Р Е Ш Е Н И Е № 499 София, 22 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Ант.Лаков. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 398/2010 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия З. Г. М. срещу въззивно решение № 99 от 19.04.2010г. по внохд № 820/09г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.колегия,първи състав,с което е изменена присъда № 14 на Кюстендилския окръжен съд от 06.07.2009г. по нохд № 476/04г. в санкционната й част,като наказанието лишаване от свобода е намалено на две години ,отменено е приложението на чл.66,ал.1 НК и постановено ефективно изтърпяване при първоначален лек режим.В останалата част присъдата е потвърдена. В жалбата се поддържа,че изводите за виновност и вина на основата на събраните доказателства са необосновани.Излагат се съображения,че изслушаната тройна експертиза дава заключение на базата на свои възприятия за профила на пътя,респ.за скоростта на движение на автомобила на подсъдимия и механизма на ПТП,което е в противоречие с констатациите от протокола за оглед изготвен от следователя К. относно профила на пътя.В последния е посочено ,че пътя е „прав участък”,а в заключението е прието”при влизане на плавния завой Ф.-а занася”.На следващо място,съдът не отчел съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Г. К.,който се е движил с превишена скорост при ограничение до 60 км/ч.Скоростта на движение на л.а.”Хонда” следва да се определи ,като се има предвид отразената в протокола за оглед спирачна следа по утвърдената методика на Автотехническата експертиза,тъй като при липсата на данни за скорост на движение на този автомобил, не може да се прави извод дали ударът между двете МПС бил предотвратим или непредотвратим.Съдът е отхвърлил заключението на вещото лице К. относно скоростта на движение на автомобил „Хонда”.На последно място,подсъдимият възразява срещу наказанието по размер и начин на изтърпяване.Оспорва се и размерът на обезщетението,тъй като пострадалият Я. живеел с майка си и брат си,а родителите му имали развод от 2000 г. В заключение се иска отменяване на решението в частта относно наложеното му наказание от 19.04.2010г. на САС и постановяване на оправдателна присъда.Алтернативно се иска делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Изложените в жалбата и поддържани в съдебно заседание доводи сочат на нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Гражданските ищци и частни обвинители М. Г. Я. и Н. А. Я. молят да не се уважава жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата,тъй като наказанието не е явно несправедливо,няма допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Кюстендилският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 12.04.2008г. на главен път Е-79,километър 322+ 0,на територията на [община] при управление на МПС-лек автомобил марка „Фоскваген П.” ДКН С 70-77 МА,е нарушил правилата за движение по пътищата,регламентирани в разпоредбите на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП/ред.ДВ.бр.43/2002г./ вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на две лица-А. Н. Я. и Г. В. К.,както и телесни повреди на две лица-една тежка телесна повреда изразяваща се в загуба на слезката и една средна телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето,временно опасно за живота/остра дихателна недостатъчност,вследствие на множествена травма/-на пострадалия Купен П. М. и три средни телесни повреди на К. К. К. изразяващи се в трайно затрудняване движението на горния десен крайник/вследствие пукване на дясна лъчева кост на типично място/ и трайно затрудняване движението на долния ляв крайник вследствие счупване на 3-та метатарзална кост на лявото стъпало,както и контузия на лявото коляно с излив на кръв в него,поради което и на основание чл.343,ал.4 вр.с ал.3 предл.3,буква „б”,предл.1 НК и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ и ЕДИН МЕСЕЦ. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на родителите на загиналия А. Н. Я.-М. Г. Я. и Н. А. Я. обезщетение за неимуществени вреди в размер НА ПО 35 000 лева за всеки от тях,ведно със законните последици. С обжалваното решение, по жалба на частните обвинители Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за наказанието,което е НАМАЛИЛ от три години на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.ОТМЕНИЛ е приложението на чл.66,ал.1 НК и е постановил ефективно изтърпяване при ЛЕК режим в общежитие от открит тип съобразно разпоредбата на чл.59 ЗИНИЗС. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е законосъобразно,постановено при спазване на процесуалните правила,а наказанието по размер и начин на изтърпяване не е явно несправедливо. По доводите за процесуално нарушение допуснато при проверка и анализ на доказателствата по делото и за нарушение на материалния закон. Оплакването за неправилно кредитиране заключението на тройната Автотехническа експертиза,а отхвърляне единичната на вещото лице К. е обсъден по реда на чл.339,ал.2 НПК.Въззивният съд на л.57 от делото е дал отговор защо не го приема.Приетото от съда се споделя от настоящия касационен състав.Установено е,че вещото лице К. е участвал в друго процесуално качество,поради което изготвената от него експертиза е била изключена от доказателствения материал. От фактическа страна е установено,че на мястото на произшествието,поради движение с висока скорост на път с мокра и неравна настилка/изровен асфалт/, при навлизане в ляв завой с радиус 163 м.при километър 322 + 0 ,автомобилът на подсъдимия поднесъл на дясно към банкета/обяснения на подсъдимия в съд.зас. на 06.02.2009г./.Тогава,за да го изправи,той завъртял волана на ляво,при което действие автомобилът станал неуправляем и навлязъл в лявата лента за движение.При навлизането си в насрещната лента,задната част на автомобила се завъртяла на дясно и почти се изравнила с предницата.По същото време в насрещната лента в посока[населено място] се движел лек автомобил”Хонда Сивик”управляван от пострадалия Г. В. К..Настъпил удар между двете превозни средства,като за л.а.”Хонда Сивик” ударът е бил челен,а за л.а.”Ф. П.”-кос,под ъгъл около 60 градуса.В резултат на удара л.а.”Хонда Сивик” бил отместен назад на около 10 метра и се завъртял със задната си част към осевата линия, а л.а.”Ф. П.” бил отместен надясно и се обърнал по таван встрани от пътя,на десния банкет.Загинали са пътуващият до подсъдимия на предната седалка А. Я.,както и шофьора на автомобила „Хонда Сивик”-Г. К..На други двама пътника са били причинени множество телесни повреди,описани подробно в съдебномедицинските заключения.Ударът между двете превозни средства е настъпил в лявата лента за движение-насрещна за подсъдимия,в която по същото време се движел автомобил”Хонда-Сивик” Прието е,че тежкият резултат е настъпил поради нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия.Същият е управлявал автомобила със скорост 105 км/ч. в рамките на ограничение за района”П. кошари”скорост на движение до 60 км/ч.,без да се съобрази с релефа на местността-на мястото на завоя е имало лек наклон в посока[населено място],атмосферните условия-влажен асфалт,недобра видимост-на разсъмване/подсъдимият е карал на къси светлини/ ,неумение за овладяване на системата за управление/установено от експертите,че при поднасяне на дясно,за да се изправи автомобила следва волана да се завърти в същата посока-т.е. на дясно,а не в обратната посока/ Възражението,че по делото не били уточнени мястото на инцидента,скоростта на движение,спирачните следи е неоснователно. Инцидентът е настъпил на главен път Е-79, в посока[населено място] в участък след отклонението за[населено място]/на около 400 метра от отклонението/,при километър 322+0.Скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимия е изчислена от тройната автотехническа експертиза на база критичната скорост за унасяне на автомобила при конкретните пътни условия/мокро асфалтово покритие и ляв завой с радиус 163 м/,както и на база констатирани деформации по двете моторни превозни средства/описани в огледния протокол/,видимост и възприятие на участниците в ПТП.Тази методика на изчисляване на скоростта на движение е възприета от вещите лица,поради липсата на констатирани спирачни следи при извършения оглед.Скоростта на движение на л.а. „Ф. П.” е била 105 км/ч.,а на автомобила „Хонда Сивик”-70 км/ч.Последната е била определена на база показанията на св.Т. Любич,който се е движил след посочения автомобил и е управлявал своя автомобил със скорост 60-70 км/ч. При визираната скорост на движение,подсъдимият не е имал възможност да предотврати или избегне ПТП,а за водача на”Хонда Сивик”дори при скорост от 60 км/ч. ударът е бил непредотвратим и непредвидим.Мястото на удара е в дясната лента в посока С.,в лентата за движение на л.а.”Хонда Сивик” и определено надлъжно-на 25 метра от ОР1 и напречно-на 3.30 м. от десния край на пътната лента.Центъра на удара е определен на около 1.6м. от осевата линия в лявата лента за движение в посока[населено място]. В съд.зас. 06.07.2010г. вещите лица са пояснили,че мястото на удара се изчислява по няколко параметри,които го определят: паднали предмети в резултат на удара,пресечната точка на траекторията на движение на двете МПС-та участвали в удара,скоростта на движение. Както се посочи,на мястото на инцидента не са намерени спирачни следи.Посочената в огледния протокол спирачна следа-10.5 м. е оставена от л.а.”Хонда Сивик”.Същата според вещите лица/л.466 от делото/, не съставляват спирачен път, а следи вследствие от удара и връщането на „Хондата” назад. Заключението не е оспорено и е прието от страните по делото. Доводът за съпричиняване в ПТП не се подкрепя от данните по делото.Установено е,че лекия автомобил „Хонда Сивик” се е движил правомерно в своето платно за движение,и с поведението си не е станал причина за инцидента.Освен това,дори и при скорост от 70 км/ч .ударът между двете МПС е бил непредотвратим. Относно възражението свързано с профила на пътния участък в който е настъпил пътния инцидент следва да се има предвид следното.В огледния протокол/ориентиран в посока-Д.-С./ е отразено,че пътният участък е прав.В показанията на разпитаните на съдебното следствие свидетели,както и в обясненията на подсъдимия е установено,че мястото на инцидента е с лек завой в ляво и наклон/ посока С.-Д./ .Във връзка с това,по искане на страните включително и на защитата на подсъдимия е съдът е назначил тройна автотехническа експертиза.Последната е извършила повторен оглед и въз основа на данните по делото и гласните доказателства е изготвила заключение прието от страните.Експертизата не променя фактите по делото свързани с мястото на инцидента,и механизма на деянието.Установила е,че техните замервания съвпадат с параметрите отбелязани в огледния протокол.Запазени са били основата,ширината и съществуващата крива на завоите.Единствено е констатирала,че участъкът от пътя,показан на скицата към огледния протокол като прав ,е неправилно отразен и не отговаря на профила на терена. Участъкът е прав преди мястото на ПТП от към[населено място], но в участъка на пътя,след отклонението за[населено място],по който се е движил подсъдимия, има ляв завой с радиус 163 м и наклон на пътя 2 %. Съдът е изпълнил задължението си по чл.14 НПК за пълно,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства касаещи правилното решаване на делото, и с назначената експертиза и допълнителна такава е изяснил всички относими към обвинението факти и обстоятелства. Неправилно се възразява,че заключението на тройната експертиза определя скоростта и механизъм на ПТП въз основа на свои възприятия за профила на пътния участък.Наличието на лек завой на мястото на инцидента е факт,който обективно съществува и за който свидетелстват разпитаните по делото свидетели,както и самият подсъдим.Установеното различие в констатациите в огледния протокол и заключението на тройната експертиза относно профила на пътя с нищо не променя фактите и обстоятелствата свързани със скоростта на движение на автомобила на подсъдимия и механизма на ПТП.Последното настъпва поради движение с превишена скорост,неовладяване на автомобила при поднасянето му в участък с лек наклон и завой и навлизането на автомобила през осевата линия в насрещното лента за движение.Механизмът на деянието е описан и в заключението на в.лице К. на дос.производство,който факт не е бил оспорен от подсъдимия.Следователно,с назначената тройна техническа експертиза,по делото не са установени нови,неизвестни за подсъдимото лице факти,които да са влошили процесуалното му положение.Скоростта на движение е изчислена въз основа на методиката посочена по-горе,а навлизането на подсъдимия в насрещното платно се дължи единствено на несъобразената му скорост и невъзможността при тази скорост да овладее поднасянето на автомобила управляван от него. По изложените съображения,като е приел,че подсъдимият е осъществил състава на повдигнатото обвинение и е потвърдил присъдата,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Събраните доказателства,проверени и анализирани съгласно чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК са обусловили верния извод за авторството на деянието,съставомерните последици и приложението на закона.Налице е причинна връзка между неправомерното поведение на подсъдимия и настъпилия резултат,поради което извода,че настъпилия пътен инцидент се дължи единствено на допуснатите от подсъдимия нарушения,е съответен на доказателствата и е законосъобразен. Оплакването за явна несправедливост на наказанието също е неоснователно. Преценката на съдилищата за наказание в атакувания размер е съобразена с обстоятелствата формиращи извод за приложение на чл.55,ал.1 т.1 НК и целите на наказанието в чл.36 НК.Наказанието е намалено от въззивния съд в размер под долната граница предвидена в закона.Нарушението на правилата за движение,довели до тежкия резултат ,както и другите обстоятелства по делото,налагат извода,че наказанието не е явно несправедливо.За да намали наказанието,съдът е приел,че значителната продължителност на процеса следва да бъде възприета като едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,при което и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.Така намаленото наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.1 т.5 т.1 НПК ,поради което няма законово основание за по-голямо снизхождение. Доводът за явна несправедливост на наказанието в частта,в която е постановено ефективно изтърпяване,също е неоснователен. Съдът е отбелязал в мотивите си,че деянието бележи по-висока степен на обществена опасност от останалите от този вид,предвид допуснатите нарушения на правилата за движение и настъпилия тежък резултат-смърт на две лица в твърде млада възраст и причиняване на няколко средни и една тежка телесни повреди на още две лица.Навлизането в лентата за насрещно движение на правомерно движещия се в нея л.а”Хонда Сивик”е особено грубо нарушение,което наред с настъпилите последици не дават основание за извод,че целите на наказанието не биха се изпълнили с приложение на чл.66,ал.1 НК,както по отношение на подсъдимия,така и спрямо останалите членове на обществото .В този смисъл ефективното изтърпяване е наложително и обществено оправдано и като е постановил решението си в тази насока,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по чл.348,ал.5 т.2 вр.с ал.1 т.3 НПК. Жалбата относно гражданско потвърдителната част на присъдата също е неоснователна. Въззивният съд е приел,че размерът на присъдените суми за неимуществени вреди е справедлив и правилно определен по отношение на двамата родители на загиналия Ал.Я..Следва да се отбележи,както правилно е посочил и първоинстанционния съд,че моралните страдания на двамата родители са еднакво значими,независимо,че след техния развод през 2000г. А. е останал да живее при майка си.В този смисъл липсва основание присъдената на гражданския ищец Н. Я. сума от 35 000 лева да бъде намалена. По изложените съображения,тъй като при постановяване на решението не са допуснати нарушения обуславящи отменяването или изменяването на атакувания съдебен акт,решението следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 99 от 19.04.2010г. по внохд № 820/2009г. по описа на Софийския апелативен съд-нак.колегия,първи състав РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: