4 Р Е Ш Е Н И Е № 673 София, 18.01. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1645/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 393 от 12.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 86 от 9.06.2009 г. по гр.д.№ 179/ 2009 г. на Видински окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Р. М. Николова от[населено място] против Е. Б. М. за признаването на ищцата за собственик и предаване владението на 1/3 ид.ч. от възстановени земеделски земи, намиращи се в землището на[населено място] и на[населено място], както и за частична отмяна на нотариалните актове за собственост за същите имоти, съставени на името на ответника. В касационната жалба на ищцата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост в изводите на съда, че имотите принадлежат единствено на ответника. Ответникът Е. М. оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Б. собственик на земеделските земи, които са предмет на спора, е бил общият наследодател на страните И. Ф. М.. С решения на поземлената комисия за възстановяване в стари реални граници, с план за земеразделяне или с решение за обезщетяване от общинския поземлен фонд на наследниците на бившия собственик са възстановени и предоставени описаните в исковата молба недвижими имоти, намиращи се в землищата на[населено място] и[населено място]. Ищцата и ответникът притежават по 1/3 ид. ч. от тези имоти, но ответникът се е снабдил с констативни нотариални актове като единствен техен собственик, позовавайки се на договор за продажба на наследство от 14.12.1971 г. и отказ от наследство от 6.11.2000 г. В защита срещу предявения иск се позовава и на придобивна давност. Съгласно представения договор от 14.12.1971 г. Г. М.- преживяла съпруга на собственика И. М. и М. М.- негова дъщеря и майка на ищцата са продали на Б. М.- техен син и брат, наследствените си права, които притежават от своя наследодател И. М., като ответникът е наследник на купувача по този договор. Основавайки се на това обстоятелство той счита, че е изключителен собственик и на възстановените земеделски земи, тъй като те се включват в наследството, останало от И. М.. За да отхвърли иска и уважи възражението на ответника въззивният съд е приел, че той е собственик на първо място на основание представения договор за продажба на наследствени права. Приел е, че разпоредбата на чл.90а ЗН, според която продажбата на наследство няма действие за земеделските земи, които се възстановяват, не намира приложение в настоящия случай, тъй като наследодателят не е бил член на ТКЗС и земята не е била обобществена или внесена в стопанството. Не е възприето становището на ищцата, че договорът за продажба на наследство не е произвел действие поради това, че заверката на подписите не е извършена от компетентното длъжностно лице- нотариус или член на изпълнителния комитет на народния съвет съгласно чл. 34 от Закона за устройството на съдилищата- в.Изв., бр.92/ 52 г. Въззивният съд е потвърдил и становището на първоинстанционния съд, че дори и възстановяването да е извършено правилно в полза на всички наследници, след това ответникът е владял имотите за период по- дълъг от десет години, считано от 1997 г. и ги е придобил по давност, отблъсквайки владението на другите наследници. По поставения въпрос за приложението на чл.90а ЗН следва да се посочи, че нормата се отнася за всички договори за продажба на наследство, включващи в предмета си бивши земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В резултат на приложението на тази разпоредба цитираните договори не произвеждат действие за възстановените земи, тъй като договорът за продажба на наследство има за предмет съвкупността от права и задължения, придобити по реда на наследяването и прехвърлянето им обхваща само онова, което продавачът е имал в качеството на наследник към момента на откриване на наследството. Законодателят изхожда от разбирането, че земеделските земи не са били в това наследство и не се включват в предмета на договора, тъй като са били внесени в ТКЗС / в случая отнети принудително, видно от молба от Б. Митракев от 11.12.1961 г.- л.115 от делото/ и реално собственикът им /респ.наследниците/ могат да разполагат с тях едва след възстановяването им, което става с приемането на ЗСПЗЗ през 1992 г. Както за тези земи, така и за всички земеделски земи, които се възстановяват по ЗСПЗЗ е без значение обстоятелството, че те фактически не са били включени в блок на ТКЗС или че собственикът им не е бил член- кооператор и не ги е внесъл в стопанството, тъй като поради характера им те се считат обобществени и се връщат в патримониума на наследодателя след възстановяването им и затова представляват новооткрито наследство. Това следва и от измененията в редакцията на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, която в първоначалния си вид визира “земите, внесени в ТКЗС”, след това “земите, притежавани преди образуване на ТКЗС и включени в тях”, а според последната редакция- Д.в. бр.88 / 98 г. отпада изискването земите да са включени в ТКЗС. При описание на имотите, за които се отнася, разпоредбата на чл.90а ЗН следва да се тълкува във връзка с изменената редакция на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, от което следва изводът, че нормата се прилага за всички земеделски земи, собствеността върху които се възстановява, независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Според първоначалната редакция на чл.90а ЗН - ДВ. бр.60/ 92 г., не се зачита действието както на продажбите на наследство, така и на завещанията, съставени след одържавяването или обобществяването на земята, като с решение на КС № 4/ 96 г. е обявена за противоконституционна само тази част от разпоредбата, отнасяща се до завещанията. Относно продажбата на наследство нормата остава да се прилага, така както е приета. По изложените съображения в настоящия случай следва да се приеме, че съдът неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл.90а ЗН и е зачел действието на договора за продажба на наследство от 1971 г. Необосновано и против смисъла на закона е прието, че в наследството, предмет на договора се е включвало и правото на собственост на наследодателя върху земеделските му земи, и то в пълния обем на правомощията, с които наследниците разполагат, независимо че това имущество се прибавя като новооткрито към наследството в един по- късен момент. Съгласно приетото дотук и постановените решения на поземлената комисия имотите се възстановяват в полза на всички наследници на И. Ф. М., а не само в полза на купувача по договора за продажба на наследство. Съгласно наследствените си права ищцата притежава 1/3 ид.ч. от тези имоти, до какъвто размер следва да се уважи предявения иск. Ответникът е противопоставил и довод за придобиване на частите на другите наследници от възстановените имоти по давност, но същият е неоснователен. Не са представени доказателства, че е установил владение върху всички възстановени имоти с намерение да стане техен едноличен собственик, отблъсквайки владението и непризнавайки правата на останалите наследници. От показанията на разпитаните свидетели и представените писмени доказателства е видно, че ответникът е възприемал имотите като наследствени и е признавал правата на другите сънаследници, тъй като искал да си уреди отношенията с тях, в потвърждение на което е и направения отказ от наследство от част от наследниците. Доколкото е извършвал определени действия лично или чрез пълномощник / напр.при осъществяване въвод в имотите от поземлената комисия/ ответникът е действал като владелец за своята част и като държател за частите на другите наследници. Дори и да се приеме, че е започнал да владее за себе си, срокът не следва да се брои от 1997 г., както е приел въззивният съд, имайки предвид вероятно приемането на разпоредбата на чл.5, ал.2 З., а едва след постановяване на решенията за възстановяване и протоколите за въвод, които са от по- късен момент и спрямо него до предявяване на исковата молба не е изтекъл десетгодишния срок по чл.79 ЗС. С категоричност ответникът владее за себе си имотите от 2007 г., когато се е снабдил с констативни нотариални актове за възстановените земи, но този срок също не е достатъчен, за да го направи собственик. По изложените съображения следва да се приеме, че възражението на ответника за придобиване на имотите по давност е неоснователно, поради което имотът е запазил наследствения си характер и на ищцата следва да се признаят права в размер на 1/3 ид.ч., както и да се уважи ревандикационния иск за тази част от имотите. С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да се присъдят и направените разноски за всички съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 86 от 9.06.2009 г. по гр.д.№ 179/ 2009 г. на Видински окръжен съд и вместо това постановява: Признава за установено по отношение на Е. Б. М. от[населено място], че ищцата Р. М. Николова от[населено място] е собственик на 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти- 1.нива от 2,934 дка в м.“До село”, съставляваща имот № 013814, 2.нива от 12,691 дка в м. “И.”, съставляваща имот № 027012, 3.нива от 11,859 дка в м.”Ън дял”- имот № 032011, 4. нива от 5,011 дка в м.”Ънтре Фънтъна”- имот № 036002, 5. нива от 4,178 дка в м. “Ц.”- имот № 039035, 6. ливада от 5,178 дка в м.” Блато”- имот № 067025, 7. ливада от 8,350 дка в м. “До ливадите”- имот № 063012, 8. нива от 6,179 дка в м. “С. мера”- имот № 084008, всичките в землището на[населено място] и 9. нива от 18,839 дка в м. ”Мирия”- имот № 016002, 10.нива от 15,158 дка в м. “Алимана”- имот № 094010, 11.нива от 18,001 дка в м. “Шуговец”- имот № 191006 и 12.нива от 20,267 дка в м. “Гриндул”- имот № 074009 в землището на[населено място] и ОСЪЖДА Е. Б. М. да предаде на Р. М. Николова владението на тази част от имотите. ОТМЕНЯ нот.актове № 147, том VІІ, рег.№ 10352, дело № 1246/ 2007 г., нот.а. № 149, том VІІ, рег.№ 10354, дело № 1248/ 2007 г., нот.а.№ 148, том VІІ, рег.№ 10353, дело № 1247/ 2007 г., нот.а. № 155, том .VІІ, рег.№ 10368, дело № 1254/ 2007 г., нот.а. № 154, том VІІ, рег.№ 10367, дело № 1253/ 2007 г., нот. а. № 152, том VІІ, рег.№ 10365, дело № 1251/ 2007 г., нот.а. № 146, том VІІ, рег.№ 10351, дело № 1245/ 2007 г. и нот.а. №151 , том VІІ, рег.№ 10363, дело № 1250/ 2007 г. на нотариус Б. Т. с район на действие РС- Видин, рег.№ 161, до размер на 1/3 ид. ч. от описаните в актовете имоти. Осъжда Е. Б. М. от[населено място], съд. адрес[населено място], ул. “К. Б. І”, № 1, ап.4 , чрез адв. М. В. и Г. Г. да заплати на Р. М. Николова от[населено място] разноски по делото за всички инстанции в размер на 3280 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: