт. Наличието на две или повече висящи производства за едно и също деяние и паралелното им протичане обаче не попада в приложното поле на коментираната забрана. В атакуваното определение въззивната инстанция е концентрирала усилията си върху съществуването на заповед № 116/14. 08. 2020 год. на Началника на затворническото общежитие, но вероятно именно поради това, че същата е била извадена от досието на лишения от свобода, въпросът за окончателния ѝ характер изобщо не е бил поставен на обсъждане, а това е било необходимо с оглед законовата възможност за атакуването ѝ пред административния съд по реда на АПК. В тази връзка е било необходимо да се положат усилия за изясняване дали подсъдимият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд София-град. На последно място, но не по значимост, касационната инстанция констатира липса на мотиви и при обосноваване на наказателния характер на дисциплинарното производство, приключило с коментираната заповед № 116/14. 08. 2020 год. на Началника на затворническо общежитие „Казичене“ – София. В подкрепа на извода си, че по своето естество процедурата следва да се причисли към наказателните такива, градският съд декларативно е отбелязал, че изолирането в наказателна килия има репресивна цел. В същото време не е обсъдил детайлно и в цялост правната регламентация на това дисциплинарно наказание и какво е отражението му върху правното положение на лишения от свобода – дали се касае за кратковременно и ограничено влошаване на условията, при които се изтърпява наказанието, наложено с присъдата, или утежнява съществено това положение с оглед своето естество, продължителност и начин на изпълнение; свързано ли е с удължаване престоя на осъдения в пенитенциарното заведение и при какви условия; съществува ли възможност за своеобразна реабилитация след изтичане на определен срок след изтърпяването му или не. Преценката на тези обстоятелства съгласно практиката на ЕСПЧ по делата „C. and Fell v. the U. K.“, „Ezeh and Connors v. the U. K.“, „Toth v. Croatia“ е от съществено значение не само за дисциплинарното наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, но и за производството по чл. 64а от ЗИНЗС, защото те очертават приложното поле на третия от критериите „Енгел“ в контекста на дисциплинарно наказание, наложено от затворническата администрация на лишено от свобода лице. От изложеното е видно, че проверяваното определение за спиране на наказателното производство не съдържа отговор на редица основополагащи въпроси и тъй като липсата на мотиви винаги е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което не може да бъде отстранено от настоящия съдебен състав, е наложителна отмяната на съдебния акт и, връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ определение за спиране на наказателното производство от 10. 05. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 808/2022 год. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.