Ключови фрази


- 3 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395

гр. София 14.05.2021 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 17.03.2021 (седемнадесети март две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4104 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8267/02.10.2020 година, подадена от „ЗПК Тунджа“ [населено място], против решение № 240/23.09.2020 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 716/2020 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е изменил първоинстанционното решение № 176/17.06.2020 година на Районен съд Свиленград, І-ви състав, постановено по гр. д. № 149/2020 година, като е признал за незаконно и като такова е отменил уволнението на С. И. Г. от длъжността „склададжия“, извършено със заповед № 002/12.01.2020 година на председателя на „ЗПК Тунджа“ [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като е възстановил Г. на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил „ЗПК Тунджа“ [населено място] да му заплати сумата от 6300.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 13.01.2020 година до 13.07.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 04.03.2020 година до окончателното плащане.
В подадената от „ЗПК Тунджа“ [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от С. И. Г. против кооперацията искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Хасково по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. И. Г. е подал отговор на същата с вх. № 8463/01.12.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 240/23.09.2020 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 716/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„ЗПК Тунджа“ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 25.09.2020 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 8267/02.10.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че не било спорно, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което С. И. Г. заемал длъжността „склададжия“ в „ЗПК Тунджа“ [населено място], което правоотношение било прекратено, считано от 13.01.2020 година, със заповед № 002/12.01.2020 година на председателя на кооперацията на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ-поради липса на отговорност и лоялност към кооперацията, довели до щети в особено големи размери. Уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, означавало, че работникът или служителят не притежавал онези професионални знания, умения и навици, които били необходими за точното изпълнение на възложената му работа. Посоченото основание налагало в заповедта за уволнение да бъдат отразени липсващите у работника или служителя качества за ефективното изпълнение на работата, което било от значение в две насоки: от една страна, работникът или служителят да узнаел за какво точно бил уволнен, за да реализирал правото си на защита, а, от друга, за да можел съдът да осъществи контрол за законосъобразност на уволнението, както провери дали описаното в заповедта основание реално се е осъществило. В настоящия случай в заповедта за уволнение не се сочели конкретни знания, умения или навици, които С. И. Г. не притежавал за ефективното изпълнение на възложената му работа. Описаното в заповедта основание-липса на отговорност и лоялност към работодателя, не можело да се приравни на липса на качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ като обективно състояние, а било израз на субективното отношение на Г. към възложената му работа, което се проявявало в нарушение на трудовата дисциплина, каквито нарушения били описани в отговора на исковата молба. Нарушенията на трудовата дисциплина можели да обусловят дисциплинарна отговорност при спазване реда на раздел III от КТ, уреждащ реализирането й, но не и уволнение на безвиновното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. От това се налагал извод, че в случая не бил налице фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на С. И. Г., поради което предявените от него против „ЗПК Тунджа“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ били основателни и следвало да бъдат уважени.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „ЗПК Тунджа“ [населено място] поставя правния въпрос, уточнен и конкретизиран по реда на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д.. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, за това в кои случаи е приложимо уреденото в чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ основание за прекратяване на трудовия договор с работника или служителя, следва ли заповедта за прилагането му да бъде мотивирана и какво съдържание следва да има заповедта, за да бъде изпълнено това изискване. В този смисъл се твърди противоречие между обжалваното въззивно решение и решение № 713/04.07.1995 година, постановено по гр. д. № 287/1995 година по описа на ВС, ГК, ІІІ г. о., а също така и решение № 1568/21.12.2004 година, постановено по гр. д. № 2573/2002 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Така поставения въпрос е включен в предмета на спора като е бил обсъждан от въззивния съдебен състав и е обусловил правните му изводи при постановяване на решението му. Същият е постановен в противоречие със задължителната съдебна практика и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 240/23.09.2020 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 716/2020 година, по подадената против него от „ЗПК Тунджа“ [населено място], касационна жалба с вх. № 8267/02.10.2020 година и такова трябва да се допусне.
На „ЗПК Тунджа“ [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 214.51 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240/23.09.2020 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 716/2020 година.
ДАВА на „ЗПК ТУНДЖА“ [населено място], [община], със съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адвокат Г. К.-П., едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 215.51 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.