О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 27 София, 24.01.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело №603/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. Л. Ц. против решение № 260083 от 06.11.2020 г. по гр. дело № 381/2020 г. на Варненски апелативен съд, в частите му с които , съдът е отхвърлил претенциите му по чл.228, ал.1 КЗ, съставляващи бъдещи имуществени вреди, а именно - за сумата 5720лв. представляващи разходи за лабораторни изследвания и плазмен тестостерон за срок от 26 години, за сумата 2395.16лв. – разходи съпътстващи лечението с плазмен тестостерон и 72286лв. разходи свързани с профилактика и лечение на ортопедични увреждания на ищеца, както и в частите, с които частично са отхвърлени претенции за лихва. Ответникът по касация – Застрахователно дружество Евроинс“АД, [населено място] е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. К. М. е поставил въпроса – „ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните“.Страната е поддържала, че съдът не бил обсъдил заключението на вещото лице и дадените от него обяснения в открито съдебно заседание. Интерпретирала е заключението в частта му, с която експертът е посочил необходимостта от системна рехабилитация. Направени са оплаквания, за това,че съдът е отчел това заключение, но го е възприел „превратно“. Касаторът подробно е изложил оплакванията си за неправилност в тази насока. Посочено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са изброени съдебни актове на ВКС. Страната е направила оплакване за неправилност на решението, като лаконично е заявила, че при липса на данни за безплатни консумативи за прилагане на препарата, изводите на съда за отхвърляне на иска водели до очевидна неправилност на решението. Други доводи не са развити. Касаторът не е разграничил претенциите си в изложението, така както е направил в касационната си жалба, очертавайки предмета на обжалване. В тази насока следва да се има предвид, че в изложението са застъпени доводи за допускане на решението до касационно обжалване по отношение на иска за сумата 72 286лв. представляващи разходи за профилактика и лечение на ортопедичните увреждания на ищеца. В тази връзка е поставен и единствения въпрос в изложението. Същият обаче, значим по отношение на всяко съдебно производство, за да бъде релевантен, то следва страната изрично да посочи кои точно доказателства и доводи на страните, съдът не е обсъдил и как това негово процесуално поведение се е отразило на постановения резултат. В случая, страната е заявила противоречиво – от една страна, че съдът не е обсъдил заключението в в.л. Т., а от друга, че го е обсъдил, но неправилно е възприел експертизата. В действителност, съдът е обсъдил даденото заключение подробно, взел го е предвид и е посочил, че ищецът не е доказал настъпване на бъдещите вреди с категоричност, изискваща присъждане на обезщетение за един продължителен период от време. Или, страната е развила не доводи за релевантност на въпроса, а такива по правилността на решението, които са ирелевантни към тази фаза на касационното производство. Касаторът не е осъществил изискването за въвеждане на релевантно общо основание по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, поради което и общият критерий за достъп до касационен контрол не е установен. Или, съобразно изложеното на това основание не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението. Общо развитото оплакване на страната, поддържано като основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК съдържа уточнение, че кратките доводи касаят иска за обезщетение за бъдещи разходи, съпътстващи лечението с плазмен тестостерон. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, правейки лаконично оплакване за неправилност на изводите на съда за недоказаност на иска за обезщетяване на разходи за съпътстващо лечение за бъдеще време, без да изложи каквито и да било доводи по него, съобразно подробно разгледаната му дефинитивност. Или, с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260083 от 06.11.2020 г. по гр. дело № 381/2020 г. на Варненски апелативен съд, в обжалваните му части. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: