Р Е Ш Е Н И Е № 9 С. 14.02.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 689 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителя Й., чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 129 от 9.03.2012г. по в.гр.д. № 86/2012г.на Русенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2104 от 23.11.2011г. по гр.д.№ 4142 по описа за 2011г. на Районен съд Русе в частта,в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск в размер над 2 127.22лв.до разликата до 5 010лв.и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт в отхвърлителната му част и постановяване на друг,с който предявения иск да бъде уважен изцяло. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1158 от 18.10.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, по поставения въпрос за начина,по който следва да определи размера на дължимото от работника обезщетение при неизпълнение на поето от него задължение по чл.234 ал.3 т.1 от КТ в случай,че страните с трудовия договор са уговорили конкретен размер на компенсацията. В съдебно заседание страните не се явяват е не се представляват. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпроса,във връзка с който е допуснато касационно обжалване : Работник или служител,който е сключил със своя работодател договор за повишаване на квалификацията си,като се е задължил да работи при него за определен срок от време и обучението е било за сметка на работодателя,но не е изпълнил така поетото задължение – дължи на основание чл.234 ал.3 изр.1 от КТ заплащане на разходите,направени за повишаване на квалификацията му /вж. решение по чл.290 от ГПК № 168 от12.04.10г.по гр.д.№ 896/09г.на ІV г.о. на ВКС/.Сега поставеният въпрос е свързан с размера на това задължение,когато в сключения договор за повишаване на квалификацията е уговорен конкретен размер на компенсацията - дали в този случай следва да се присъди уговорената от страните сума или да се присъди сумата,установена като реално направен разход за повишаване на квалификацията.Според мнозинството от настоящия съдебен състав – във всички случаи се дължи само възстановяване на направените разходи за обучение и то в размер съответен на неизпълнението /по аналогия със сходните хипотези на чл.232 ал.3 от КТ , чл.35 ал.3 от З.,в който смисъл е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 272 от 5.10.11г. по гр.д.№ 1637/10г.на ВКС/. Приема се,че целта на закона – е работата в определения по чл.234 ал.3 т.1 от КТ срок при този работодател да компенсира направените от него разходи за обучение.По този начин се компенсират вредите на двете страни до реалния им размер и се прилага установения в трудовото право принцип,че на работодателя се дължи обезщетение съответно на неизпълнението. С оглед така дадения отговор на поставения въпрос,постановеният от въззивния съд акт е правилен и следва да бъде потвърден.В случая – между страните по делото е бил сключен на 8.04.09г. безсрочен трудов договор, на основание чл.61,чл.63,чл.66 и чл.67 от КТ,по силата на който ответникът е следвало да изпълнява длъжността”ръководител звено доставки”,считано от 1.05.09г.,с шест месеца изпитателен срок в полза на работодателя.В чл.14.1 от договора - страните са постигнали съгласие,че „ако служителят реши да прекрати този договор в срок до 3 години от датата на влизането му в сила /т.е. до 1.05.12г./,той дължи обезщетение в размер на 5 000 евро,което представлява стойността на неговото обучение”. На същата дата – 8.04.09г. между страните по делото е бил сключен и договор за повишаване на квалификацията на основание чл.234 от КТ за срок от три години. С него ответникът се е задължил да завърши допълнително квалификационно обучение по конкретна програма в 3 месечен срок/т.2/ и след това „да работи при работодателя, съобразно уточненото между страните в трудов договор 05 от 8.04.09г.за срок от 3 години,считано от придобиване на допълнителната квалификация /т.5/. Съгласно т.8 от така сключения договор – страните са се споразумели,че „в случай на едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на служителя преди изтичане на”уговорения срок – той дължи на работодателя ”възстановяване на направените разходи за допълнителна квалификация,ведно със законната лихва,считано от датата на разходва-нето на съответните суми”. Установено е по делото с гласни доказателства/показанията на заемащата длъжността”асистент на управителя” в ищцовото дружество свидетелка А./,че с оглед характера на изпълняваната работа и високите изисквания към персонала в дружеството/което е немско и е специализирано в производството на части за автомобили/- обучението е задължително за всеки, който се назначава във фирмата.За всеки е изготвяна индивидуална обучителна програма.Специално за ответника - очакванията са били по-големи,но в хода на обучението по индивидуал-ната му програма 1009001,е прецененено,че той не би могъл да се справи с първоначално възложената му трудова функция и затова е решено да изпълнява друга длъжност- „специалист доставки-Ю. и Източна Европа” /видно и от анекс към трудовия договор от 8.04.09г./ Според свидетелката той два пъти е ходил на обучение в Германия.Обучаван е и дистанционно,чрез телеконференции,от немски специалист/г-жа К./. Според прието заключение на икономическа експертиза – направените от работодателя реални разходи за обучение на ответника, във връзка с осъществените командировки по заповеди с №45/9.04.09г., №60 от 24.06.09г. и №104/22.10.09г.възлизат на 4 802.70лв. На 20.10.10г. служителят е подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение.След спорове - относно основанието за прекратяване и за дължимия съгласно чл.14.1 от трудовия договор размер на обезщетение при предсрочно едностранно прекратяване на договора от страна на служителя - трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 1 от 3.01.11г.на работодателя,на основание чл.326 от КТ. При тези факти са правилни изводите на въззивният съд,че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.5 от договора за повиша-ване на квалификацията – да остане на работа в дружеството в уговорения тригодишен срок от датата на влизане в договора в сила,поради което са налице предпоставките на чл.14.1 от трудовия договор и чл.8 от договора за повишаване на квалификацията,за ангажиране на отговорността му за възстановяване на разходите за допълнителната квалификация.При определяне на размера им,мнозинството от настоящият състав намира,че правилно въззивният съд е съобразил направеното възражение за прекомерност и е присъдил сумата 2 127.22лв.,изчислена съобразно установените като реално направени от работодателя разходи за обучение /4 802.70лв./ и при съобразяване на обстоятелството,че ответникът е отработил 1г. и 8 месеца и дължи обезщетение за оставащите 1 г.и 4 месеца/работил е 20 от уговорените 36 месеца/. Ответната страна е направила искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Същото следва да бъде уважено,с оглед изхода от спора,на основание чл.78 ал.3 от ГПК и пред вид представената фактура № 326 от 6.06.12г.,с която е установено заплащането на сумата от 600лв.за „изготвяне на отговор на касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] против решение по в.гр.д. № 86/2012г.” Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 129 от 9.03.2012г. по в.гр.д. № 86/2012г.на Русенски окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма] [населено място], представлявано от управителя Й.,ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление:гр.Р., [улица] да заплати на К. В. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.1 сумата от 600лв. /шестстотин лева/,представляваща направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2. О.М. Не съм съгласна с дадения отговор на въпроса във връзка,с който е допуснато касационно обжалване.Считам,че при неизпълнение от страна на работник или служител на поето задължение да работи при същия работодател за определен срок от време при сключен договор за повишаване на квалификацията по чл.234 ал.3 т.1 от КТ,когато е бил уговорен конкретен размер на дължимото обезщетение, работникът или служителят дължи точно тази уговорена в договора сума, без значение какъв е размера на реално направените от работодателя разходи за повиша-ване на квалификацията и дали е налице частично изпълнение или не. Договорът за повишаване на квалификацията и преквалификация, макар и уреден от трудовото право,за разлика от договора за ученичество –доколкото не уговаря престиране на работна сила и извършване на определена работа – не е трудов договор и за него са приложими общите правила на ЗЗД. Съответно – при неспазване на постигнатите в него договорки – в частност когато работникът или служителя не изпълни поето от него задължение да работи при работодателя в определения в договора срок – следва да намерят приложение общите правила за отговорността при договорно неизпълнение и да се присъди обезщетението/по вид и размер/,което е уговорено в специално сключения за целта договор за повишаване на квалификацията и преквалификация.Законодателят е предоставил на волята на страните определянето на специалните му клаузи - за вида и продължителността на квалификацията, срока,в който работника или служителя се е задължил да работи при същия работодател, последиците при неизпълнение на поетите задължения,вида и размера на отговорността на страните.Тъй като интерес от сключване на този договор имат и двете страни – работодателят,защото си осигурява избран от него работник или служител да престира труда си при него за определен срок, заради което той влага средства в професионалното му обучение,а работникът или служителя – да повиши квалификацията си за сметка на друг и да си гарантира работа за определен срок – те трябва да уредят по взаимно съгласие отношенията си.Съответно - при неизпълнение – следва да е приложимо уговореното между страните в сключения по чл.234 от КТ договор,което да се тълкува съобразно общите правила и да не се прилагат специалните правила на трудовото право,които обичайно са в закрила работника. Считам,че аналогията с чл.232 ал.3 от КТ, регламентиращ отговорността за неизпълнение при договора за ученичество е неприложима,защото за разлика от договора за повишаване на квалификацията и преквалификация по чл.234 от КТ,договорът да ученичество по чл.230 и сл.от КТ е трудов договор/включва задължение за престиране на работна сила,уговорки относно характер и място на работа и размер на трудово възнаграждение/. В конкретния случай – не е безспорна волята на страните относно размера на обезщетението по чл.234 от КТ.Това е така,защото в трудовия договор е посочено,че то е „в размер на 5 000 евро,което представлява стойността на неговото обучение”,а е установено по делото,че двете суми не съвпадат /стойността на обучението не е 5 000евро,а е 4 802.70лв./. Същевременно - в договора за повишаване на квалификацията е посочено, че се дължи ”възстановяване на направените разходи за допълнителна квалификация,ведно със законната лихва,считано от датата на разходва-ето на съответните суми”. В този смисъл,за да се изясни волята на страните относно размера на следващото се обезщетение при неизпълнение от страна на обучавания на договора за повишаване на квалификация по чл.234 от КТ –тя следва да се тълкува.Считам,че преценена съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД,тя е – да се възстановят направените разходи за допълнителна квалификация,ведно със законната лихва и в този смисъл – следва да се присъди в полза на касатора сумата от 4 802.70лв.,ведно със законната лихва/без да се съобразява обстоятелството,че ответникът е отработил 1г. и 8 месеца/. Съдия: И. П.