Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1751/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 514 гр.София, 05 декември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1751/2013 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. В. К.,изготвена от защитник,срещу присъда № 28 от 18.VІ.2013 год. по внохд № 340/2013 год. на Софийския апелативен съд,която е нова след отмяната на присъда № 32 от 1.Х.2012 год. по нохд № 252/2011 год. на Пернишкия окръжен съд. С присъдата на първоинстанционния окръжен съд Ц. В. К. е признат за невиновен в това,на 3.ІХ.2009 год. в /населено място/ да е разпространил 0.098 гр на стойност 8.82 лв. от високорисковото наркотично вещество хероин,което деяние К. да е извършил на публично място и при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”б” НК,при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 354а,ал.2,изр. второ,предл. трето и т.4 НК. С обжалваната въззивна присъда К. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение,и е наказан с 1 година лишаване от свобода,която да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Според подалия жалбата защитник деянието на К.-ако се приеме за извършено-е преди всичко несъставомерно,тъй като „елементарното граматическо тълкуване”на употребеното в закона „разпространява” налагало извода,че „следва да има поне две сделки,за да има разпространение”.Следващото възражение е за недоказаност на обвинението-преимуществено косвените доказателства са анализирани от защитата със заключението,че „това няма как да е вярно”,а пряко уличаващите в престъплението,извършено от подсъдимия, показания на свидетеля Р. Б. Д. са счетени за компрометирани,”изтръгнати от свидетеля с насилие”,както Д. бил заявил пред първоинстанционния съд.Искането е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника,който я е изготвил. Представителят на ВКПр не споделя възраженията срещу правилността на обжалваната присъда и дава заключение за оставянето й в сила. ВКС също намира жалбата за неоснователна. На всички сега направени възражения срещу доказателствената обезпеченост на обвинението и осъждането съобразно него на подсъдимия,отговор се съдържа в подробните мотиви към обжалваната присъда.Анализирайки поотделно и взаимносвързано фактите,установени посредством показанията на полицейските служители С.С.,К.К.,П.В. и Н.Н.,както и посредством показанията на Р.Д.,комуто подсъдимият е продал инкриминираното наркотично вещество,съставът на апелативния съд е стигнал до единствено възможните логични изводи,че:на посочените в обвинителния акт време и място се е осъществила среща между подсъдимия и Р.Д.;на тази среща подсъдимият е продал на Д. пакетче,съдържащо посоченото в обвинителния акт количество хероин;това пакетче се е намирало в Д. през цялото време на проследяването му от мястото на срещата с подсъдимия до влизането в жилището на Д.;непосредствено преди да бъде задържан,Д. е изхвърлил същото пакетче в коридора на жилището.Съдът убедително е защитил становището си за свидетелската годност на Д.,позовавайки се на експертното му освидетелстване,както и това за обективността на показанията му при досъдебното разследване,а не пред съда.Изразеното от защитата съмнение,”разказите на полицейските служители /да/ са нагласявани”,за да се създаде „постановка на подсъдимия” и „се постигне целта,че...е осъществена сделка” между К. и Д.,в която инсценировка се съзира и „разковничето” за взетото от въззивния съд неправилно решение,лесно би могло да се разсее,ако се прочетат внимателно мотивите към въззивната присъда,отличаващи се включително с липса на лековерие,каквото внушение се цели с коментираното съмнение. Не може да се сподели и твърдението за незаконосъобразност на присъдата с довода за „елементарното”,според защитата,тълкуване на употребения в ал.1 и 2 на чл. 354а НК глагол „разпространява”,което тълкуване не позволявало съставомерност по този член на едно деяние. Действието „разпространява” се осъществява винаги,когато предметът на разпространението-в зависимост от естеството му-стане достояние или премине в притежание на поне още едно лице,извън разпространилото го,а срещу абсурдността на коментирания довод е достатъчно само да се възрази,че предметът на единичната сделка би могъл да бъде в количества и стойност,при които подобно твърдение би било дори немислимо,още по-малко-изречено. По дотук изложените съображения и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 28 от 18.VІ.2013 год. по внохд № 340/2013 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: