Р Е Ш
Е Н И Е
№ 533
София, 26
януари 2010 година
Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети
декември две
хиляди
и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на
секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на
прокурора Атанас Гебрев
изслуша
докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 579/2009 година.
Производството е образувано по бланкетна касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. Ц. Я.-адв. П. Т. Т. от САК срещу въззивна присъда № 78 от 04.03.2009 год. по внохд № 2114/2008 год. на Софийски градски съд, в която са посочени основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК.
В допълнението към нея депозирано чрез деловодството на Софийски градски съд от 21.08.2009 год. се развива оплакването, че въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение за виновността на подсъдимия след непълен и необективен анализ на събраните доказателства, като е възприел само тези, които подкрепят тезата на обвинението, но не и останалите писмени и гласни доказателства, които го опровергават. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна.
В другите две допълнения към касационната жалба, постъпили в деловодството на Върховния касационен съд на 19.11.2009 год. и на 23.11.2009 год.- съответно от адв. Т от подсъдимия лично/приети в съдебно заседание по реда на чл. 351, ал. 3 НПК/ са изложени подробни доводи в подкрепа на сочените основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Към допълненията са приложени документи-извлечение от общия регистър на нотариуса Я. и протокол за предявяване на разследване по сл. д. № 1476/2003 год. на СтСл. С-01 ТО, в подкрепа на доводите на касатора, които не могат да бъдат приети и обсъдени, тъй като съобразно процесуалния закон, настоящата инстанция няма такива правомощия.
К. цяло в допълненията към жалбата отново на атака е подложена дейността на въззивния съд по събиране, проверка и оценка на събрания по делото доказателствен материал. Въззивният съд не е допуснал повторен разпит на подсъдимия, на сочени от него свидетели, както и не е назначил графическа експертиза, която да отговори дали подписа за нотариус в декларацията е на нотариус Я. и дали печата и щемпела върху декларацията са ползвани от него и по този начин е било ограничено правото му на защита. Едностранният анализ на доказателствената съвкупност и игнорирането на част от тях, в подкрепа на тезата на подсъдимия срещу обвинението е довело до неправилно изградено вътрешно убеждение на въззивния състав за виновността на Я. в инкриминираното с обвинителния акт престъпление. Тези изводи не се основават на убедителна доказателствена основа, а на базата на предположения, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК.
Неправилно е изведен състава на престъплението по чл. 311, ал.1 НК, тъй като по делото не е установен елемент от субективната му с. - специалната цел на подсъдимия за използването на инкриминирания от обвинителната власт официален документ с невярно съдържание. Оспорва се доказаността на деянието и от обективна страна. В тази насока се цитира практика на Върховния съд /Решение № 190/30.03.1993 год. по н.д. №113/93год. на ВКС, ІІ н.о. /, според което:„..недопустимо е постановяването на осъдителна присъда за документно престъпление, когато инкриминираният документ липсва в доказателствата по делото”.
На следващо място се изтъква, че дори да се приеме, че невярното документиране е било осъществено, то същият този документ не е имал правно значение, поради това, че целта, за която той е бил издаден е била постигната значително време преди съставянето му. Изтъква се, че липсата на правно значение практически води и до липса на обект на престъплението. Поради това, деянието е несъставомерно, защото не е общественоопасно.
При условията на алтернативност се правят искания за преквалификация на деянието по чл. 311, ал. 2 НК или за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване нарушенията при събирането и проверката на доказателствата.
В съдебно заседание касационният жалбоподател и упълномощеният от него защитник-адвокат Т. поддържат жалбата с допълненията към нея по изложените в тях доводи, съображения и искания.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че не са допуснати сочените от касатора нарушения на закона и на процесуалните правила, поради което жалбата му следва да се остави без уважение, като въззивната присъда се потвърди.
За да се произнесе, Върховния касационен съд, трето н.о., в този състав съобрази следното:
С присъда № 78 от 04.03.2009 год. по внохд № 2114/2008 год. на Софийски градски съд, образувано по протест на прокурор при Софийска районна прокуратура, на основание чл. 334, т. 2 във вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е отменена присъда от 10.12.2007 год. по нохд № 3861/2007 год. на Софийски районен съд, с която подсъдимият Б. Ц. Я. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено от него на 02.03.1999 год. в гр. С. престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 от НК.
Вместо отменената присъда е постановена нова, с която Б. Ц. Я. е признат за виновен в това, че на 02.03.1999 год. в гр. С., в нотариална кантора, находяща се на бул.”Патриарх Евтимий”, № 9, ет. 1, ап. 2, като длъжностно лице-нотариус, вписан в регистъра на нотариалната камара-регистрационен № 2* в кръга на службата си съставил официален документ-поставил кръглия си печат на нотариус с рег. № 258 при нотариалната камара и положил подписа си на нотариус с рег. № 258 на нотариалната камара на декларация, в който документ удостоверил неверни обстоятелства-че деклараторите Р. Ц. Г. и Т. Л. Г. лично пред него са положили подписи с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред Общинско предприятие „Гробищни паркове” при Столична община, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки въззивната присъда в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна.
Присъдата на въззивния състав е законосъобразна, като посочените от подсъдимия Б. Ц. Я. касационни основания за отмяна или изменяване на въззивното решение, нямат опора в данните по делото.
Въззивният съд не е допуснал нарушения при събирането и проверката на доказателствата, както се твърди в жалбата.
Доводът, че той е ограничил правото на защита на Я. , като не е уважил искането за повторния му разпит, за повторен разпит на сочени от него свидетели, както и назначаването на графическа експертиза е не само неоснователен, но и неверен. Такива искания, видно от протоколите на проведените от въззивната инстанция съдебни заседания на 26.11.2008 год. и 04.03.2009 год. не са правени от подсъдимия или защитника му. Изрично, преди приключване на въззивното съдебно следствие защитникът на подсъдимия е заявил, че няма доказателствени искания.
Неоснователни са възраженията на защитата, че са налице правни пороци при анализа и оценката и доказателствата от второинстанционния съд, във връзка с решението да се отмени оправдаването на подсъдимия и се постанови нова осъдителна присъда. Втората съдебна инстанция е приела различни от първостепенния съд фактически и правни положения, основани не само на доказателствени източници, събрани от първостепенния съд, но и чрез допълването им по свой почин по реда на чл. 107, ал. 2 НПК, в хода на проведеното въззивно съдебно следствие чрез повторен разпит на свидетелката Р, чиито показания са анализирани наред с останалите доказателствени средства.
На базата на събраните и проверени писмени и гласни доказателства, въззивният състав е възприел отразените в обвинителния акт фактически положения и като изпълнил задължението си да обсъди противоречията в доказателствената съвкупност е изложил съображения, защо и кои от доказателствата приема, а други отхвърля, след което стигнал до извода за доказаност на обвинението. Тези съображения са в изпълнение на произтичащите процесуални изисквания за съдържание на присъдата, задължителни съобразно чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК и за втората инстанция, когато постановява нова присъда и наличието им сочи за неоснователност на касационната жалба по релевираните в нея оплаквания за допуснато нарушение при събирането, проверката и оценката да доказателствената съвкупност.
От фактическа с. , въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства:
Иво А. К. починал на 20.12.1998 год. Негови роднини и приятели изразили желание да бъде погребан в гробищен парк „Централни Софийски гробища”. Свидетелката Р. Г. решила да преотстъпи притежавано там право на гробоползване на гробно място срещу съответното заплащане. След договаряне с близки на К. на 23.12.1998 год. в техническата служба на ОП”Гробищни паркове-Централни Софийски гробища, свидетелката Р подписала типова декларация, в която декларирала, че е съгласна и лично отговаря за последиците И. А. К. да бъде погребан в гроба на Ц. Ц. Г. , находящ се в парцел **** 11, ред. 37, гроб № 5.
Тъй като Р. Г. заедно с племенницата си-св. Теодора Л. Г. били наследници на погребания в гробното място Ц. Г. , тя написала от свое име и от името на племенницата си /в качеството им на притежатели на правото за гробоползване/ декларация, адресирана до Директора на Софийски централни гробища със съдържание, че отстъпват „гроба-парцел ****, гроб 5 на И. А. К. за вечни времена”, която подписала под № 1 в графата за декларатор и оставила декларацията при администраторката в ОП ”Гробищни паркове”-св. Албена В.
Съобразно действащата към този момент нормативна база /Наредба за гробищните паркове на територията на Столична голяма община п. на заседание на Столичен Общински съвет с решение № 6/21.09.1995 год./ за преотстъпване на ползване на гробно място било необходимо удостоверение за наследници на собственика на гробното място, квитанция за платено гробно място и нотариално заверени декларации от наследниците, които фигурират в удостоверението за наследници, че са съгласни да преотстъпят гробното място за наследниците на друго лице.
Вън от предмета на обвинението е останала преценката за правомерността на действията на служителите от администрацията на ОП”Гробищни паркове” и дали те са спазили изискванията на цитираната Наредба, но това не е убягнало от вниманието на въззивния състав, който констатирал, че необходимите документи за преотстъпване на гробното място на К. , касаещи гроб № 5, ред 37, парцел ****Централни гробища не са били налични при погребението му на 23.12.1998 год. , а са предоставени на администрацията на ОП”Гробищни паркове” значително след това-както инкриминираната декларация от 02.03.1999 год., така и удостоверението за наследници на Ц. Ц. от общ. „Средец”-гр. София,с изх. № 296/26.02.1999 год.
В декларацията Р. Г. вписала адреса на местоживеене и рождените дати не само на себе си, но и на племенницата си, като мястото на подпис в нея за Т. Г. останало празно, тъй като от последната не било искано съгласие и тя не знаела за действията на леля си. В гробното място бил погребан И. А. К. , като неустановено по делото лице заявило на Р. Г. , че ще съдейства декларацията да бъде подписана и от нейната племенница.
На 02.03.1999 год. нотариус Я. извършил нотариална заверка на положени под декларацията подписи, за чиито автори се сочели Р. Г. и Т. Г. , с което удостоверил, че тези свидетелки са положили подписите си лично пред него или заявили, че изхождат от тях, с което удостоверил волята им да отстъпят въпросния гробищен парцел ****а И. К. за вечни времена. В общия регистър при вписване на вече заверените от нотариуса документи, декларацията е заведена под № 4* от 02.03.1999 год.
В показанията си пред съда свидетелката Р е била категорична за мястото и обстоятелствата, при които е написала декларацията и че не е посещавала нотариалната кантора на нотариус Я. при заверяването на нейния подпис, който действително изхожда от нея. Още по-категорична пред съда е била и свидетелката Т, със заявеното от нея, че не само не е посещавала кантората на подсъдимия, но не е и знаела за съставянето на декларацията от леля й, с която по този повод е влязла в конфликт.
Последното обстоятелство станало причината Р. Г. придружена от неустановено по делото лице упражняващо адвокатска професия да посети на 27.07.1999 год. кантората на подсъдимия. Там Я. заверил написаната и представена от нея декларация, в която тя уточнявала гробното място, за което се отнася декларираното от нея съгласие в предишната декларация за отдаване на наследниците на К. , а съседното гробно място преотстъпила в полза на Т. Г. След извършената нотариална заверка на декларацията, тя била вписана в общия регистър на нотариуса, с ЕГН-то на деклараторката, под № 13803/27.07.1999 год.
Неоснователно се твърди, че от фактическа с. в деянието на подсъдимия, не се съдържат елементи от състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК.
Доказани са всички признаци от обективната и субективна с. на състава на това престъпление, чрез установеното от фактическа страна.
Няма спор в практиката, тъй като законът е ясен, че нотариусите са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б”. Няма и спор, в случая, че Я. в качеството и на нотариус, действащ в района на гр. С., е субект на инкриминираното деяние.
Нотариалната дейност е специализирана удостоверителна дейност. Издаваните от нотариусите документи имат характер на официални документи. Предметът на престъпленията по чл. 311 НК са само удостоверителни документи, какъвто в случая е процесната декларация вписана в общия регистър на нотариус Я. под № 4760/02.03.1999 год. Отразените обстоятелства в този документ не съответстват на действителното положение, т.е. в нея лъжливо са отразени определени факти от действителността-в случая, че Р. Г. и Т. Г. лично пред подсъдимия са положили подписите си в графа за декларатори или са потвърдили вече положените подписи, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред Общинско предприятие „Гробищни паркове” при Столична община.
Показанията на свидетелките М. П. и Н. З. дадени пред първоинстанционния съд, с които изясняват фукциите си на технически помощници и установената в нотариалната кантора практика не са игнорирани, а обсъдени от въззивния състав. Двете свидетелки са разяснили обстоятелството, че в задължението им било да вписват в общия регистър на нотариуса проверените, заверени и подписани от него документи, но данни относно факта, дали Р. Г. и Т. Г. са се явили лично за нотариална заверка на саморъчно написаната от Р. Г. декларация, вписана в регистъра под № 4760/02.03.1999 год., те не са депозирали.
Подсъдимият е съзнавал, че лъжливото документиране е с цел използването на този документ пред администрацията на Централните гробища. Субективните му представи, че документът - в частта му относно нотариалната заверка, се съставя с цел използването му, се извеждат от неговия характер, съдържание и адресат-до Директора на Софийските централни гробища, тъй като с декларацията е изразено съгласие за предоставяне права на трети лица-отстъпване на ползване за „вечни времена” на гробищно място в Г. парк на близките и роднините на починалия К.
Действително, въпреки положените усилия от органите на досъдебното производство и съда инкриминираният с обвинителния акт документ не е открит и не е приложен към делото, поради което не оргинала а негово ксерографирано копие /изискано от администрацията на Софийски централни гробища/ е бил предмет на експертното изследване. При съпоставката на фактите по вписване на декларацията в общия регистър на нотариус Я. , съдържанието на същата и обстоятелството, че тя е представена и ползвана с посочената в нея цел, съдът е направил заключението, че приложеното към делото копие на документа, отразява в цялост всички елементи от съдържанието на неистинската декларация и това, че тя е съществувала в правния мир. Затова, соченото от подсъдимия решение 190/30.03.1993 год. по н.д. №113/93год. на ВКС, ІІ н.о. е неотносимо към случая, тъй като касае друга конкретика.
Въззивният съд в мотивите си е обсъдил тези данни и аргументирано е отхвърлил тезата на защитата като несъответна на доказателствата и на правилата на формалната логика, които аргументи напълно се споделят и от ВКС. Твърдението за присъствено сверяване на самоличността на лицата, посочени в декларацията или за явявянето на други лица представили се с „фалшиви” лични карти за тях, основателно е отхвърлено като неправдоподобно. Първо, защото е установено, че подписът на Т. Г. в декларацията, предмет на заверка, не е положен от свидетелката като декларатор / показанията на Т. Г. в тази насока са съпоставени със заключението на съдебно-графологическата експертиза, според което подписът положен от нейно име в декларацията представена за заверка не е изхожда от нея/, и второ-в общия регистър, при вписване на вече заверените от нотариуса документи декларацията е заведена под № 4* от 02.03.1999 год., като за разлика от предшестващите я и последващо вписаните заверени документи в регистъра не са отразени единните граждански номера на свидетелките Голиванови като декларатори/ практика, която самият подсъдим установил/, а само рождените им дати, отразени в декларацията..
Престъпната дейност на подсъдимия не сочи за маловажност на случая по смисъла на чл. 311, ал. 2 НК. Длъжностите лица с нотариална компетентност имат специална удостоверителна функция при документооборота, като с техните действия се гарантира законосъобразното съставяне и използване на документите с удостоверително значение. Точно тази функция е нарушена при дейността на Я. К. се оцени и начинът на извършване на деянието, степента на обществена опасност, както на деянието, така и на последиците от него, не може да се приеме, че в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид конкретният случай е маловажен.
В касационната жалба не са изложени доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което това оплакване не може да бъде обсъждано, а и нарушения по чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК при индивидуализиране на наказанието, въззивният съд не е допуснал. Ето защо, жалбата на подсъдимия не намира опора и по това основание.
Поради изложеното, жалбата на касатора следва да се остави без уважение, а обжалваната въззивна присъда като правилна и законосъобразна се остави в сила.
Воден от тези мотиви ВКС на основание чл. 354, ал. 1, т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 78 от 04.03.2009 год. по внохд № 2114/2008 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: