1 Р Е Ш Е Н И Е N 124 гр. София 29.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 3343/ 2015 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Т. М. М. чрез процесуалния пълномощник адв. С.М. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 31880 от 11.03.2015г. въззивното решение на Софийския градски съд , ІV-В състав № 610 от 27.01.2015г. по гр.д.№ 6714/2014г., с което е потвърдено решението на Софийския районен съд, 32 състав № І-32-308 от 13.03.2014г. по гр.д.№ 11771/2011 г. за разпределяне на основание чл. 32 ал.2 ЗС ползването на апартамент № 33 в [населено място],[жк]бл. 259 вх.В ет.2 . Ответникът е подал писмен отговор и е представил писмени защити, в които изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изложени са съображения, че при извършване на публичната продан, съдебният изпълнител е описал продаваемия имот – дворно място като изцяло застроен , следователно го е оценил не само като дворно място, а е констатирал и застроеното, поради което не е налице хипотезата на извършена публична продан само на дворното място. При изповядване на трите сделки в полза на ищеца, по които праводателите са се легитимирали като собственици въз основа на възлагателно постановление по чл. 496 ГПК , нотариусът се е уверил, че продавачите са собственици и на построеното и поради легитимиращото действие на тези нотариални актове, в тежест на ответницата по настоящото дело е било да докаже твърденията си, че ищецът не е собственик на построеното в дворното място. Касационната жалба е подадена преди изменението на чл. 280 ГПК в ДВ бр. 50/2015г. и бр. 86/2017г. , приета е за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 627 от 29.10.2015г. на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по правния въпрос: намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС по отношение на самостоятелните обекти в сгради, построени в дворно място, което е придобито от публична продан. С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 32 състав от 13.03.2014г. по гр.д.№ 11771/2011г., с което е разпределено на основание чл.32 ал.2 ЗС ползването на апартамент № 33 в [населено място],[жк]чл.259 вх.В ет.2 по скицата, изготвена от вещото лице Т., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. Въззивният съд е приел, че ищецът по делото Н. Й. Б. притежава 12095/20595 ид.ч. от процесното жилище – апартамент № 33 в сградата в [населено място],[жк]бл.259 вх.В ет.2, които е придобил по силата на сключените правни сделки – дарения и продажба , по които прехвърлителите са купувачи от публична продан общо на 12 945/20 595 ид.ч. от земята. Останалите 7 650/20 595 ид.ч. от жилището са притежание на Т. М. М. , което води до основателност на искането на Н. Й. Б. за разпределяне на ползването на съсобствения имот на основание чл. 32 ал.2 ЗС. Съдът е изложил съображения, че прехвърлителите са придобили собствеността върху сградата, построена в дворното място и в частност върху процесното жилище на основание чл. 92 ЗС и при разпоредителните сделки не е обективирана воля от прехвърлителите за изрично запазване на правата върху построената сграда. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и по поддържаните в касационната жалба основания по чл. 281 ГПК и намира следното: След допускане на касационното обжалване е прието Тълкувателно решение № 5/2015г. на ВКС, ОСГК. С него е уеднаквена противоречивата до този момент съдебна практика по въпроса дали е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС по отношение на обекти в сгради, попадащи в дворно място, придобито от публична продан. С тълкувателното решение е прието, че построените върху земята самостоятелни сгради, респ. самостоятелни обекти в тях с различно предназначение, не се придобиват от купувача от публична продан на земята на основание чл. 92 ЗС. За да се придобие собствеността на самостоятелен обект, построен върху изнесена на публична продан земя, върху този обект следва да бъде насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, да е описан и оценен от съдебния изпълнител и да е описан в постановлението за възлагане. Правопораждащият юридически факт за придобиване на правото на собственост е постановлението на съдебния изпълнител, обусловено от внасяне на дължимата сума от купувача. С оглед на това разрешение в тълкувателното решение, изводът на въззивния съд, че Н. Й. Б. се легитимира като собственик на идеални части от процесното жилище, придобито на основание чл. 92 ЗС от неговите прехвърлители – купувачи на идеални части от дворното място, което му дава право да иска разпределяне на ползването по реда на чл. 32 ал.2 ЗС, е незаконосъобразен. Твърденията на Н. Й. Б. в исковата молба са, че е придобил с договор за дарение, сключен с нот.акт 65/2009г. на нотариус Р. Д. 95/20595 ид.ч. от процесното жилище, с договор за продажба, сключен с нот.акт № 68 /2009г. на същия нотариус още 12 000/20 595 ид.ч. Праводател по тези два нотариални акта е А. З. Н. , който от своя страна се е легитимирал като собственик на прехвърлените идеални части от дворното място с постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител М. П. по изп.дело 559/2008г. Възлагателното постановление е представено по делото /лист 23 от първоинстанционното производство / и в него е посочено, че се възлага на купувача А. З. Н. 12095/20595 ид.ч. от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV кв.133 –д по плана на [населено място], местността “К. село – плавателен канал“, собственост на длъжника Столична община. Сградата не е посочена, от което следва извод, че публичната продан е проведена само на земята. С нотариален акт № 171/2010г. Н. Й. Б. е придобил по дарение от родителите си Й. К. Б. и В. Н. Б. 1/10 от 8500/20595 ид.ч. от стар парцел V кв. 133-д местността „К. село-плавателен канал“ като дарителите са се легитимирали видно от описа на представените пред нотариуса документи, с постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2009г. на частен съдебен изпълнител У. Д.. Това постановление не е представено по делото, но от съдържанието на нотариалния акт, в който е записано, че се прехвърлят и правата по чл. 92 ЗС като приращение съгласно чл. 496 ал.2 изр.1 ГПК следва , че сградата и обектите в нея не са били изнесени на публична продан, а нотариусът е признал права на прехвърлителите по приращение, каквито те не са могли да придобият с оглед приетото в ТР 5 /2015 на ВКС, ОСГК. При деривативните способи, от каквито извежда правото си на собственост върху идеални части от процесното жилище ищецът Н. Й. Б., правото на собственост се придобива само ако праводателите притежават правата, които прехвърлят. При изричното оспорване от ответницата Т. М. М. в отговора на исковата молба на правата на ищеца по чл. 92 ЗС, обуславящи съсобственост върху процесното жилище, в негова тежест на основание чл. 154 ал.1 ГПК е било да докаже , че е собственик, което включва и установяване на правата на праводателите му. Както вече се посочи, те не са могли да придобият идеални части от сградата при проведена публична продан само на дворното място и съответно извършените от тях последващите разпореждания, не са породили транслативен ефект . Следователно между страните по делото не съществува съсобственост и искането за разпределяне на ползването на жилището на основание чл. 32 ал.2 ЗС е неоснователно. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд, делото следва да се реши по същество от касационната инстанция като искането за разпределяне на ползването на процесния имот се отхвърли. При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ответницата следва да се присъдят поисканите разноски за всички инстанции общо в размер на 1610 лв. по представения списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд , ІV-В състав № 610 от 27.01.2015г. по гр.д.№ 6714/2014г. и потвърденото с него решение на Софийския районен съд, 32 състав № І-32-308 от 13.03.2014г. по гр.д.№ 11771/2011 г. и вместо тях ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на Н. Й. Б. против Т. М. М. за разпределяне на основание чл. 32 ал.2 ЗС на ползването на недвижим имот - апартамент № 33 в [населено място],[жк]бл. 259 вх.В ет.2. ОСЪЖДА Н. Й. Б. да заплати на Т. М. М. сумата 1610 лв. /хиляда шесттотин и десет лева/ разноски за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: