- 11 - РЕШЕНИЕ № 66 гр. София, 05.08.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 02.03.2022 (втори март две хиляди двадесет и втора) година в състав: Председател: Мими Фурнаджиева Членове: Владимир Йорданов Димитър Димитров при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1972 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 47/01.03.2021 година, подадена от „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място], срещу решение № 225/02.12.2020 година на Окръжен съд Враца, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 394/2020 година. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 160/05.03.2020 година на Районен съд Враца, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 4168/2019 година, и е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] срещу Д. Д. В. иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за признаване за установено, че В. дължи на дружеството сумата от 13 216.25 лева, представляваща обезщетение за причинените на „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] имуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.02.2018 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2019 година до окончателното плащане, както и сумата от 238.65 лева лихва за забава за периода от 25.02.2019 година до 17.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1173/28.05.2019 година, издадена по ч. гр. дело № 1910/2019 година по описа на Районен съд Враца. В подадената от „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение на Окръжен съд Враца е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявеният от дружеството срещу Д. Д. В. иск, с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, да бъде уважен. Ответникът по касационната жалба Д. Д. В. е подал отговор на същата с вх. № 251/19.05.2021 година, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 26.01.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 47/01.03.2021 година, като е подадена по пощата на 26.02.2021 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 60 860/30.12.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношение на правния въпрос за това следва ли и има ли процесуалното задължение на въззивната инстанция да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, както и да обсъди всички доказателства по делото По така поставения въпрос в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС е посочено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Съдът е длъжен да разгледа спора между страните в рамките на неговия предмет. Последният се определя от страните, чрез наведените от тях по надлежния ред твърдения, доводи и възражения. Затова при постановяване на решението си въззивният съд следва да обсъди тези твърдения, доводи и възражения, като разпоредбата на чл. 12 от ГПК изрично предвижда задължение на съда да извърши преценка на всички доказателства по делото и доводи на страните по вътрешно убеждение. При разрешаването на спора съдът трябва да установи действителните отношения между страните по повод на спорното право, като с оглед преклудиращата сила на пресъдено нещо вземе предвид всички надлежно въведени в процеса от страните факти, включително и тези настъпили след предявяването на иска до момента на приключване на съдебното дирене, а също така и служебно известните му такива. Преценката на тези факти се извършва въз основа на събраните по делото доказателства, които съдът е длъжен да прецени както поотделно така и в тяхната съвкупност, а не избирателно, както и без да дава предимство на едни от тях пред останалите. Тази дейност на съда трябва да намери отражение в мотивите му към решението, като при наличието на противоречиви доказателства в тях следва да бъде отразено и това на кои от тях се дава вяра и защо, а също така и защо другите доказателства не се кредитират. Дейността на съда по преценката на доказателствата е свързана с изводите, които съдът трябва да направи относно това дали и кои от наведените от страните релевантни за спора факти са доказани и кои не, поради което в мотивите към решението си съдът следва да посочи кои от тези факти приема за доказани и кои не, както и поради какви причини и въз основа на кои доказателства. Фактите са от значение както за съществуването или не на спорното право, така и за направените от страните доводи и възражения, които намират отражение върху това право. За да установи действителните отношения между страните съдът е длъжен не само да подложи на преценка за доказване наведените в производството правно релевантни факти, но и да свърже същите и с направените от страните твърдения, доводи и възражения, като с оглед на това приеме едни за доказани, а други отхвърли. Тъй като мотивите към решението отразяват дейността на съда по разрешаването на спора, то те трябва да съдържат и изложение на това кои от доводите и възраженията се приемат за доказани и кои не, както и причините, поради което съдът прави този извод. Това се отнася до всички наведените от страните доводи и възражения, а не само за част от тях като не игнорират останалите. С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Враца е неправилно по следните съображения: За да постанови решението си съставът на Окръжен съд Враца е приел, че между страните било безспорно, а това се установявало и от представения от делото протокол за ПТП № 1469002 от 15.02.2018 година, че при управление на лекия си автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. [рег.номер на МПС] , на 15.02.2018 година Д. Д. В. блъснал автобус марка „Мерцедес“, модел „F 350 TOURUSMO“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място]. Също така не било спорно, че към датата на ПТП В. имал сключена валидна застраховка за риска „гражданска отговорност“, оформена с полица № (№) на ЗК „Олимпик“-клон България, при който застраховател във връзка с произшествието била образувана щета № (№). В представените по делото опис-заключение от 15.02.2018 година и опис-заключение от 19.02.2018 година, второто изготвено въз основа на допълнителен оглед, нанесените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди по автобуса на дружеството, били описани от служители на застрахователя. Последният с писмо от 06.03.2018 година изискал от „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] представянето на проформа фактури за частите за подмяна и детайлите за ремонт, като посочил, че същите били необходими за разглеждането на ликвидационната преписка и приключването на ликвидационната дейност, във връзка с искането на дружеството за изплащане на застрахователното обезщетение. С представеното по делото платежно нареждане, на 21.03.2018 година във връзка с щета ГО (№) застрахователят изплатил по сметка на „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] сумата от 6315.75 лева. По делото не били ангажирани доказателства въз основа на какви документи застрахователят бил определил тази сума, но от дружеството били представени фактури и проформа фактури, издадени в периода 10.03.2018 година-14.03.2018 година, за стойността части и детайли, както и за ремонтен труд, на обща стойност 21 587.60 лева. В издадената от Автосервиз Нептун проформа фактура общо за сумата от 3184.50 лева било отразено, че касае щети по опис-заключението от 19.02.2018 година, свързано със застраховка за риска „гражданска отговорност“ по полица (№). За установяване на размера на щетите по пазарната им стойност към 15.02.2018 година, по делото била назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Вземайки предвид частите за подмяна и детайлите за ремонт, отразени в представените от „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] фактури и проформа фактури, вещото лице било дало заключение, че те съставлявали увредени части и необходими ремонтни дейности, пазарната стойност на които била 19 950.73 лева, включително стойността за труд. Съставът на Окръжен Враца е посочил, че при така установената фактическа обстановка следва правните изводи, че деликтното право на пострадалия по чл. 45 от ЗЗД против причинителя на вредата, било уредено алтернативно с правото му на прекия иск по чл. 432 от КЗ против застрахователя на деликвента. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/06.06.2012 година, постановено по тълк. д. № 1/2010 година на ОСТК на ВКС, прякото и деликтното право на пострадалия възниквали едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществували успоредно като конкуриращи се права и се погасявани в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя на тези права било от кого да потърси репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетворял пострадалия, последният нямал основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск било еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател. Предвид тази връзка на деликта с основанието за изплащане на застрахователно обезщетение, то деликтното право и правото на увредения против застрахователя се погасявали едновременно, но само в случай, че извършеното от деликвента или от застрахователя плащане на обезщетение, удовлетворявало всички вреди, които били пряка или непосредствена последица от увреждането (аргумент от ТР № 1 30.01.2017 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГТК на ВКС). Затова, в случай, че увреденото лице било предявило прякото си право против застрахователя, то ще имало право на иск по чл. 45 от ЗЗД и против деликвента (аргумент от ТР № 2/06.06.2012 година, постановено по тълкувателно дело № 1/2010 година на ОСТК на ВКС), но този иск щял да бъде основателен само за онези вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането, но не са били покрити от застрахователното обезщетение (например други по вид и/или новонастъпили; вреди, които надхвърлят лимита на застрахователната сума по сключената застраховка; вреди, които не са били оценени от застрахователя по пазарна стойност). В случая в исковата молба се твърдяло, че извършеното от застрахователя на ответника плащане на застрахователно обезщетение по застраховката за риска „гражданска отговорност“, не покрива действителната стойност на претърпените от него вреди. Поддържало се, че вредите били обективирани в опис-заключенията на застрахователя от 15.02.2018 година и 19.02.2019 година и разходите за тяхното възстановяване възлизали на сумата от 19 532.00 лева, но въпреки представените пред застрахователя на Д. Д. В. документи-фактури и проформа фактури, доказващи разходите, той не бил заплатил обезщетение в дължимия размер. С оглед на тези твърдения и съобразно посоченото ТР № 2/06.06.2012 година, постановено по тълкувателно дело № 1/2010 година на ОСТК на ВКС, така предявеният иск бил допустим, но за да бил основателен „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] трябвало да докаже или че всички вреди, които претендирал по представените фактури, са били предявени пред застрахователя, но той е изплатил обезщетение под пазарната им стойност; или че вредите са били предявени пред застрахователя, но той е признал само част от тях, съответно изплатил е следващото се обезщетение само за признатата част. И в двата случая дружеството носело тежестта и да докаже, че претендираните по фактурите и проформа фактурите конкретни вреди представлявали пряка и непосредствена последица от увреждането. Въззивният съд намирал, че „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] не било провело пълно доказване на нито една от посочените хипотези, даващи основание за уважаване на иска по чл. 45 от ЗЗД в условията на осъществено право на пряк иск по чл. 432 от КЗ, а именно не било доказало, че претърпените вреди не са били обезщетени от застрахователя на В. в тяхната цялост. Макар „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] да твърдяло, че в хода на ликвидационното производство пред застрахователя било предявило документите за разходите по възстановяване на щетите, в случая с фактурите и проформа фактурите, не се доказвало по никакъв начин нито, че фактурите действително са били предявени, нито дали всички тези щети са били признати по видове от застрахователя. Защото само при успешното доказване, че по видове щетите са били признати и като се има предвид заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническата експертиза, можело да се приеме, че изплатеното застрахователно обезщетение от 6315.75 лева. не репарира в пълен обем понесените от пострадалия вреди и поради това не погасява деликтното право. Недоказана от „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] била и втората хипотеза, която би обусловила основателност на иска по чл. 45 от ЗЗД, а именно, че изплатеното застрахователно обезщетение се отнася само до част от претендираните вреди по конкретни видове (че застрахователят не е признал право на обезщетяване на някои от конкретните видове части, детайли и други). В случая не било доказано какви са били вредите, включени в изплатеното обезщетение, като и в самата искова молба не се навеждали твърдения за частично отхвърляне на застрахователната претенция поради непризнати пера от нея. Съставът на Окръжен съд Враца е посочил, че следвало да се отбележи също, че представените фактури и проформа фактури, за които се твърдяло, че са предявени на застрахователя, били на обща стойност 21 587.60 лева. Същевременно обаче „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] твърдяло, че било заявил за плащане от застрахователя разходи в размер на 19 532.00 лева. Това разминаване само по себе си давало основание да се направи извод, че има фактури или конкретни части, детайли и ремонти от фактурите, които не били предявени за плащане по реда на чл. 435 от КЗ, но за да можел Д. Д. В. да отговаря за тях по чл. 45 от ЗЗД, необезщетените вреди следвало да са посочени конкретно. С оглед на това въззивният съдебен състав считал, че нямало основание да се приеме, че в резултат на осъществения деликт били останали нерепарирани вреди, които деликвентът бил задължен да обезщети на основание чл. 45 от ЗЗД. Така възприетото водело до извод за неоснователност на исковата претенция, съответно до необходимост от отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Макар в решението си първоинстанционният съд правилно да бил приел, че за уважаването на иска било необходимо да се установи различие в покритите вреди с изплатеното застрахователно обезщетение, той не бил съобразил липсата на доказателства за обхвата и размера на вредите по двете претенции-към застрахователя и към деликвента, доколкото само ако не били едни и същи, те нямало да имат обвързващо действие в материалноправно отношение. При тези съображения първоинстанционното решение следвало да бъде отменено и вместо него се постановяла друго решение, с което искът да бъде отхвърлен. Във връзка с изводите на Окръжен съд Враца следва да се посочи, че констативния протокол за ПТП № 1469002 от 15.02.2018 година е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Тази доказателствена сила се разпростира в установените от разпоредбата рамки, а именно до направените пред длъжностното лице изявления на участниците в произшествието, както и до извършените пред него и от него действия. С оглед на това констативния протокол няма материална доказателствена сила за изводите на длъжностното лице, направени въз основа на констатираните от него факти. Затова констативния протокол няма материална доказателствена сила за самия механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Протоколът обаче се ползва с материална доказателствена сила за констатираното с него положение на участниците в пътнотранспортното произшествие, а поради това и за мястото на настъпването му. В случая пътнотранспортното произшествие е настъпило в 04.30 часа на 15.02.2018 година като управляваният от Д. Д. В. лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. [рег.номер на МПС] при движение по [улица]в [населено място] се удря в автобус марка „Мерцедес“, модел „F 350 TOURUSMO“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място]. Съгласно констатациите в протокола за пътнотранспортно произшествие лекият автомобил се е намирал в насрещното платно-това за движение на автобуса, поради което следва да бъде прието, че именно там е настъпил ударът между двете превозни средства, а оттам, че преди това автомобилът е напуснал собственото си платно за движение. Също така в протокола за пътнотранспортно произшествие е отбелязано, че при огледа са констатирани вреди в предната част на автобуса, като тези вреди впоследствие са конкретизирани в опис заключенията на застрахователя на Д. Д. В. за риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите ЗК „Олимпик“-клон България от 15.02.2018 година и от 19.02.2018 година, а и от заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице В. Т. П.. Предвид горното е установено, че с действията си при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. [рег.номер на МПС] Д. Д. В. е причинил пътнотранспортно произшествие с автобус марка „Мерцедес“, модел „F 350 TOURUSMO“ с рег. [рег.номер на МПС] , като по този начин е осъществил хипотезата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, Това следва от обстоятелството, че вследствие на тези действия са настъпили вреди в патримониума на трето лице, които са в причинна връзка с действията на В.. Освен това действията на последния са противоправни, доколкото навлизането в насрещната лента за движение е нарушение на установената в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП забрана, като по делото не са установени предвидените в разпоредбата изключения, даващи възможност, при определени условия, да се навлезе в лентата за насрещно движение. Доказателствената тежест за установяване на същите се носи от Д. Д. В., който не е ангажирал доказателства в тази насока. С оглед на това са установени три от елементите на хипотезата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а що се касае до четвъртия-вината, той се предполага по силата на обозримата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Доказателствената тежест за оборването на презумпцията е на В., който не е ангажирал доказателства, от които да бъде установено противното. С оглед на посоченото може да бъде ангажирана отговорността на Д. Д. В. за причинените при пътнотранспортното произшествие вреди на „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място], на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Размерът на вредите следва да се определи като необходимите разходи за възстановяването на автобуса марка „Мерцедес“, модел „F 350 TOURUSMO“ с рег. [рег.номер на МПС] , в състоянието, в което е бил преди пътнотранспортното произшествие, които съгласно заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-автотехническа експертиза за в размер на 19 950.73 лева. Не се спори по делото, че застрахователя на В. за риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите ЗК „Олимпик“-клон България е заплатило на „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] сумата от 6315.75 лева, като обезщетение за вредите. Доколкото заплатената от застрахователя сума не покрива пълния размер на вредите, съгласно заключението на допусната и изслушана по делото съдебно-автотехническа експертиза остава задължение в размер на 13 634.98 лева. От доказателствата по делото се установява, че „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] е поискало от ЗК „Олимпик“-клон България, в качеството му на застраховател за риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите на Д. Д. В., заплащане на обезщетение за всички причинени вследствие на пътнотранспортното произшествие от на 15.02.2018 година, но заплатеното от застрахователя обезщетение не е било в пълен размер. В тези случаи увреденото лице разполага с възможност да предяви иск срещу застрахователя за заплащане на пълния размер на обезщетението или да насочи претенцията си за неплатената част към застрахованото лице. Тази преценка на увредения е в зависимост от конкретните обстоятелства и не подлежи на съдебен контрол. Причинителя на вредата и на застрахователя му за риска „гражданска отговорност“ отговарят самостоятелно за причинените на третото лице вреди, като ако един от тях заплати дължимото се обезщетение се погасява както неговата отговорност, така и тази на другото задължено лице. Когато плащането не покрива пълния размер на вредите, то отговорността на задължените лица се погасява частично-до размера на заплатената сума, като задължението продължава да съществува за неплатената част от него. В конкретния случай по делото е установен пълния размер на задължението за причинените при пътнотранспортното произшествие вреди, а също така и че извършеното от застрахователя плащане не е покрило същите. Доколкото „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] е предявило пред ЗК „Олимпик“-клон България и Д. Д. В. заплащане на обезщетение за едно и също-обезщетение за всички вреди от реализираното на 15.02.2018 година пътнотранспортно произшествие в настоящето производства е без значение причината, поради която застрахователят не е заплатил пълния размер на вредите. Становището на застрахователя по отношение на настъпилите вреди и техния размер не е обвързващо за страните по иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, в производството по който всеки носи доказателствената тежест да установи твърдените от него факти и обстоятелства, включително вида и размера на причинените вреди. Наред с това, тъй като претенцията на „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] към застрахователя не е била ограничена до точно конкретни вреди, които са част от цялото, то заплатеното от ЗК „Олимпик“-клон България обезщетение не може да се отнесе към такива вреди, като се твърди, че задължението за тях е погасено и да се изисква от увреденото лице да насочва иска си по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД по отношение на другите вреди, както и да конкретизира същите. С оглед на всичко това предявеният от „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] срещу Д. Д. В. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД е основателен и трябва да бъде уважен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в посочения смисъл. Предвид изхода на делото Д. Д. В. ще трябва да заплати на „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] сумата от 4865.00 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 225/02.12.2020 година на Окръжен съд Враца, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 394/2020 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „ЦВЕТИНА МЕЗДРА“ ЕООД [населено място], [улица] срещу Д. Д. В. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3, с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за признаване за установено, че Д. Д. В. дължи на „ЦВЕТИНА МЕЗДРА“ ЕООД [населено място] сумата от 13 216.25 лева, представляваща обезщетение за причинените на „Цветина Мездра“ ЕООД [населено място] имуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.02.2018 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2019 година до окончателното плащане, както и сумата от 238.65 лева лихва за забава за периода от 25.02.2019 година до 17.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1173/28.05.2019 година, издадена по ч. гр. дело № 1910/2019 година по описа на Районен съд Враца. ОСЪЖДА Д. Д. В. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3, с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЦВЕТИНА МЕЗДРА“ ЕООД [населено място], [улица] сумата от 4865.00 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.