Ключови фрази


7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60243

гр. София, 20.07.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 631 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца „Главстройремонт” ЕООД, [населено място], чрез адв. Д. Е. срещу определение № 291/01.02.2021 г. по ч.гр.дело № 91/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.11.2020 г. по гр.дело № 4490/2019 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото като недопустимо.
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени постановеното определение и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове.
В изложението са поставени въпросите: 1. При направено възражение за нищожност на договора, въз основа на който ищецът претендира права пред съда, съдът следва ли да се произнесе с отделен диспозитив, за да се формира СПН по въпроса за валидността на договора? Приетите констатации на съда в мотивите на решението ползват ли се със СПН по въпроса за валидността на договора? 2.След като съдът следи служебно за валидността на договора, въз основа на който се претендират права по делото, констатациите на съда в мотивите на решението относно валидността на договора ползват ли се със СПН? При служебна проверка валидността на договора съдът следва ли да се произнесе с отделен диспозитив, който да формира СПН? 3. Съдът уточни и конкретизира въпросът съобразно указанията в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за нищожност на договор в отделно исково производство, за да се формира между страните СПН, след като между същите страни по друго дело, по предявен иск за вземане, основано на същия договор е въведено възражение за нищожност на договора и съдът служебно следи за валидността му? 4. Насрещното възражение за нищожен договор, води ли до формиране на сила на пресъдено нещо по въпроса за нищожността на договора между страните? Налице ли е правен интерес за ответник по осъдителен иск, предявен въз основа на нищожен договор да предяви отрицателен установителен иск с цел прогласяване нищожността на договора в отделно производство, за да бъдат обвързани страните от СПН? 5. Ползва ли се съдебното решение със сила на пресъдено нещо извън диспозитива, в това число има ли решението сила на пресъдено нещо по отношение на правоотношение, преюдициално за основния предмет на делото, обследвано в мотивите, но невключено в осъдителния диспозитив? Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба от „Главстройремонт“ЕООД срещу Н. Н. Н., с която са предявени обективно съединени искове искове: иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД за обявяване на нищожността на Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към предварителен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., поради липсата на основание, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за обявяване на нищожността на клаузата за неустойка по чл.3 от Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., поради противоречие с добрите нрави. В последващи уточняващи молби ищецът е посочил, че е предявил и иск с правно основание чл.124,ал.4,изр.1, предвид направеното от него оспорване на посочената в споразумението дата, като твърди, че споразумението от 16.11.2016 г., а не както е записано в него.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като недопустимо. За да направи извода съдът е взел предвид твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея, както и наличието на служебно събрани доказателства за предмета на образувано друго дело в СГС, по което страни са тези по настоящото дело, макар в различно процесуално качество, както и че същото има за предмет искови претенции във връзка със същото Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г. и е приел, че за ищеца „Главстройремонт” ЕООД липсва правен интерес от предявяване на исковете, за разглеждането на които е образувано настоящото дело. Прието е, че за ищеца е имало възможност по повод упражняване на правозащитните си възражения срещу предявения от него осъдителен иск по гр.дело № 2525/2017г. на СГС да оспори валидността на неустоечната клауза, произтичаща от Допълнителното споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., респ. дори и да не е упражнил това си възражение навреме в отговора на исковата молба, тъй като се касае за приложението на императивна норма, по този въпрос съдът разглеждащ спора следвало и служебно да се произнесе по въпроса дали допълнителното споразумение или отделни клаузи от него са сключени в нарушение на добрите нрави.
Въззивният съд е преценил определението на Софийски градски съд за правилно, възприел е мотивите на посочения съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.
Прието е, че отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал.1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Посочил е, че със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения – антиципира се отвода за пресъдено нещо. Приел е, че субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Приел е още, че обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. Посочил е, че липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело, какъвто е настоящия случай. Поради това според съда и в този случай основателно би следвало да се постави и въпроса за наличието на условие за спиране на обусловеното дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
Съдът е приел за правилни са изводите на първостепенния съд, че възможността ищецът по настоящото дело да оспори валидността на Допълнителното споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г. е имал още с отговора на исковата молба по гр.дело № 2525/2017г. на СГС, I-16 състав, образувано преди настоящото дело, тъй като по същото дружеството се явява ответник, разполагащ с правото да релевира възраженията си за нищожност на допълнителното споразумение или на неустоечната клауза по него. Прието е, че дори да е пропуснал срока да го стори, доколкото нищожността на договора е най-тежката гражданскоправна санкция, а основанията за нищожност обслужват публичен интерес и са уредени в императивни правни норми, съдът е длъжен да следи служебно за наличието на основание за нищожност на договора, вкл. за това дали договора или някои от клаузите в него не са сключени в нарушение на добрите нрави.
Съдът е приел за правилно позоваването от първоинстанционния съд на съществуващата съдебна практика - решение № 378/28.07.2010г., постановено по гр.дело № 148/2009г. на ВКС, IV г.о., съгласно което при предявен иск, вземането по който произтича от материално правоотношение/ в настоящия случая това е образуваното преди настоящото гр.дело № 2525/2017г., което е с предмет осъдителната искова претенция на ответника, произтичаща от същото допълнително споразумение/, решението по това дело ще се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на материалното правоотношение и неговата действителност/което оспорване пък е предмет на настоящото производство/, тъй като същото е включено в предмета на делото. Според съда дори да липсва изричен диспозитив, установяващ неговата действителност, решението се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на това правоотношение.
При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за нищожност на договор в отделно исково производство, за да се формира между страните СПН, след като между същите страни по друго дело по предявен иск за вземане, основано на същия договор е въведено възражение за нищожност на договора и съдът служебно следи за валидността му. Отговорът на въпроса е положителен.
Съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното материално право, по което съдът се е произнесъл, и на предявеното основание /чл. 298, ал. 1 ГПК, преди чл. 221, ал. 1 отм. ГПК/. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез основанието и петитума на иска, като петитумът определя вида и размера на търсената защита. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това диспозитивът на решението представлява източник на силата на пресъдено нещо. Съгласно разпоредбите на чл. 298,ал.4 ГПК със сила на пресъдено нещо се ползват още и разрешените искания и възражения за право на задържане и прихващане. В мотивите към решението се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които обосновават изводите на съда, но не са обхванати от спорния предмет, разрешен с диспозитива на решението. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Произнасянето по преюдициално правоотношение, когато няма предявен инцидентен установителен иск е част от спора, но не е част от предмета на иска. Следователно, по този въпрос не се формира сила на присъдено нещо, нито мотивите на съда имат доказателствено значение в отношенията между насрещните страни по иска. Сила на пресъдено нещо се формира, само ако в производството по делото е предявен инцидентен установителен иск по преюдициалното правоотношение, или се предяви иск по това правоотношение в отделно производство.
Като взема предвид отговора на поставения въпрос съдът намира, че обжалваното определение е неправилно.
Производството по гр.дело № 4490/2019 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба, подадена от „Главстройремонт” ЕООД срещу Н. Н. Н., с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД за обявяване на нищожността на Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., поради липсата на основание, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за обявяване на нищожността на клаузата за неустойка по чл.3 от Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., поради противоречие с добрите нрави. В последващи уточняващи молби ищецът е посочил, че е предявил и иск с правно основание чл.124 ал.4 изр.1 от ГПК, предвид направеното от него оспорване на посочената в споразумението дата, като твърди, че споразумението е от 16.11.2016г., а не както е записано в него.
С разпореждане № 19454/14.06.2019г. съдът е оставил без движение производството по делото и е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на разпореждането, с допълнителна молба да уточни правния си интерес от предявяване на исковете по настоящото дело, предвид наличието на образувано преди него друго дело – гр. дело № 2525/2017г. на СГС, ГО, I-16 състав и участието на „Главстройремонт ЕООД, като ответник, който разполага с право да направи възражения за недействителност на допълнителното споразумение или отделни клаузи от него в образуваното по-рано съдебно производство.
С молба вх.№ 89723/10.07.2019г. ищецът е уточнил, че правния му интерес да предяви исковете по настоящото дело, въпреки наличието на образувано преди това друго дело, произтича от необходимостта да бъде прогласена нищожността на допълнителното споразумение и да се установи несъществуването на вземането на Н. Н. Н. по посоченото споразумение със сила на пресъдено нещо.
Поради наличие на данни за образувано друго дело в СГС между същите страни и във връзка със същия договор, съдът е изискал за служебно послужване гр. дело № 2525/2017г. на СГС, ГО, I-16 състав.
След справка с приложените към него документи съдът е констатирал, че то е образувано по искова молба от Н. Н. Н. срещу „Главстройремонт“ ЕООД, Н. Р. П. и Н. П. З., като са предявени следните искове: иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр.чл.101 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 30 000 евро, представляваща продажна цена по сключен между Н. Н. Н. и „Главстройремонт“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г. и Споразумение от 16.05.2016г. към него, подписано от ищеца и тримата ответници, ведно с лихвата за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2017г., до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 10 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на предварителния договор, съгласно чл.3 от споразумение от 16.05.2016г. към него.
От приложения по делото препис от отговор, подаден от „Главстройремонт” ЕООД по предявените искове от Н. Н. Н., постъпил в СГС на 18.07.2017 г. се установява, че в производството по гр.дело № 2525/2017 г. на СГС дружеството - ответник е подал отговор по предявените искове, с който е въвел възражение за недействителност на подписаното допълнително споразумение на 16.05.2016 г. към предварителния договор за продажба на недвижим имот, поради липса на съществуващо главно задължение.
Като взема предвид предмета на образуваното гр.дело № 2525/2017 г. на Софийски градски съд и предмета на настоящото дело съдът намира, че спора по настоящото дело е преюдициален спрямо този по първото дело. С решението по предявените искове, предмет на настоящото дело със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право, предмет на гр.дело № 2525/2017 г. на Софийски градски съд. Сила на пресъдено нещо няма да се формира с постановяване на решението по гр.дело № 2525/2017 г. на СГС по въведеното възражение на „Главстройремонт” ЕООД за недействителност на допълнителното споразумение от 16.05.2016 г. към предварителния договор за продажба на недвижим имот, тъй като инцидентен установителен иск по преюдицалното правоотношение по същото дело не е предявен, а мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. В заключение съдът приема, че е налице правен интерес за ищеца да предяви посочените отрицателни установителни искове с исковата молба, предмет на гр.дело № 4490/2019 г. на Софийски градски съд и същите са допустими. Изводите на въззивния съд за недопустимост на исковете са неправилни. Въззивното определение и потвърденото с него определение на СГС следва да се отменят и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове.
Съдът приема, че ищецът „Главстройремонт” ЕООД с исковата молба не е предявил иск с правно основание чл.124,ал.4,изр.1 ГПК, тъй като липсва формулиран петитум, както в исковата молба, така и в допълненията към нея
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на определение № 291/01.02.2021 г., постановено по ч.гр.дело № 91/2021 г. на Софийски апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 2334/16.02.2021 г., подадена от ищеца „Главстройремонт” ЕООД, ЕИК 131095079, [населено място], [улица], № 205, сутерен, стая № 5, чрез адв.Д. Е..
Отменя определение № 291/01.02.2021 г., постановено по ч.гр.дело № 91/2021 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 30.11.2020 г. по гр.дело № 4490/2019 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, като недопустимо.
Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по подадената искова молба от „Главстройремонт” ЕООД, [населено място] срещу Н. Н. Н., [населено място], [улица], въз основа на която е образувано гр.дело № 4490/2019 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: